Късият край на тръбата

Късият край на тръбата
Като всеки континент Европа има своите ритуали: през пролетта щъркелите се завръщат в "ниските земи", през есента французите се завръщат от плажовете в Париж, а през зимата руснаците заплашват да прекъснат доставките на природен газ за Украйна.

Добре де, те не го правят всяка зима. Но го направиха през зимата на 2005-2006 г., направиха го и през 2006-2007 г., и когато за пореден път затвориха кранчето - навръх тази Нова година, бе невъзможно човек да не изпита досадното усещане за deja vu.

Тази година, подобно на предишните, преговорите са прекалено сложни, че е почти невъзможно да бъдат обяснени, като включват не само руския газов гигант "Газпром", но и многобройни съмнителни посредници, съмнителни сделки и различни ценови механизми.

Тази година, подобно на предишните, руснаците твърдят, че конфликтът е чисто търговски, а не политически; че Украйна краде европейски газ; че Украйна не плаща честна цена. Но тази година, за разлика от предишните, тези твърдения звучат изключително фалшиво.

Руският премиер Владимир Путин, а не главният изпълнителен директор на "Газпром", бе човекът, който взе открито решението за спиране на газа. И което е по-важно, украинците, в миналото замесени в редица шмекерлъци около тръбите, този път почти веднага се съгласиха да допуснат европейски и руски наблюдатели на своите транзитни газопроводи.

Те също така платиха своите (прекалено големи) задължения към "Газпром" и поискаха – най-после – по-прозрачна система на ценообразуване, подобна на тази в Западна Европа (алгоритъм, свързващ цената на газа с тази на петрола). През почивните дни те дори договориха споразумение с руснаците, постигнато с посредничеството на ЕС. След това руснаците два дни отказваха да го подпишат, преди да се съгласят късно снощи (в понеделник) – поне принципно – да пуснат кранчето (газът още не е тръгнал – бел.ред.).

Но защо е бавенето? И преди всичко, защо прекратяването на доставките е толкова дълго? Това е Путинска Русия, според повечето теории. Може би Русия мисли, че Украйна, която бере душа заради финансовата и икономическа криза, няма да е в състояние да си плати огромния дълг към "Газпром".

Може би руснаците се надяваха да дискредитират украинското ръководство в очите на ЕС. Може би те искаха да започне спиране на тока в Братислава и Бриндизи, само да сплашат всеки. Или може би, както смятат някои, Путин се опитва да отвлече вниманието на руснаците от задаващата се икономическа и финансова катастрофа.

Това наистина няма значение. В действителност по-важната част от случващото се не е за Русия и Украйна, а за Европа и по-специално за Европейския съюз.

Европа, както ми каза унгарски приятел миналата седмица, "се занимава с ненужни неща и игнорира всичко, което е важно."

В това има нещо вярно. Има регулации на ЕС за това как трябва да се правят колбасите, има Интеркултурни диалози на ЕС, дори опити на ЕС да посредничи за мир в Газа. Но докато по-голямата част от Европа – от Италия и Франция до България и Словакия – получават поне част от природния си газ от Русия, в ЕС все още няма истинска, единна енергийна политика и няма истинска, единна политика ЕС – Русия.

Вместо това "Газпром", който вече и не се преструва, че е нещо различно от инструмент на руската външна политика, все още сключва сделки с европейските газови концерни страна по страна. Путин все още прилага към Европа тактиката "разделяй и владей", като прави специални споразумения с Италия, купува политици в Германия и спира газа за Украйна.

Тактиката работи: През 2006 г., когато западноевропейците изведнъж усетиха намаленото газово налягане в тръбите си, те протестираха шумно. Тази година, когато детските градини в България потънаха в мрак, никой в Брюксел не изглежда особено притеснен.

Знаейки, че руснаците са ненадеждни, европейските потребители на руски доставки сега изграждат свои резерви, обръщат се към други източници (Норвегия помпа газ като луда) и стоят със скръстени ръце, надявайки се Русия и Украйна след време да дойдат на себе си.

Вместо да дават мило и драго, за да създадат една наистина сигурна система – чрез разширяване употребата на втечнен природен газ, повече атомни централи, чисти въглища – повечето европейски страни се успокояват с временни сделки. Вместо да използват колективната си сила при преговори, те се държат така, сякаш са зависими от "Газпром", когато и обратното твърдение е също толкова вярно: в крайна сметка, руснаците се нуждаят от парите от европейските продажби почти толкова колкото и европейците от техния газ.

Вместо на всеки 1 януари да пращат за кризисни преговори, европейските лидери могат да се съсредоточат над този проблем и да го решат.

Бих предпочела да опиша събитията от изминалата седмица като сигнална лампичка, но вече има толкова много сигнални лампички. Кога ли ще им обърне внимание Европа?

Споделяне
Още от Свят