Късият край на тръбата

Късият край на тръбата
Като всеки континент Европа има своите ритуали: през пролетта щъркелите се завръщат в "ниските земи", през есента французите се завръщат от плажовете в Париж, а през зимата руснаците заплашват да прекъснат доставките на природен газ за Украйна.

Добре де, те не го правят всяка зима. Но го направиха през зимата на 2005-2006 г., направиха го и през 2006-2007 г., и когато за пореден път затвориха кранчето - навръх тази Нова година, бе невъзможно човек да не изпита досадното усещане за deja vu.

Тази година, подобно на предишните, преговорите са прекалено сложни, че е почти невъзможно да бъдат обяснени, като включват не само руския газов гигант "Газпром", но и многобройни съмнителни посредници, съмнителни сделки и различни ценови механизми.

Тази година, подобно на предишните, руснаците твърдят, че конфликтът е чисто търговски, а не политически; че Украйна краде европейски газ; че Украйна не плаща честна цена. Но тази година, за разлика от предишните, тези твърдения звучат изключително фалшиво.

Руският премиер Владимир Путин, а не главният изпълнителен директор на "Газпром", бе човекът, който взе открито решението за спиране на газа. И което е по-важно, украинците, в миналото замесени в редица шмекерлъци около тръбите, този път почти веднага се съгласиха да допуснат европейски и руски наблюдатели на своите транзитни газопроводи.

Те също така платиха своите (прекалено големи) задължения към "Газпром" и поискаха – най-после – по-прозрачна система на ценообразуване, подобна на тази в Западна Европа (алгоритъм, свързващ цената на газа с тази на петрола). През почивните дни те дори договориха споразумение с руснаците, постигнато с посредничеството на ЕС. След това руснаците два дни отказваха да го подпишат, преди да се съгласят късно снощи (в понеделник) – поне принципно – да пуснат кранчето (газът още не е тръгнал – бел.ред.).

Но защо е бавенето? И преди всичко, защо прекратяването на доставките е толкова дълго? Това е Путинска Русия, според повечето теории. Може би Русия мисли, че Украйна, която бере душа заради финансовата и икономическа криза, няма да е в състояние да си плати огромния дълг към "Газпром".

Може би руснаците се надяваха да дискредитират украинското ръководство в очите на ЕС. Може би те искаха да започне спиране на тока в Братислава и Бриндизи, само да сплашат всеки. Или може би, както смятат някои, Путин се опитва да отвлече вниманието на руснаците от задаващата се икономическа и финансова катастрофа.

Това наистина няма значение. В действителност по-важната част от случващото се не е за Русия и Украйна, а за Европа и по-специално за Европейския съюз.

Европа, както ми каза унгарски приятел миналата седмица, "се занимава с ненужни неща и игнорира всичко, което е важно."

В това има нещо вярно. Има регулации на ЕС за това как трябва да се правят колбасите, има Интеркултурни диалози на ЕС, дори опити на ЕС да посредничи за мир в Газа. Но докато по-голямата част от Европа – от Италия и Франция до България и Словакия – получават поне част от природния си газ от Русия, в ЕС все още няма истинска, единна енергийна политика и няма истинска, единна политика ЕС – Русия.

Вместо това "Газпром", който вече и не се преструва, че е нещо различно от инструмент на руската външна политика, все още сключва сделки с европейските газови концерни страна по страна. Путин все още прилага към Европа тактиката "разделяй и владей", като прави специални споразумения с Италия, купува политици в Германия и спира газа за Украйна.

Тактиката работи: През 2006 г., когато западноевропейците изведнъж усетиха намаленото газово налягане в тръбите си, те протестираха шумно. Тази година, когато детските градини в България потънаха в мрак, никой в Брюксел не изглежда особено притеснен.

Знаейки, че руснаците са ненадеждни, европейските потребители на руски доставки сега изграждат свои резерви, обръщат се към други източници (Норвегия помпа газ като луда) и стоят със скръстени ръце, надявайки се Русия и Украйна след време да дойдат на себе си.

Вместо да дават мило и драго, за да създадат една наистина сигурна система – чрез разширяване употребата на втечнен природен газ, повече атомни централи, чисти въглища – повечето европейски страни се успокояват с временни сделки. Вместо да използват колективната си сила при преговори, те се държат така, сякаш са зависими от "Газпром", когато и обратното твърдение е също толкова вярно: в крайна сметка, руснаците се нуждаят от парите от европейските продажби почти толкова колкото и европейците от техния газ.

Вместо на всеки 1 януари да пращат за кризисни преговори, европейските лидери могат да се съсредоточат над този проблем и да го решат.

Бих предпочела да опиша събитията от изминалата седмица като сигнална лампичка, но вече има толкова много сигнални лампички. Кога ли ще им обърне внимание Европа?

Споделяне

Още от Свят

Какво очаквате да свърши служебното правителство?