Касата има 20 млн. лв. за евролечение на българи през 2009 г.

Касата има 20 млн. лв. за евролечение на българи през 2009 г.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разполага с 20 млн. лв. за лечение на българи в ЕС през 2009 година, съобщиха в петък от институцията. Средствата са за заплащане на медицински процедури и манипулации на здравноосигурени лица, които не могат да бъдат извършени в България, поради липса на специфично оборудване и условия, както и за заплащане на оказана спешна и неотложна помощ при временен престой в ЕС.

Ако обаче заболяването е лечимо у нас, молбите на пациентите се отхвърлят. От подадени 59 молби за лечение в чужбина през миналата година, комисията към НЗОК, която отсява пациентите, е одобрила само 10 души, които да се лекуват зад граница.

Други 10 от молбите са пренасочени към Министерството на здравеопазването, където друга комисия за лечение в чужбина ги е разглежда и взимала решение. Към здравното министерство се насочват пациенти, чието лечение не влиза в пакета на НЗОК, както и някои специфични случаи, когато пациентите са деца - чрез Фонда за лечение на деца в чужбина.

За планово лечение на 10 български пациенти в държави от ЕС през миналата година са похарчени 205 499 евро. Пациентите са лекувани в Германия, Австрия, Франция и Италия. За сравнение през 2007 г. НЗОК е покрила разходи на български граждани за планово лечение в ЕС на стойност 95 376 евро.

Хората с очни заболявания най-често искат от НЗОК лечение в чужбина. Глаукомата е най-честото офталмологично заболяване, за което български граждани подават молби във ведомството, съобщи доц. Руска Христова, национален консултант по офталмология. Тя обясни, че това заболяване се овладява много добре в България.

Друго офталмологично заболяване, за което се търси лечение в чужбина, е за възпалителни заболявания на очите и най-често за заболяване на съдовата обвивка на окото, като в този случай при около 30-35% от пациентите причината остава неразкрита в цял свят.

Други често срещани молби за лечение в чужбина са заради ретинопатия при недоносените деца. "Това е тежка диагноза и много често децата губят зрението на едното, а понякога и на двете очи, добави Христова.

Тя посочи, че понякога лекари отказват да правят тежки очни операции, тъй като се страхуват, че при неуспех, вината ще бъде прехвърлена на тях. Христова каза, че това не се отнася само за българските специалисти, тъй като в САЩ подобни операции също нямат успех.

Споделяне
Още по темата
Още от България