"Кървавото хоро", Стоян Пъков, Рад Клисаря и позабравените герои на Априлското въстание

• Всеки човек, дал живота си за свободата на България, трябва да бъде почитан ежедневно и това зависи от музеите, училищата и читалищата.
• Храбростта на Стоян Пъков и Рад Клисаря, спасили част от жителите на Панагюрище, и до днес се почита от панагюрци.
• В трагичното Бояджишко клане, известно като кървавото хоро, загива дядото на Джон Атанасов.
• Четата на Таньо Стоянов и Хвърковатата чета на Георги Бенковски са своеобразният епилог на Априлската епопея.
• Голяма част от въстанието Стефан Стамболов прекарва в село Самоводене.

Това са част от акцентите от интервюто на Mediapool с историка доц. Атанас Шопов по повод 150 години от избухването на Априлското въстание. Доц. Шопов е специалист по нова българска история и директор на историческия музей в град Панагюрище. Автор е на редица научни статии и няколко книги. Последният му труд в съавторство с проф. Петко Ст. Петков е посветен именно на годишнината от въстанието - "Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година". В съавторство с Десислава Костадинова създава и първия енциклопедичен справочник за Априлското въстание, посветен на хилядите герои от пролетта на 1876 г.

Доц. Шопов, отбелязваме 150 години от Априлското въстание, но сякаш всяка година, когато си спомняме този подвиг споменаваме имената на Бенковски, Каблешков, Волов, Петлешков, Ботев и още десетки имена, но същевременно има хиляди забравени герои. На какво се дължи това?

Oтносително e какво значи позабравена личност. Някои герои са съкровени за дадено селище, за дадена фамилия. Те ги почитат, но не са толкова популярни в национален мащаб или дори в регионален.

Има и забравени имена, които са пропуснати някъде в архивите и чакат своите откриватели. Някои герои са известни както на цялата българска общественост и българите по света, така и на нашите балкански съседи. Има имена, които са известни само в даден регион, има такива, които са известни само на едно малко село или род. Има плеяда от такива дейци в Априлската епопея, но не всички те могат да бъдат споменати в една тържествена проверка. Изброяват се имената на водещите и централните фигури, които са били начело на борбата и са надигнали народа.

Според мен ние не трябва да чакаме само празник, за да си спомняме за тези дейци, да говорим за тях и техните дела. Това трябва да стане нещо постоянно в нашия живот. Например музеите непрестанно почитат важните личности в зависимост от тематичния обхват на музея, било то чрез годишнините или различни събития. Важно е да почитаме тези личности, защото всеки човек, който е дал живота си за свободата на България, заслужава да му се отдаде почит.

Наистина има личности, върху които пада забравата. Вярвам, че това нещо трябва да се промени чрез дейността на музеите, читалищата и училищата и за тези личности да се говори повече и те станат известни поне на регионално ниво. Защото всяка човешка съдба и история е важна за извоюването на националната свобода и защитата на националните ценности.

Вие сте директор на музея в Панагюрище - най-горещият окръг на въстанието. Кои са не толкова често споменаваните герои в този район? Може ли да разкажете и за делото на Стоян Пъков и Рад Клисаря?

За делата на Стоян Пъков и Рад Клисаря сякаш вече се знае дори на национално ниво. Стоян Пъков е стотник, а и придружава Бенковски, когато посещава село Мечка (днешното село Оборище), където се заклева цялото мъжко население.

Това са светли личности, които са участвали и в подготовката на въстанието. Те са защитавали българщината и преди началото на въстанието, защото свободолюбивият дух на панагюреца е пословично известен. Търговецът знае, че ще загуби пазарите на голямата Османска империя, но той копнее за свободата си.

Когато въстанието е към своя разгром в Панагюрище, Стоян Пъков и Рад Клисарят създават възможност за жителите на града да се изтеглят от Долна махала и да напуснат селището. Те двамата превръщат една къща в истинска крепост, за да помогнат на хората да избягат от башибозука и редовната турска войска.

Те са личности, които винаги ще останат в паметта на техните потомци и панагюрци, но вероятно не са чак толкова популярни сред цялата българска общественост. Те са възпяти от панагюрци и винаги са споменавани на тържествените зари.

Има ли личности, които са непопулярни дори сред местната общност?

Аз бих казал, че има. Разбира се, тези личности са познати за мен и моите колеги от музеите в региона, но има имена, положили основите на създаване на комитетската организация, а днес са позабравени. Такава личност е Петко Тодоров Бояджиев, известен като Кундурджията. Прякорът му идва от занаята му – той изработва кундури ( обувки- б.а). Той е от Панагюрище, но развива занаята си и живее в Копривщица. Освен това е и поборник ( борец за освобождение – б.а) и като такъв е член на комитета, създаден от Васил Левски в Копривщица. Той е сподвижник на Апостола и идва с Левски и в Панагюрище.

Когато гюргевските апостоли тръгват към Българско, за да подготвят народа за въстание, именно Петко Бояджиев придружава Георги Бенковски до Стрелча и Панагюрище, когато пристига, за да проучи възможността за комитетска дейност и да възобнови създадения от Левски комитет в Панагюрище.

В Панагюрище има и други фамилии, които участват във въстанието – например братята Браткови. Те създават Братското заемателно дружество през 1871 г., което е първата кредитна кооперация в България. Тези хора са с дейно участие в Априлската епопея.
Има не само личности, но и големи събития, които са по-малко популярни. За нас известно е Баташкото клане, възпято и от Вазов, но не по-малка е трагедията в село Бояджик, Ямболско. Бояджишкото клане е известно още като "Кървавото хоро".

