Карта на офшорната власт

Карта на офшорната власт

Това е текст за офшорната география на съвременната политическа власт. Основният въпрос е легитимно ли е да управляваш в държава X, а да плащаш данъци или да регистрираш собствеността си в държава Y, която е на другия край на географията, отвъд морета и океани (off shore).

Този въпрос едва ли е изненада за израсналите с народни приказки, според които златната ябълка, живата вода или съкровището са винаги през девет земи и реки – в десетата. Разликата е, че обикновено юнакът ги донася оттам, а в сегашния случай по-скоро ги изнася нататък. Често пъти за да ги внесе отново под вънкашност чужда и под име ново.

Отговорите на въпроса с легитимността на тази практика, които получихме дотук, са най-малкото озадачаващи. У нас едни казват, че тя е просто следствие на "провален" неолиберален модел на капитализъм – тоест на Запада, САЩ и Европа. Този модел "спрял да създава просперитет" и то не другаде, а в Европа (което, макар и невярно, за някои е политически изгодно твърдение).

Други казват, че поне за Путин проблем няма, защото първо той не е Запад (вярно), а второ, така или иначе е самодържец в Русия и може да си прави каквото поиска (полу-вярно). Трети пък твърдят, че каквото и да е, Путин не е свързан с аферата освен чрез посещение на някаква сватба (което безспорно може да се случи на всеки и е доста невинно, дори и при съвсем неуспешен брак).

Либертарианците, от своя страна, изненадаха всички, заявявайки, че гражданите на свободните държави – включително техните управници в частно качество – трябва да се държат точно така: да плащат данъци и регистрират собственост, където е най-изгодно и най-вече offshore. И накрая, има опити да се прокарват различия – между легални и противозаконни практики, между различни офшорни зони и т.н., които само допълнително усложняват ситуацията.

Тъй като дискусията се води някак на много абстрактно ниво, за по-голяма яснота, нека разгледаме три хипотетични казуса:

1. Казус "Страдивариус"

Представете си, че управлявате голяма държава с мощна войска и сте успял да концентрирате огромна власт. Опозицията е декоративна, всички служби и "независими" органи работят под ваш контрол. Властта ви обаче зависи от доверието на хората и затова трябва да ги убедите, че не я използвате за собственото си обогатяване – тоест не сте обикновен мошеник. Същевременно обаче такова обогатяване е почти неизбежно, тъй като ви е необходим контрол върху ключови предприятия в собствената ви държава.

По принцип този контрол го осигурявате като ги "давате" на доверени и изпитани лица, които "държите" чрез службите. Правил сте показни акции срещу непослушните, като сте ги вкарвал в затвора и сте отнемал собствеността им.

Друг начин да постигнете сходен ефект е като назначите и хора от най-близкото си обкръжение на подобни позиции. И тук идва необходимостта от офшорно прикриване на следите, защото иначе всички ще започнат да говорят, че те са ваши подставени лица. И да се чудят например откъде виолончелист – ваш приятел – може да има стотици милиони на сметка. Затова регистрирате офшорна компания "Страдивариус", която после реинвестира парите (получени като необезпечени заеми от публични банки) отново в държавата ви – в камиони, курорти, сватби и т.н. Схемата е проста и безопасна за вас: ако все пак бъде разкрита, винаги може да хвърлите вината върху виолончелиста, който няма да издаде добър приятел, я.

Може би мнозина се питат защо е необходим този географски танц на човек, който е считан за самодържец? Необходим е, защото все пак единственото, което държи подобни хора на власт, е одобрението или поне търпението на тяхното население: ако това население се ядоса, никакви служби и гвардии не могат да спасят началника.

Тази схема е важна и защото тя е подготовка за евентуално напускане на властта: то може да е след много години, но все пак стратегия за изход трябва да има. Проблемът е обаче, че колкото повече контрол над имущество се концентрира в управника, толкова повече "наследяването" на властта става трудно и дори невъзможно: от наследника започва да зависи твърде много.

И на това може да му се намери колаят: избира се фиктивен наследник. Този наследник управлява един мандат под строг контрол, като предшественикът запазва ключови позиции (да речем единият е президент, а другият – министър-председател). След това се сменят и така, докато природата си каже думата.

Хората обаче не са толкова глупави и в един момент започват да подозират, че ги водят за носа. Започват протести и началникът губи градската част от населението. А е достатъчно умен да знае, че като загуби нея, скоро ще загуби всичко. Необходими са спешни мерки и на помощ идва старият съветник на диктаторите – Томас Хобс.

