Кърджали се оказа с една трета по-малко избиратели

След корекцията на избирателните списъци за президентските избори от така наречените фантомни гласове, само в Девети кърджалийски многомандатен избирателен район са заличени имената на 57 036 души, които имат адресна регистрация в района и постоянен адрес в Турция. Това съобщи във вторник БТА, като се позова на информация от областната администрация в Кърджали.

Така на практика избирателите в района намаляват с близо една трета спрямо броя им преди две години за местните избори. На изборите за президент и вицепрезидент на 22 октомври в посочения изборен район по списък ще могат да гласуват 150 444 души (по данни към 6 септември), докато преди две години по списък те са били 207 480 души.

Към момента в избирателните списъци в цялата страна фигурират 6,384 млн. избиратели, като са заличени около 580 хил. души. От тях се предполага, че около 26-27% са заличените имена на сънародници, които постоянно живеят в Турция и имат адресна регистрация в седемте общини на Източните Родопи. Само на Кърджали се падат една десета от заличените в цялата страна имена на избиратели.

Тепърва партийните централи ще анализират какво означава за вечно оспорвания Девети многомандатен избирателен район – Кърджали намаляването с една трета на реалния брой на гласоподаватели. Традиционно там гласовете се разпределят между две политически сили – БСП и ДПС, с голям превес на ДПС. Така с над 200 хил. потенциални избиратели на предишните избори в парламента влязоха 6 депутати. Ако сега обаче избирателите вече са коригирани на 150 хиляди, как се отразява това на тежестта на парламентарните мандати и те не “олекват” ли чувствително?

Все още е рано и опасно спекулативно да се прави анализ на прочистването на избирателните списъци от гледна точка на потенциалната поддръжка на един или друг кандидат за президент, каза за Mediapool политологът Димитър Димитров, който следи отблизо картината на изборния процес по региони и секции от началото на демократичните промени у нас.

Според него прочистването на избирателните списъци няма да намали съществено възможностите за фалшификации. Какво пречи от списъците със заличените лица, които ще бъдат подадени в избирателните секции, да се прехвърлят имена в редовните списъци, попита той.

Казусът с избирателната активност

И според Димитър Димитров, и според колегата му Васил Гарнизов, преди да се отговори на тактическия въпрос какви потенциални поддръжници на един или друг кандидат ще останат по места след актуализирането на избирателните списъци, трябва да се вземе решение по казуса с избирателната активност. Този въпрос бе вече публично повдигнат от дългогодишния член на ЦИК Михаил Константинов, който предвиди, че може да се стигне до проблем с тълкуването на конституцията.

Ако българските граждани с право на глас според конституцията (тоест над 18 годишна възраст) са 6,9 млн. души, а тези от тях, които са с постоянен адрес в България са 6,38 млн. души, как ще се определи дали даден кандидат печели на първи тур или ще има балотаж, попита Гарнизов пред Mediapool. ЦИК трябва да е готова да даде отговор на такъв въпрос, защото, според конституцията, ако на първи тур до урните отидат по-малко от 50% плюс един от избирателите, следва втори тур, където се състезават класираните на първите две места кандидати. Конституцията не дава отговор на въпроса какво разбира под “избиратели”.  

50% плюс един може да означава 3,19 млн. гласове или 3,45 млн. гласове. Според сондажите на социолозите към момента е малко вероятно на първи тур който и да е кандидат да спечели толкова гласове, затова засега ЦИК избягва да мисли какво ще постанови при такъв казус.

А и всеки от кандидатите за президент би могъл да обжалва решението на ЦИК, каквото и да е то.

Невземането на принципно решение и отлагането му за случай, “ако се наложи”, говори за неулегналост на демократичните принципи в страната, смята Димитър Димитров.

“Уловките” с прозрачните урни и бюлетините с воден знак  

Прозрачните урни са елементарен прах в очите, че с тях могат да се предотвратят или свалят до минимум изборни машинации, смята Димитров. Ако избирателната бюлетина се сгъне хлабаво, при пускането ѝ в урната тя може да се отвори и да се види за кого е гласувано. Така че не е изключено гласоподаватели да бъдат принуждавани “да показват” по този начин как са гласували, което в малките и отдалечени населени места не е рядка практика, казва той.

Изработката на изборните бюлетини също не гарантира, че където е “нужно”, няма да могат да бъдат “подадени” допълнителни бюлетини, смята той. Спечелилата търга за изработката на бюлетините фирма “Демакс” е собственост на депутат от БСП.  Допечатка е възможна във всеки момент, още повече, че не е определен точният брой на отпечатаните бюлетини.  

Димитров припомни случаи от практиката на други страни от бившия Съветски съюз, в които в нощта след изборите са били допечатвани бюлетини и пускани в урните за “нужния кандидат”.

Политологът каза пред Mediapool, че на предишните избори НДСВ е имало предложението за номериране на бюлетините, така че да няма “добавени”, но идеята не е била приета.

Нарушеният принцип на взаимния контрол

След 2001 г. бе нарушен принципът на взаимен контрол на представители на управляващите и опозицията в избирателните органи, смята Димитър Димитров. Дотогава равнопоставеността на опозицията и управляващите в тези органи водеше до париране на възможността за драстични изборни нарушения. Този контрол сега е изключен поради отказа на управляващите да поделят местата в изборните органи с опозицията.               

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?