Каспийския тръбопроводен консорциум разтоварва казахстански петрол в Южна Озерьовка

В неделя (14 октомври) на току-що пуснатия в експлоатация петролен терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) на около 40 километра от Новоросийск завърши натоварването на първия танкер. В Русия се появи първата наистина частна, т.е. независеща от такъв монополист като "Транснефт" система за транспортиране и износ на петрол. Последствията от това събитие обаче ще изпита на гърба си не само "Транснефт".

Системата на КТК натовари първия казахстански петрол за износ с двумесечно закъснение от графика. Началото на работата по запълването с петрол на тръбопровода, както и на плаващия терминал в Южна Озерьовка, бяха затруднени от многочислени проблеми от бюрократичен и технически характер. Но ако си припомним, че към четирите години на строителство на системата трябваше да бъдат добавени още шест години, загубени за формиране на работоспособен международен консорциум, то задържането на пуска на последния етап би изглеждало съвсем незначително.

Към вече съществуващите и използвани от Русия износни терминали на Черно море (основно в Новоросийск и Туапсе), се добави още един терминал, през първата фаза на експлоатация от който ще може да се транспортира по 28,2 млн. тона петрол годишно. Съвкупната мощност на руските терминали по този начин достигна около 77 млн. тона годишно. А когато в строя влезе и втората фаза от КТК, от Южна Озерьовка ще може годишно да бъдат изнасяни по 67 млн. тона петрол, т.е. над два пъти повече, отколкото днес се изнася през Новоросийск.

На пресконференция в Москва по повод на товаренето на първия танкер вицепрезидентът на Chevron Texaco Ричард Мацке заяви, че пускането на терминала на КТК няма да доведе до увеличаване на петролния поток, минаващ от черноморския басейн през Босфора, за което толкова много се тревожат турците поради съображения за екологична безопасност. По неговите думи това, което става, е само преразпределяне на петролните потоци между различните терминали.

В действителност, терминалът на КТК е в състояние да привлече към себе си петрола, който Chevron Texaco сега изнася по сложния маршрут Актау (Казахстан) - Баку - Батуми (Грузия).

За американската компания подобно превключване ще се изрази в значително намаляване на разходите по транспортирането, и следователно - в допълнителни печалби. Терминалът в Батуми ще си остане като резервен за работещите в Казахстан сонди и засега не е ясно как и кога той ще бъде задействан от азербайджанците и грузинците (не е изключено нарастване на неговата роля, ако трасето Баку-Тбилиси-Джейхан до Турция не бъде построено).

Въпреки това обаче предположението за неизменните по обем петролни потоци през Босфора, направено от Мацке, излизащ в пенсия в началото на следващата година след 40-годишна служба в Chevron, едва ли е оправдано. Анализът на баланса на износните потоци, преминаващи през черноморските пристанища, подсказва, че дори ако терминалът в Батуми, където понастоящем частично се отправя петролът от находището "Тенгиз" (Казахстан), напълно прекрати своята дейност, за да бъде запазен обемът на износа от акваторията на Черно море ще се изискват значителни жертви и от страна на Новоросийск.

В същото време мощността на най-голямото руско пристанище понастоящем е 32 млн. тона, а с отчитането на набелязаното през следващата година разширение ще се увеличи до 42 млн. тона. Освен това през Южна Озерьовка ще преминава и добивания в "Тенгиз" петрол, който до сега бе разтоварван през руската система на "Транснефт" и бе транспортиран до Самара, по посока към Украйна и дори към прибалтийските пристанище.

Американците ще съкратят и изцяло железопътния износ на своя казахстански петрол, доставян в цистерни чак до Финландия. Ниската себестойност на добивите в "Тенгиз" оправдаваха дори този скъпоструващ маршрут, макар че по него печалбите бяха минимални.

По този начин пускането в експлоатация на КТК на първия етап ще доведе до преразпределяне на износните потоци, тръгващи понастоящем към Прибалтика и Русия, в полза на черноморските терминали, заедно със съответното увеличаване на натоварването на Босфора. Освен това, КТК ще служи като мощен стимул за увеличаване на добива на петрол в Казахстан, което още повече ще увеличи натоварването на експортния маршрут през Черно море.

За да запълнят максимално тръбата на КТК, компаниите, които разработват "Тенгиз", ще изпращат по новия маршрут на практика цялото си производство - около 12 млн. тона годишно, а през следващата година към този поток ще се влеят нови до 6 млн. тона годишно от кондензата на Карачаганакското местонаходище, където работят British Gas и италианската компания Agip. Но и след това в тръбата ще остане свободно място, което ще трябва да запълват и други руски и чуждестранни компании, вместо да се ползват от услугите на "Транснефт".

Едно от главните предимства на маршрута на КТК се състои в това, че основната част от транзитирания по него петрол ще бъде произвеждана от местонаходището "Тенгиз" - лек и светъл висококачествен петрол, който вече получи име от търговците - "смес КТК" (CPC blend). Реализирането на петрол с подобни характеристики ще носи по-голяма печалба, отколкото продажбата на т.нар. "уралска смес", която товарят потребителите на "Транснефт".

Тъй като собственикът на транспортирания лек и светъл петрол през системата на "Транснефт" не получава никаква компенсация за това, че този петрол е смесван с евтините и мътни сернисти сортове например от Татарстан, то на лекия петрол ще му бъде много по-изгодно да се превключи към КТК. А допълнителен стимул за това ще бъде банката за качеството на петрола, която трябва да бъде внедрена по новия маршрут през следващата година, ако се вярва на генералния директор на КТК Сергей Гначенко.

© Copyright Mediapool

Още от Бизнес

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?