Това е едно от най-масовите кланета, които се случват във II-ри революционен окръг – Сливенски. На 11 май 1876 година хората от село Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на светите братя Кирил и Методий. По време на празника селото е нападнато от черкези от околните села, водени от техните аги. Жестокостта там е огромна. Селяните са обвинени в бунт и заради това башибозукът иска да извърши погром. Селяните се опитват да се отбраняват, но башибозукът подлага на унищожение над 100 човека – мъже, жени, деца, свещеници. Те са били подложени на поголовно избиване. Това е една кървава драма, която показва как мирното население е обвинявано в бунтовничество, без никой да се запита дали това е така, и зверски нападнато. Гневът на властта се изсипва над мирното население.
Това е селото на създателя на компютъра Джон Атанасов. Сред убитите е неговият дядо, а баща му оцелява в прегръдките на мъртвия си родител.

Когато говорим за тези жестоки трагедии, неизменно се сещаме и за събития в църквата в Перущица. Ние знаем за геройството на Кочо Честименски и Спас Гинев, но помни ли се делото на Петър Бонев?

Делото на учителя се помни. Името му се отбелязва на всички чествания. Това е интелектуалецът, който залага всичко в името на просперитета и свободата на родното му селище, така и на държавата. Дори често се говори повече за него, отколкото за Кочо или Спас Гинев.

Бонев е родом от Перущица, където получава образование, живее и твори. Той е високообразован интелектуалец и участва с Левски в създаването на революционен комитет в Перущица. Има също сведения, че участва в Първата легия на Раковски. Бонев е и сред ръководителите на съпротивата на Перущица през пролетта на 1876 г., която е сломена едва след изпращането на редовна османска войска, защото башибозукът не може да се справи. Бонев умира на 30 април 1876 г., но не загива напразно.

Ако отправим поглед към II-ри Сливенски окръг, то няма как да не споменем четата на Таньо Стоянов. Какво може да разкажем за нея?

Четата на Таньо Стоянов е малка, но извършва геройски подвиг. Тя се състои от около 25 човека и съгласува част от действията си с Ботевата чета. В средата на май четата тръгва от Олтеница (град в днешна Румъния – б.а) и пристига в района на Тутракан, откъдето тръгва към Стара планина, за да подпомогне Втори Сливенски революционен окръг.

Четата минава през гъсто населени райони с турско население и потерите тръгват по тях. Четата минава край Попово и ѝ се налага да води тежки сражения особено в района на днешното село Ломци. Те продължават до Керчан баир, където пристигат около 27 май. В продължение на близо десет дни четата води тежки сражения, а накрая малкото останали четници дори влизат в ръкопашен бой, за да търсят възможност да си пробият път към Балкана. Колкото и да са храбри, те намират смъртта си в боя, а Таньо войвода е бил поруган, след като е убит.

Те геройски се сражават, въпреки че разбират накъде вървят събитията. Четата тръгва в името на българската свобода и заедно с четата на Бенковски се превръщат в епилога на Априлската епопея.

Споменахте Ботевата чета, но сякаш рядко говорим за историите на отделните четници, а там има интересни такива – например Никола Симов – Куруто. Какво знаем за него?

Всички четници били назовавани като разбойници, независимо какви дейности са извършвали. Никола Симов е родом от Търговище и е бил дребен търговец. Дребните търговци от онова време са ги дамагосвали с различни епитети. Той се включва в революционната борба, а след като е заподозрян за своите дейности, получава смъртна присъда. Симов успява да се спаси и бяга в Румъния, където работи в печатницата при Любен Каравелов и се сприятелява с Христо Ботев. Виждайки дейността по подготовката на Априлското въстание и това, че Ботев ще оглави чета, той се включва в нея и дори става неин знаменосец. Симов загива геройски в сражението при Милин камък на 18 май (стар стил). Съдбата на всички Ботеви четници е тежка, но интересна е фигурата на Никола Обретанов, който оцелява. Неговият живот е забулен в тайна, и въпреки че доживява дълбока старост, той е стар харамия и не съобщава нищо.

В края на нашия разговор искам да ви попитам и прословутия въпрос, който буди любопитство и до днес. Къде е бил по време на въстанието водача на I-ви Търновски окръг Стефан Стамболов?

Този въпрос се задаваше и на конференцията покрай годишнината от въстанието.
Стефан Стамболов пристига малко по-късно в Търново, Христо Иванов-Големия също. Търново е голям град, с много турско население и регионална турска войска в него. Постепенно като център на окръга се налага Горна Оряховица, която е съвсем близо до Търново. Стамболов се установява там и провежда организационна дейност, но неговата дейност е забулена в тайна. Когато се разбира, че въстанието избухва, той не бърза да го обяви, като не коментирам кога и как му е известено. След това той стои повече в село Самоведене, откъдето прави опит да ръководи. Когато избухва въстанието, прави опит с малка чета да отиде в Дряновския манастир, но той вече е обсаден от башибозук и турска войска. Вероятно е имал желание да участва във въстанието, но е закъснял и обстоятелствата не са му позволили. Аз не съм изследовател на неговото дело, но е факт, че като ръководител не е успял да изпълни функциите си лидер на I-ви Търновски окръг. Може би действията му хвърлят светлина дали изобщо е определен като лидер и на останалите апостоли.

Интересно е, че когато е в Самоводене, част от апостолите, бягащи от IV- революционен окръг, намират прибежище при него и след това успяват да преминат във Влашко или Сърбия.