Картата на Европа вероятно ще се преначертае през 2008 г.

Очертава се възможност на 1 януари 2008 г. Европа да разгърне прекроена картата си. Независимо Косово е политическа реалност, която само предстои да бъде международно легитимирана. Косовското правителство предложи на парламента да обяви независимост след 10 декември и да поиска от другите държави да я признаят. Официалното становище е изразено в специална декларация, представена от правителствения говорител Авни Арифи в Прищина и разпратена на международни институции и държавни глави.

Косовското правителство е наясно, че има всички шансове да успее. Лобито му пред страните на ЕС и ООН е силно, което е достатъчно условие за Косово да настоява за реализиране на намерението си. Преговорният екип на Косово “запазва конструктивните си позиции на допълнителни преговори за статута на Косово”, се казва в декларацията, като датата за обявяване на независимостта е фиксирана.

Този документ не изненадва наблюдателите. В него се подчертава, че правителството на Косово отхвърля всички спекулации за замразяване статута на Косово или каквото и да е предложение, което ще означава по-малко от независимост. Той не дава отговор на два основни въпроса, които ще представляват съществените последици от осъществената независимост. Първият е този за статута и сигурността на сръбското етническо население и неговото недвижимо и движимо имущество. Вторият е свързан с радикалната проекция на Велика Албания, изповядвана от редица ислямски кръгове в Косово, но не непременно споделена от еманципираща се и секуларизираща се Албания.

Проблемът с претенциите на Косово в тази посока представляват тема и за албанското правителство, паралелно засягат и Македония. Основен въпрос на европейския дневен ред е косовско-албанската мафия в региона, която, предполага се, ще бъде фактор на нестабилност наред с радикалния ислям. Това вещае проблеми както вътре в бъдещата млада държава  Косово, така и спрямо съседите ѝ.

Правителството на Косово вижда единствен изход по въпроса за статута в обявяването на независимост според плана на посредника на ООН Марти Ахтисаари. В свой коментар Брус Джаксън, президент на неправителствената организация “Проект за демокрации в преход”, потвърди, че САЩ и около 22 страни от ЕС ще признаят едностранно провъзгласена независимост на Косово, което вероятно ще направят и около 70 от общо 191 държави членки на ООН. Според него обаче всички са загрижени как ще се реализира това. Идеалният вариант е двете страни - сръбската и албанската - да постигнат взаимно приемливо решение, макар че досега няма такива индикации, според Джаксън.

Кое би било “приемливо решение” за двете страни изобщо? Казусът не позволява подобно – едната страна е винаги потърпевша. Очакването е, че Сърбия ще тръгне по своя път, а Косово за дълго време ще остане под контрола на международната общност и ще получи условна независимост, след което пълна. Което Сърбия вероятно няма да приеме, но ще ѝ бъде наложено.

Според Джаксън е разумно силите на НАТО да останат в областта неограничено време, както и представители на ЕС, докато ефикасността на косовските институции се развие и те добият демократичен опит. Очаква се до 10 декември да бъде постигнато решение.

Нерешеният статут на Косово създава напрежение в Македония и Босна-Херцеговина. Сърбия все повече се изолира политически и икономически, като очаква руска подкрепа и се отваря за силно проникване на руските капитали. Този процес ще затрудни вероятно приемането ѝ в ЕС в близките 5-10 години, още повече, че Съюзът ще има с кого да се занимава през идното десетилетие в новата си “педагогическа” политическа функция - с България и Румъния.

Кремъл по всяка вероятност ще инструментализира казуса при предстоящите парламентарни и президентски избори, като наблегне на имиджа си на важен международен фактор и на самозваната си функция на Големия славянски православен брат.

Москва ясно показва до тук, че няма намерение да приеме без условия от своя страна едностранна независимост на Косово. Според председателя на комитета по международните въпроси на руската държавна Дума Константин Косачев, с признаване независимостта на Косово се създава опасен международен прецедент. Русия обаче няма да влиза в пряк конфликт с Евросъюза, ако той признае Косово, тъй като за нея това би било стратегически неизгодно. В интервюто си за германския в. "Ханделсблат" Косачев изразява и увереност, че Русия няма да бъде единствената страна, която има притеснение по отношение на Косово. Редица други държави в Европа го споделят, но не го изразяват от политическа коректност. Очаква се в ООН и Китай да застане в контра на независимо Косово, тъй като Пекин се стреми към икономическо сближаване с Русия.

Предизвикателството Косово стои най-вече пред международното право, което ще трябва да изясни и реши казуса. Как ще се отговори на предявяваните от Косово териториални претенции и към околните държави, а и на визията за обединена Велика Албания - фиксидея на влиятелни радикални ислямски прослойки в Косово - предстои да научим тепърва. След като свикнем с новата карта на Балканите. Чиито държави ако и да се отличават с пасивност и дефицит на конструктивни решения по свои актуални обществени проблеми, са се доказали като свръхактивни в идейното разнообразие на национални кройки за дизайна на полуострова.