"Катастрофалният срив" на инвестициите се оказа ръст

И тази година политическите прокоби за "катастрофален срив" на инвестициите не се сбъднаха, след като за пореден път при ревизия на данните на Българската народна банка (БНБ) отчитаният спад се превърна в ръст.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България към края на септември са 826.4 млн. евро, сочат ревизираните данни на БНБ. Това е с около 600 млн. евро повече спрямо август 2018 г. и с близо 20 млн. евро повече в сравнение с година по-рано, когато вложенията са възлизали на 808.5 млн. евро.

Според предварителните данни за първите осем месеца от началото на 2018 г. се отчиташе спад на преките чуждестранни инвестиции със 71.6% в сравнение с 2017 г., като в абсолютна сума към края на август те възлизаха на 230.5 млн. евро.

Увеличението в ревизираната статистика идва основно от неотчетени до този момент инвестиции за юли и август главно под формата на реинвестирана печалба и дългови инструменти, основно от Холандия, в секторите финанси и застраховане и преработваща промишленост.

Според статистиката Холандия е инвеститор №1 у нас с 625 млн. евро вложения под формата на дългови инструменти и още 100 млн. евро дялов капитал и реинвестирана печалба, които се водят условно за по-стабилна форма на инвестиции. Причината повечето вложения да минават формално през Холандия е, че тя има по-либерален данъчен и търговски режим, поради което често се ползва от фирми с български или европейски собственици.

Заради спецификите на методиката на БНБ при изчисляването на инвестициите често се случва да има драстични разминавания между първоначалните и ревизираните данни.

През февруари тази година например стана ясно, че ПЧИ у нас за периода януари – декември 2017 г. възлизат на 901.9 млн. евро, което е с 242 млн. евро (36.7%) повече в сравнение с 2016 г. Същевременно, през цялата 2017 г. предварителната статистика на централната банка отчиташе сериозни спадове на чуждите вложения, достигащи до 50-60% на годишна база.

Поредната ревизия на данните на БНБ сега веднага бе използвана политически от страна на премиера Бойко Борисов, който разкритикува опонентите си, че плашели с "катастрофален срив на инвестициите".

"Считам, че говоренето за "катастрофален срив на инвестициите" е по-скоро непознаване на данните. Ревизия отпреди два дни на БНБ повиши чуждите инвестиции в страната до 826.4 млн. евро към септември 2018 г. Преките вложения от чужбина за настоящата година също надвишават миналогодишното ниво", написа Борисов в профила си във фейсбук.

"От началото на 2018 г. само по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 19 сертификата за инвестиционни проекти. Общо предвидените инвестиции по тях възлизат на над 700 млн. лв. и се очаква разкриване на близо 2000 нови работни места. До края на годината очакваме общият размер на проектите да стане 29 с размер на планираните инвестиции от 1.6 млрд. лв., които ще създадат близо 6000 нови работни места", посочи още премиерът.

Извън редовната какофония на политическите интерпретации за спада или ръста на преките чуждестранни инвестиции, в дългосрочен план се вижда, че те са на сравнително ниски нива.

Преди финансовата криза у нас имаше нездравословен бум на чужди вложения, довел до балон на имотния и кредитния пазар. Така, през 2007 г. например ПЧИ у нас достигнаха рекордните 17.7 млрд. лв. От 2009 г. насам започна рязък спад на чуждестранните вложения до ниво около 2 млрд. лв. - 3 млрд. лв. годишно. В последните години инвестициите са едва около 2 млрд. лв. на година, което според анализ на Българската стопанска камара е доста слабо ниво дори на фона на статистиката за региона на Балканите.