Каталунската криза се дължи изцяло на двама непреклонни лидери

Испания се сблъсква с най-тежката политическа криза от завръщането си към демокрацията преди 40 години заради на непреклонността на двама ключов лидери.

Премиерът на Каталуня Карлес Пучдемон настоя да се пристъпи към референдум за независимост въпреки решението на Конституционния съд на Испания и нагласите на повечето избиратели в автономната област; сега той не иска да се откаже от обявяването на независимост.

В отговор консервативният министър-председател на Испания Мариано Рахой посегна към драстично средство: установяване на контрол върху областта от федералните власти, което може да предизвика масово гражданско неподчинение или дори насилие.

Предвижда се Сенатът на Испания да се произнесе в петък по решението на Рахой да задейства неизползван досега член от конституцията, който позволява "всички необходими мерки", за да бъде накарана дадена област да се подчини на закона.

Едва ли има съмнение, че правителството на Пучдемон, представляващо коалиция между националистите и крайната левица, избрана с гласовете на по-малко от половината от населението, пренебрегна конституцията, като пристъпи към референдума на 1 октомври.

Изглежда обаче има вероятност мерките, които федералното правителство заплашва да предприеме, включително разпускане на правителството на Каталуня и установяване на контрол върху нейните полицейски сили, да предизвикат враждебна реакция дори сред мнозинството от 7,5-те милиона граждани на областта, които са против независимост.

Федералните власти вече поставиха в ареста без право на гаранция двама популярни лидери на движението за независимост по обвинения в противодържавна дейност.

Пучдемон и неговите последователи доста надцениха способността си да мобилизират подкрепа за сепаратистката си кауза. Само около 40 процента от избирателите гласуваха на референдума; твърдението на Пучдемон, че 90-процентовият вот в подкрепа на независимостта сред това малцинство представлява мандат, звучи несериозно.

Лидерите от Европейския съюз недвусмислено отхвърлиха призивите му за посредничество и застанаха на страната на правителството в Мадрид, същото направи и правителството на Тръмп. След гласуването стотици компании преместват централите си от Барселона - признак за икономическата цена, която тя вероятно ще плати за глупостта на своите лидери.

Пучдемон обаче не се отказва и заплашва с гласуване в каталунския парламент за официално обявяване на независимост. Това би удовлетворило коалиционните му партньори от крайнолявата партия "Кандидатура за народно единство", чиято програма против капитализма и ЕС може отчасти да обясни защо държавната пропагандна машина на Русия, включително нейният рупор Джулиан Асандж, силно подкрепя сепаратистите. Москва ще се зарадва, ако противопоставянето между Рахой и Пучдемон дестабилизира испанската демокрация.

Западните правителства, включително правителството на Тръмп, би трябвало по-сериозно да настояват за компромис. Има два обещаващи варианта. Първият е конституционна реформа, която да позволи на области като Каталуня повече автономия; Рахой прие предложението на опозиционната Испанска социалистическа работническа партия въпросът да бъде проучен от парламентарна комисия.

Другият е предсрочни местни избори в Каталуня, което е правилният начин за оспорване на ръководството на Пучдемон.

Каталунската опозиция иска избори, Мадрид също. Евентуално гласуване обаче не трябва да изключва подкрепящите независимостта партии, независимо от техните правни нарушения.

Твърдолинейните действия на Рахой заплашват да тласнат повече избиратели към сепаратисткия лагер. Той би трябвало да се въздържа от повече репресии и да настоява за политическо решение.

По БТА