Кат Русия няма втора…

За пастата за зъби, дните на българската култура в Москва и все по - зачестяващите дни на руската култура в София, за Грузия и, разбира се, пак за Бриго Аспарухов

Когато Лаура Буш, първата дама на Америка, а защо не и на света, се разходила из московския Кремъл, пред чийто стени все още лежи непогребаното тяло на един вманячен графоман, който обърка половината свят, се натъкнала на кого…на първата дама на България. Кой знае защо много българи се възгордяха от тази среща на нашата първа дама.

По същото време в Москва се проведоха дни на Българската култура, които бяха открити от съпруга на Людмила Путина в Болшой Театър. Интересно е кой плаща за това удоволствие? България, в която хората се оплакват, че няма какво да ядат? Или пък Русия, където голяма част от населението наистина няма какво да яде, и която получава помощи от Европейския съюз, член на който скоро ще стане и България? И защо ли така тържествено се чества българската култура, която руснаците смятат за незначителна, провинциална и, в най-добрия случай, примитивна?

Докато в Москва се честваха тържествено Дните на българската култура под патронажа на българския президент и обожател на Евтушенко (съветският поет- бунтар, който нито е поет, нито е бунтар), руснаците вдигнаха тарифите за внос козметика.

Това не е удар, зловещо насочен към българската паста за зъби,

нито пък е недоразумение, както някои оптимистично настроени български търговци и политици го приеха. Това е просто очаквана политика на Русия, която навлиза в нова икономическа ера. Тя се характеризира с две основни неща: тържественото заявление, че Русия е цивилизована страна, която твърдо върви по пътя на демокрацията, пазарната икономика и мирното съвместно съществуване и, второ, пълно пренебрегване на нормите и на демокрацията, и на пазарната икономика, и на нормите на мирното съвместно съществуване. Какво имам предвид?

Официалната позиция на Русия е, че иска да стане член на Световната търговска организация (СТО). За тази цел страната трябва да се придържа към ред общоприети търговски норми: да се откаже от субсидиите на енергията за местния пазар (които са на практика субсидии за енергоемките производства); да вдигне ограниченията за чуждестранна собственост в редица отрасли; да спазва, или поне да се опита да спазва, международните норми за интелектуална собственост; да прекрати субсидиите си за износа; да прекрати практиката на твърдите минимални митнически тарифи и редица други.

Официална позиция на Русия обаче среща пламенна съпротива не само от комунистите, тя среща и хладната опозиция на самия Путин. Той иска да е част от СТО, но не иска да отвори енергетиката, телекомуникациите и ред други отрасли за свободна конкуренция. Той не прави нищо реално да прекрати практиката на тотално незачитане на принципите на интелектуална собственост, от което международни фирми губят милиарди (!) долари всяка година. Москва е залята с фалшиви лекарства и козметика, цигари и напитки, дрехи и домакински уреди, все по-качествено произвеждани в Русия, но с откраднати технологии, патенти и етикети. Според някои анализи до 90 % от фармацевтичната продукция в Москва е фалшификат. Така икономиката - 40 % от която е в сянка -

си цъфти по своему, криминално защитена от официалната власт.

В същото време бедността нараства, а страната има най-бързия растеж на инфекции от Спин в света. Един от многото разпространители на заразата са многократно използвани нестерилизирани спринцовки в болниците, защото спиртът за стерилизация често бива изпит (според проучване на RAND).

Продължителността на живота на мъжете спадна до 58 години (!), до голяма степен заради свръхконсумация на алкохол, която вече надминава 21 литър на човек на година.

Световната здравна организация смята, че след като една страна

мине 8 литровата граница, етносът ѝ е застрашен от дегенерация.

Всичко това подсказва, че този чуден президент Путин би трябвало да се позагрижи за населението си. Вместо това Андрей Иларионов, основният икономически съветник на Путин, неотдавна заяви, че Русия трябва да намали правителствените разходи наполовина до 18 % от брутния национален продукт. Това ще рече, че като произведеш 100 бутилки водка, приходите само от 18 от тях да бъдат вложени в здравеопазване, образование, пътища, помощи за гладните и безработните. За сравнение в бездуховната капиталистическа Западна Европа този процент се върти около 40.

Що се отнася до демократичното развитие на Русия, нейният индекс от 1998 насам постоянно спада (според изследванията на Freedom House). Списъкът с постижения на тази страна - закрилница може да продължи и да включи епидемичното разрастване на туберкулоза, недохранване на деца, незаконния трафик на деца (включително за трансплантация на органи!), почти безконтролната детска порнография, пълен разпад и корупция в армията, маса екологически катастрофи и т. н. и т. н. Тези факти могат лесно да предизвикат злорадство към една страна, която е обзета от манията да е все първа и да няма втора като нея. Те са обаче и тъжни факти, които напомнят за страданието на един народ, за когото са загрижени много други правителства, но не и руското. И така си е от край време.

Както и да е. Това е положението в Русия. Като бъдещ член на Европейския съюз е редно да проявяваме известна загриженост за тази страна. В крайна сметка от данъците, които ще плаща българинът след няколко години, ще се заделя по нещо за подпомагане на Русия.

Русия не се отказва от помощи, но тя обича да си помага и сама. Един начин, по който си помага, е чрез

непризнаване на международни търговски конвенции,

договорености или прости правила. Таксите върху вносната козметика, които удариха българската паста за зъби в земята, е един прост пример. Дали България изнася паста за зъби за Русия или не - не е изключено българска паста за зъби да се намира в същото количество по руските магазини. Нищо не им пречи сами да си я произведат. Америка страда от същия проблем с Русия. Американците тъкмо развиха износа на пилета за Русия и Русия наложи ограничения, несъвместими със СТО. Американските фермери, според американския фермерки съюз, губят стотици милиони долари в резултата на тази родолюбива инициатива. Тези, които страдаха за загубата на руските пазари и мечтаеха за тяхното възстановяване, нека си помислят отново. Може би е по-разумно да се опитат да възстановят афганистанските пазари, вместо да си мислят, че Русия е безпроблемен бъдещ пазар за българската продукция.

