Кардиналите се събират във Ватикана под сянката на скандали, раздори и интриги

Римокатолическите кардинали, които се събират във Ватикана, за да изберат наследника на оттеглилия се папа Бенедикт, ще се тревожат за ватиканската йерархия, поразена от скандали, интриги и предателства, прилягащи на ренесансов двор. 

 

Освен сексуалните посегателства на свещеници по целия свят, има и по-вътрешни скандали, като изтичането на лични документи на Бенедикт, медийни информации за неуместно сексуално поведение във Ватикана, подслушване, бюрократичен хаос и грешки, които според мнозина е можело да бъдат избегнати.

 

Според източници от Ватикана чуждестранните кардинали, които ще изберат следващия папа, са особено разтревожени от тези информации и може би ще са склонни да предпочетат някого, който не е свързан с доминираната от италианци централна администрация.

 

"Хората искат свят човек да стане папа", каза кардинал Шон О'Мали от Бостън. "Хората търсят своя пастир", потвърди кардинал Даниел Динардо от Хюстън.

 

Но освен това те ще имат и едно наум за необходимостта от прочистване на Курията - непрозрачният административен апарат, който управлява централата на Римокатолическата църква.

 

През седмиците след шокиращото решение на Бенедикт да подаде оставка, италианските вестници публикуваха много статии за таен доклад, подготвен за папата от трима кардинали, които разследвали т. нар. скандал "Ватилийкс" миналата година.

 

Икономът на папата Паоло Габриеле беше признат за виновен, че е откраднал лични папски документи и ги е издал на медиите. Той беше осъден на затвор и по-късно помилван от папата. Документите съдържаха твърдения за корупция във Ватикана и

за вътрешни борби за управлението на неговата банка, която през последните десетилетия бе в центъра на поредици от скандали.

 

По неофициална информация, тайният доклад засягал и хомосексуална активност на някои ватикански монсеньори, която излагала и Светия престол, и самите тях на риск от изнудване.

 

Ватикана обвини италианските медии в разпространяване на "неверни и вредни" твърдения, и осъди някои от тях като достойни за съжаление опити да се повлияе на кардиналите избиратели. Но в деня, в който папата се оттегли, Ватикана призна, че

някои части от статията в италианско списание за подслушването във Ватикана са верни.

 

Светият престол заяви, че "няколко телефона" наистина са били подслушвани от магистрати, разследващи скандала с изтичането на информация, но че подслушването съвсем не било толкова широко разпространено, колкото твърди списанието.

 

Тайният доклад за изтичането беше връчен на Бенедикт, който реши да го предостави само на приемника си. Очаква се обаче той да е тема на дискусиите на предварителните срещи преди конклава, които започнаха тази седмица.

 

Според представител на Ватикана тримата възрастни кардинали, които го написали, "ще използват преценката си, за да дадат всички необходими напътствия" на събратята си, без да нарушат обета да пазят тайна за конкретното му съдържание.

 

Но кардиналите са много любопитни за секретното досие, особено онези извън Италия, превърнали се в гръмоотвод за хората от техните епархии, които ги разпитват за медийните разкрития за корупция, лошо управление и скандали във Ватикана.

 

"Ще говорим за управлението на църквата и в този контекст може да има въпроси към лицата, съставили доклада", каза кардинал Франсис Джордж от Чикаго.

 

"Те обаче са подвалстни на мандат, който трябва да бъде спазван. Мисля, че ще научим достатъчно от много източници, за да установим какво е необходимо, за да се управлява добре църквата".

 

Освен редицата скандали, Курията бе обвинявана, че не е предпазила папата от някои погрешни и лоши решения, не е предвидила негативната реакция на някои негови изказвания и не му е предоставила достатъчно информация, за да вземе правилното решение.

 

През 2006 г. Курията не успя да предвиди последиците от речта на папата, в която той цитира византийски император, приравняващ исляма с насилието. Тази реч доведе до бурни протести сред мюсюлманите по целия свят.

 

През 2009 г. Курията не си свърши предварителната работа, преди папата да позволи отлъчения епископ традиционалист Ричард Уилямсън да бъде приет отново в лоното на църквата. Той беше известен отрицател на Холокоста и епизодът силно навреди на връзките с евреите по целия свят.

 

В писмо до епископите за последиците от случая Уилямсън, папата унижен трябваше да признае, че администрацията му не е ползвала интернет, колкото е трябвало.

 

Курията, една вековна бюрокрация, е жизнено важна за успеха или провала на всеки папа, който трябва да управлява Римокатолическата църква с нейните 1,2 милиарда членове.

 

Нейните отдели (департаменти) се занимават с всичко, от назначаването на епископи и анулирането на бракове до това дали енории, намиращи се на хиляди километри разстояние, трябват да бъдат закрити или не.

 

Служителите на Курията решават кой ще бъде провъзгласен за светец, кои молитви се четат на литургиите и как се харчат даренията, постъпващи във Ватикана от вярващите по света.

 

Според критици като водещият италиански експерт по Ватикана и писател Сандро Маджистер, Бенедикт поставял хора на позиции с голяма административна власт по-скоро защото ги познавал и се чувствал комфортно с тях, отколкото заради техните способности.

 

Според един служител на Ватикана, Курията е "подвела папата", като не е предотвратила много проблеми. По-конкретно някои вътрешни източници критикуват ватиканския държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне, вторият по ранг след Бенедикт.

 

"Бертоне вероятно ще се запомни като един от най-лошите секретари в историята", заяви служителят, добавяйки, че Бертоне пътувал прекалено много и не държал изкъсо екипа си.

 

Бертоне нямаше дипломатически опит, когато бе избран, и се смята, че е настроил срещу себе си професионалистите в администрацията на Ватикана, много от които дължаха постовете си на ефикасния му предшественик - кардинал Анджело Содано. Кардиналите, които ще изберат следващия папа на конклав при закрити врата, очакван да започне до десетина дни, казват, че той трябва да притежава комбинация от четири качества: дълбока вяра, солидна доктрина, харизма и капацитет да управлява.

 

Те признават, че е невъзможно един човек да притежава всички тези качества в еднакъв обем.

 

Според източници от Ватикана обаче те са показали ясно, че който и да бъде избран, те ще искат от него да състави добър административен екип, който да гарантира, че подобен тип грешки, слабости в управлението и скандали, каквито преследваха папството на Бенедикт, няма да се повтарят.