Проблемът трябва да се "секюритизира" на модерен език. Или, на езика на Хобс, да се покаже, че оставането на власт е въпрос на живот и смърт, на война и мир. За тази цел е нужна някаква война, някаква заплаха за мира. Ако я няма, може да бъде създадена: да се "размрази" конфликт, да се пратят войски в друга държава и т.н. Във военно-временна ситуация въпросите с "наследяването", както и със собствеността – офшорна или не – остават на заден план. На никого не му пука за тях. А пък и винаги може да кажеш, че си създал фирмите, за да подпомагаш операции на службите си в чужбина, да избягваш санкции и т.н.

2. Казус "Лъки Страйк"

Вие сте управник на по-малка страна и нямате възможност за "секюритизация" на властта си по сходен начин – като големите началници. Да, може да твърдите, че в размирни времена стабилността е най-важна и че страната се нуждае от правителство (и то вашето), но не можете да се превърнете лесно във военновременен вожд.

Същевременно, да предположим, че сте се възползвал от придобиване – чрез офшорна дейност и подставени лица – на части от важна за страната компания. За тази цел е била създадена офшорната фирма "Лъки Страйк", която формално е собственост на учителка от Есекс, живееща в Дубай.

Вашата държава е обаче действаща демокрация и правителствата в нея се сменят – дори доста често. Какво може да ви гарантира, че като паднете от власт, прокуратурата няма да ви "погне" за тези практики? За да намалите риска, го диверсифицирате, като включвате основни опозиционни партии в схемата: особено такива, които са "балансьор" в партийната система и в този смисъл са винаги на власт. Още по-добре би било, ако вие и съдружниците ви имате контрол над съдебна власт и службите, и продължавате да го имате при всяко ново правителство.

Проблемът идва, ако се скарате със съдружниците от "Лъки Страйк" – тогава има вероятност от взаимно изкарване на кирливите тайни. За да не се стигне дотам, вие внимавате да не ги разсърдите прекалено. За целта те уж са в опозиция, но запазват ключовите си хора в прокуратура и служби, получават държавни поръчки, гласуват им се приоритетни закони. Също така от вашата коалиция вадите най-радикално настроените срещу съдружниците си в "Лъки страйк". И като цяло пазите нещата стабилни.

Разбира се, във врата ви дишат и евроатлантически партньори и собствената реална опозиция, която е останала извън съдружието "Лъки Страйк". Целият ви ресурс – политически, съдебен, медиен – се насочва срещу нея. Танцът е сложен, неособено красив, но не е невъзможен.

3. Казус "Карибски пирати"

Вие сте управник на държава с високи стандарти на упражняване на публична власт. Собствената ви идеология е близка до либертарианството и в частно качество сте се възползвал от облагите на офшорното законодателство, за да не плащате високи данъци в родината си. За целта сте основал тръст "Карибски пирати". Дори не сте го основал вие, а ваши близки, като печалбата ви от цялата история е сравнително малка. В публично качество обаче вие оказвате натиск върху големи компании да плащат данъците си във вашата юрисдикция.

Междувременно става ясно, че сте възпрепятствал колективни мерки между държави, целящи осветяването на офшорни практики като вашата.

Тъй като не сте декларирал офшорните си интерес навреме, започват да съществуват съмнения за конфликт на интереси. Натискът върху вас за оставка се увеличава, защото хората са ядосани от липсата на принципност в поведение ви – това, което проповядвате като управник, не следвате в собствения си живот. Премиер на близка държава с подобни (макар и не идентични) проблеми вече е подал оставка.

***

Трите хипотетични казуса ясно показват какво влияние върху властта могат да имат панамските схеми: затова изнесените данни и подобни на тях трябва да се разглеждат и проверяват изключително усърдно и внимателно. И в трите хипотетични сценария властта се опорочава. В първите два случая много по-съществено, отколкото в третия. Затова – и в трите – са необходими контра-мерки: политически, законови, манталитетни. В крайна сметка управниците са хората, които задават пример за поведение в обществото и изискванията към тях трябва да бъдат високи.

Тези мерки всъщност са най-вече вътрешно-политически и тяхното неприемане не бива да се извинява с липсата на единна международна реакция. Всъщност липсата на реакция в определени общества срещу подобни офшорни практики е само допълнително доказателство за ниската им политическа култура. Както Хегел още е знаел, свободата е процес на осъзнаване – когато такова липсва, народите продължават да живеят в робство, което не винаги е турско.

-----------

Панамагейт има и други важни измерения. Те касаят корпоративната отговорност на големия бизнес за неговата данъчна политика. В крайна сметка големите корпорации (колективно) контролират многократно повече ресурси от държави като Русия, а да не говорим за България. И не на последно място стои въпросът и за отговорността на обикновения гражданин за неговите решения при откриване на офшорни сметки. Но за аналитична яснота в този текст ще насочим вниманието си към по-тесния въпрос за управниците (политици), властта и офшорните зони.

*Коментара на Даниел Смилов публикуваме от Портал "Култура"

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари