Картината се изясни. Гешев оневинява Борисов, ЕК делегитимира Гешев

Сряда, 13 юли, бе забележителен ден. Първо от Брюксел долетя новината, че Бойко Борисов е невинен за кюлчетата злато и пачките евро, заснети в спалнята му, тъй като снимките били манипулирани. Съобщението направи съпартиец на Борисов от Европейската народна партия – евродепутатът Томаш Здеховски. Той оповести заключенията на българската прокуратура, която до момента не е сметнала за необходимо да ги обяви официално пред българското общество. По-късно същия ден евродепутатът от левицата Елена Йончева, която участва в мониторговата група на ЕП за България, обяви, че в писмото на българската прокуратура до ЕП няма констатация, че снимките и видеата от спалнята на Борисов са "манипулирани". Четири от петте експертизи казвали, че категорични заключения не могат да се направят.

Същия ден Европейската комисия излезе с новия доклад за върховенството на правото, който за сетен път повдига въпроса за безотчетния и недосегаем главен прокурор. И за проблемите със съдебната власт, липсата на достатъчно присъди за корупция по върховете на властта и пр.

Така картината се подреди. Гешев оневинява Борисов, ЕК делегитимира Гешев.

Оттук нататък започва битката за общественото мнение в България. На хората ще бъдат представени две версии.

Първата ни връща в изходната точка на протестното лято през 2020 г., когато хората поискаха освобождаването на държавата от триумвирата Борисов-Гешев-Пеевски. Поискаха законност, почтеност, правов ред.

Втората версия е на Борисов и Гешев – че България е правова държава, прокуратурата си е свършила работата, направила е експертизи и те доказват, че снимките са манипулирани. Забравете всякакви чекмеджета, кюлчета, пачки. Забравете "Мата Хари".

Тази политическа легитимация на Борисов идва в момент, когато той отново е на първа линия. Дава пресконференции, държи лидерски речи, инициира законопроекти. С две думи - загрява за властта. Осъзнал е, че няма как да направи това сам и отправя "конструктивни" предложения към "Продължаваме промяната" и "Демократична България", чието правителство свали от власт, да направят ново "евроатлантическо" правителство. Този път с ГЕРБ.

Офертата за "евроатлантическо" правителство, което логично би трябвало да включва и евроатлантически ориентираната партия ДПС, върви с екстри. Практически получавате три в едно "Борисов -Гешев – Пеевски", защото ГЕРБ значи Борисов, ДПС значи Пеевски, а двамата заедно – Гешев.

Освен това този евроатлантически "дрийм тим" няма нищо против констатациите в докладите на Европейската комисия, защото тези доклади излизат откакто сме в Европейския съюз и не променят нищо. Евроатлантиците казват "благодаря" за препоръките. След това правят план за действие и предприемат "реформи", които да не реформират нищо по същество. През 2015 г. Борисов каза, че всяка съдебна реформа ще е след Цацаров. Сега това с още по-голяма сила важи за Гешев, защото ръководената от него прокуратура практически оневинява Борисов за кюлчетата и пачките, оправдавайки се с експертизи на снимките и видеата, които самият Борисов не опроверга, а се измъкна с обяснението за "Мата Хари". Очакваме скоро същото да се потвърди и за аферата с "къщата в Барселона".

Поредицата избори през турбулентната 2021 г. така и не родиха убедително парламентарно мнозинство, което да демонтира корупционния модел от ерата "Борисов". Най-голямата подигравка беше, че партията, която обеща да "изчегърта" Борисов, всъщност го върна в играта, като торпилира кабинета "Петков", който пък ѝ отказа да върши същите безобразия милиардите за пътища, каквито вършеше нарочения за "изчегъртване".

Каква ще е развръзката оттук нататък? Независимо дали ще се направи опит за формиране на ново правителство в този парламент или в следващия, то ще се сблъска със същата неразрешима задача – как да събере мнозинство за някакви реални реформи, които да измъкнат страната от омагьосания кръг?

Засега социологическите прогнози показват, че следващият парламент отново ще е фрагментиран и няма да формира убедително мнозинство.

Ясно е, че ако трябва да се прави правителство, без компромиси ще e невъзможно - стига да не се мине границата на невъзможните компромиси.