Късогледо е да се оставя образованието без пари

Невинаги българското образование е било недофинансирано, поне не в степента, наблюдавана след кризата от 1996 г. - 1997 г.

В началото на прехода в годините между 1989 г. и 1994 г. средствата, отделяни от бюджета за образование, достигат най-високите си стойности от средно 5.3% от БВП годишно.

Край на този период слага кризата от 1996 г. - 1997 г., когато България губи в значителна степен независимостта си при правенето на фискална политика. През следващите близо десет години всички социални системи, финансирани от бюджета, са поставени в режим на строги икономии, за да може българските публични финанси да се фокусират върху изплащането на държавния дълг, който е достигал 97% от БВП през 1998 г.

Този тежък за историята на българските публични финанси период приключва около края на 2005 г., когато в резултат на политиката на строги икономии държавният дълг е редуциран до 27% от БВП. С това се създава качествено нова ситуация, която открива редица нови възможности.

Ниски данъци вместо добро образование

Вместо да използват тази новопоявила се възможност не само за намаляване на данъците, но и за известно увеличаване на някои важни инвестиции, като тези в инфраструктура и образование, тогавашните правителства избират по-лесното и свързано с по-големи незабавни политически дивиденти решение – да използват оздравяването на публичните финанси, постигнато с тежки лишения от цялото българско общество през предишното десетилетие, изцяло за намаляване на данъците.

Това решение е свързано с добре познати ползи. Но то има и тъмна страна, защото с него България пропуска възможността да сложи край на периода на недофинансиране на образованието и да се доближи до нивата на средствата в тази ключова за икономическото развитие сфера до тези на водещите развиващи се икономики.

Така, независимо за кого гласуваха българите в периода след 2005 г., получаваха една и съща късогледа политика на недофинансиране на сектор "Образование".

Опитите за реформи, доколкото бяха правени такива, често обслужваха цели, различни от тези на самия образователен сектор. Поне доскоро те пропускаха да поставят във фокуса на реформата интересите на ученика, а немалка част от учителското съсловие беше настроено враждебно, защото в условията на недофинансиране то не виждаше как ще спечели от промяната.

На хартия образователната реформа беше важна, но за архитектите на стопанската политика запазването на финансовата подкрепа от бюджета на подтиснатите нива, достигнати след кризата от 1997 г., беше по-важно.

Редките призиви за увеличаване на бюджетната подкрепа за образованието бяха отхвърляни с аргумента, че няма смисъл да се изсипват пари в нереформирани сектори или, ако използваме един от предпочитаните евфемизми на поддръжниците на политиката на икономии: "Няма смисъл да се изливат пари в каца без дъно". Повечето икономисти продължаваха да настояват, че България се нуждае от инвестиции, но само ако те са дело на частния сектор, при това за предпочитане идващи от чужбина.

Училищата са отговорност на държавата

По причини, на които тук няма да се спирам, образованието е област, която се финансира изключително от публичния сектор, докато участието на частния сектор исторически остава скромно. Например, данните на Евростат сочат, че инвестициите на частния сектор (без тези на домакинствата) са едва около 0.5% от БВП за повечето страни от Европа, като за България са средно 0.3% от БВП. Тоест, ако публичният сектор не инвестира достатъчно в образование, ще има по-малко инвестиции в човешки капитал в икономиката като цяло.
Ако се окаже, че другите страни са инвестирали повече от нас в образование за достатъчно дълъг период от време, това ще има последици за качеството на работната сила и в крайна сметка за ролята, която страната ни има в международното разделение на труда. Например, понеже няма достатъчно квалифициран персонал, България ще произвежда предимно кабели, седалки и други сравнително трудоемки и ниско-технологични компоненти за автомобилната индустрия, страни като Полша, Унгария и Словакия ще сглобяват автомобили, а Германия ще се фокусира върху маркетинга и дизайна на новите модели, като ще притежава и водещите търговски марки.

При тази специализация в международното разделение на труда не трябва да се изненадваме, че като покупателна сила заплатите в автомобилната индустрия в България са от порядъка на половината от тези в Полша, Унгария и Словакия и вероятно около една пета от тези в Германия.

Разходи за образование на публичния и частния сектор в страните от ЦИЕ (11), в % от БВП

Икономическият растеж зависи от образованието

Днес нуждите от инвестиции в сектор образование са по-големи от всякога. Без увеличаването им отключването на пълния потенциал за развитие на страната ще бъде невъзможна за постигане задача, най-малкото затова защото в глобалната икономика има само два начина за подобряване на конкурентоспособността на работната сила: или трябва да се намалят заплатите, и по този начин разходите за труд, или да се инвестира повече в хората, позволявайки им да придобият уменията и знанията, които могат да ги направят по-ефективни и по-производителни на международния пазар на труда.

Наред с инициативите, за които вече има подкрепа и осигурено финансиране в бюджета и с Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", България се нуждае и от допълнителни мерки за ограничаване на детската бедност.

Децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, са 25.4% или 306 хиляди, като най-уязвими остават тези от ромски произход. При това, степента на изоставане на ромската етническа група в тази тъжна статистика е шокираща. Нито една потребност от всичките тринадесет показателя за оценка на наличието на материални лишения не може да бъде осигурена за 2.4% от децата от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос и за 30.9% от ромската група.

Това сочи, че е нужно по-сериозно внимание и едновременно с това и повече ресурси за финансирането на висококачествените програми за предучилищна подготовка, които в редица други страни се оказаха много успешни. Множество изследвания показват по недвусмислен начин, че програмите, фокусирани върху здравето и обучението в ранна детска възраст, са сред най-важните за успеха на човешкото развитие и са сред най-ефективните за увеличаване на производителността.

Детската бедност има доказано негативни последици, които продължават през целия живот, но добре обмислени и разчетени стъпки от страна на публичния сектор може да увеличат значително вероятността тези деца да се измъкнат от капана на бедността. Такива програми трябва да се разглеждат като дългосрочни инвестиции от най-висок приоритет на важност за бюджета. Множество изследвания, както и емпиричният опит на немалко страни демонстрират по убедителен начин, че инвестициите в такива програми увеличават шансовете на подрастващите за успех в живота и са на практика сред най-ефективно изразходваните средства на данъкоплатците.

Нужни са и допълнителни мерки в помощ на изоставащите ученици, а не система, която ще осигурява по-малко финансиране за училищата, където образователните постижения на децата са по-ниски. Тези ученици се нуждаят от допълнителни грижи и внимание, в това число и от допълнителни преподаватели и педагогически персонал, за да се преодолее изоставането им, а не да бъдат наказвани, като се предоставя по-ниско финансиране за училищата, които посещават.