Русия има обаче има и друга представа за себе си. Тя обича да е световна сила и да се притичва на помощ на народи, които са в беда. Едно от любимите и занимания е да спасява народите от неверници - било то Турци, Американци или Германци. Тя самата обича да спасява себе си от евреи. В продължение на 3 века вече тя се притичва на помощ на близки и далечни народи. Така си създаде Руска империя, Варшавски договор, та стигна чак и до Куба. Някой ще каже: "хайде стига си дрънкал неща, които загубиха актуалност преди дванайсет години с разпада на Съветския Съюз!"

Така ли? Не се ли опитаха да се притичат на помощ на Милошевич? Не се ли опитаха да се притичат на помощ на Саддам (до голяма степен, за да защитят високите цени на петрола, от които все още зависи растежа на руската икономика).

Тия дни се притекоха на помощ и на Бриго Аспарухов

и се опитаха да защитят българския суверенитет от враждебна западна намеса. От времето на Кримската война те обичат да се притичват на помощ в наша посока. И от време на време успяват. Когато западният империализъм не им размъти водата. Нека погледнем обаче как се притичват да помагат на по-незащитени територии. Армения например, суверенна държава, се охранява от руски гранични войски. Ей така, за да и бъде защитена независимостта.

Още по-интригуващ е случаят с Грузия - древна държава, с древен език, древна култура и изключително силна идентичност. Всичко и е по-древно и от Русия и от България, но за жалост съдбата и е отредила по-съседско място. Когато най-сетне Грузия се отдели от прегръдките на Русия, нещата в Грузия не тръгнаха много добре. Сред най-сериозните и проблеми е отцепването на три автономни области. Основният сепаратист е Абхазия, която включва половината грузинско черноморско крайбрежие и е основен туристически район на страната. Там, недоволните абхазци, които съставляваха преди 90-та година по-малко от 20 % от населението на областта, се надигнаха и изгониха до един всички грузинци. (Това е все едно варналии да се вдигнат и да прогонят всички българи от Северна България.)

Това чудо на независимия дух на абхазците бе приятелски подкрепено руската армия, която се навърта наоколо заради Чечения, а и въобще така...ако има някоя друга работа за вършене по комшиите. Десет години по-късно в Абхазия няма пукнат грузинец, а понеже абхазците не признават грузинското правителство и, горките, нямат си паспорти, кой мислите, че се притичва на помощ? Русия, разбира се. Русия раздава на абхазците руски паспорти (все едно, след като варналии прогонят всички българи от северна България, те да започнат да получават руски паспорти, за да могат да ходят на море в Гърция.) Ако утре някой отиде в Грузия и каже- какво правят тия руски танкове тука - отговорът ще е много прост - защитават мирните руски граждани от абхазки произход. Как да не си им благодарен!

Случаят с Грузия не е просто някаква екзотична кавказка приказка. Той е показателен за това как работи руската държава, руската армия и руския бизнес. И как те работят заедно. Защото, освен паспорти и танкове, Русия активно участва в икономиката на Абхазия - хотелите по Черноморието се изкупуват активно от руснаци, а руски фирми, независимо от забранителния граничен режим, свободно посещават абхазките курорти. Нещо, което грузинците не могат да си позволят, независимо, че става дума за собствената им страна.

Русия си има своя подход. Той е странен. Като нея няма втора, както е казал поетът, вярно, по друг повод. Интересно е обаче как България се отнася към тази странност.

Да оставим настрана мечтите за руските пазари и за приятелските чувства, които ще ни осигурят сиренето без пари. България го яде това сирене 45 години и 13 години по-късно още не може да си оправи стомаха.

Странно е обаче как българската политика реагира на Москва. За една година

българският президент се срещна шест пъти с Путин,

който сигурно се гордее с българското президентско семейство, както би се гордял с новоразвъдени породи Балкански пудел и Балканска болонка.

Същият този пудел с невинен ентусиазъм и васален нагон кани руските бизнесмени да купят българската енергетика. Е, Чубаис, архитектът на криминалната руска приватизация, а сега шеф на енергийната фирма ЕЕС, изглежда вече се отзова на поканата.

Същият този президент се противопостави остро на българската позиция спрямо Ирак не толкова заради собственото си убеждение, но по-скоро заради съгласуваност с позицията на благоразположения си кремълски дресьор.

Министър-председателят, който щеше да въведе почтеност във всичко и да доведе всички западни инвеститори (защото бил от добро семейство), пък иска да си назначи за съветник свързания с КГБ Бриго Аспарухов и не се срамува ни най-малко от приятелството си с Атанас Тилев, който също има славата на дългогодишен агент на КГБ. Лидерът пък на коалиционния правителствен партньор открито настоява за реабилитация на Майкъл Чьорни, прославен по света с обвинения в пране на пари, незаконно забогатяване и убийство. Стефан Софиянски пък слави предприемчивостта на крайно съмнителния Московски кмет мегаломан и националист Лужков и мечтае да бъде като него.

Българският политически елит вдъхновено може сега да се обърне към народа си и да се провикне: "Москва! Ти пак пламтиш!" А народът ще надигне глава и ще измърмори: "Пак ли бе?"

Дали това мрънкане ще промени нещо? Или пак трябва да чакаме другите велики сили да въвеждат ред в собствената ни къща?

Още от България