Катастрофата на руския хеликоптер в Чечения изправя Путин пред дилема

Катастрофата на руския военен хеликоптер Ми-26 в Ханкала, близо до чеченската столица Грозни, при която по официални данни загинаха 115 войници, е най-тежкият инцидент в кавказката република от март 2000 г. Тогава чеченски бойци убиха 92-ма войници, попаднали в засада.

До вчера броят на пътниците все още не бе изяснен, но се знае, че в хеликоптера за 82-ма пътници, е имало над 140 души. По данни на руските информационни агенции в списъка има 156 имена.

Руският генерален прокурор Владимир Устинов заяви в Ханкала, че основната версия за причината за катастрофата била обстрел от земята. Офицер съобщи, че близо до мястото, където е паднал хеликоптера, е намерена използвана ракетна установка Стрела. С нея вероятно било стреляно по вертолета. Още в понеделник чеченските бунтовници твърдяха, че са свалили хеликоптера. Устинов и министърът на отбраната Сергей Иванов не изключиха и възможността за технически проблем. Трагедията е кулминация в поредицата загуби, понесени от руските въоръжени сили през последните дни в резултат от зачестилите нападения на чеченски сепаратисти.

Катастрофата на хеликоптера изправя Кремъл пред дилема. Президентът Путин отдавна обяви официално войната в Чечения за приключена. Ако хеликоптерът е свален от чеченски бунтовници, това окончателно разбива тези твърдения на пропагандата, тъй като военните трябва да признаят, че сепаратистите са в състояние да осъществят големи акции непосредствено до щаба им. Ако се потвърди, че причината е претоварване или технически проблеми, това ще хвърли светлина върху лошото състояние на руската армия и пренебрежителното отношение на генералите към живота на подчинените им.

Във всеки случай нещастието отново насочва вниманието на населението към това, че няма ден, без руски войници да са били обстрелвани от засада или да са загинали при сблъсъци. За трите години на втората чеченска война, от 7 август 1999 г. до 22 юли тази година, федералните сили, тоест армията, полицията и тайните служби, са дали по официални данни общо 14 429 жертви и 12 285 ранени, писа в началото на август известният московски журналист Ото Лацис. За 11-те години съветска военна окупация в Афганистан са загинали между 13 000 и 15 000 съветски войници.

Редовно оповестяваните официални данни сочат с 10 000 по-малко убити от онези, които Лацис е събрал помощта на други източници. Това противоречие се обяснява с факта, че Кремъл дава броя на жертвите само на едно от трите подразделения на федералните войски.

Военните често отмъщават за своите жертви с брутални акции срещу мирни жители - т. нар. специални операции. При тях те претърсват чеченски села за укриващи се предполагаеми терористи.

През март генерал Владимир Молтенски издаде заповед, според която федералните сили в кавказката република се задължават да не използват излишно насилие при тези операции и да съблюдават определени правила. Тази заповед обаче остана без резултат, както става ясно от месечните доклади на правозащитната организация Мемориал. Почти всекидневно чеченци са отвличани от руски войници в нарушение на закона и често по-късно са намирани застреляни или техните роднини трябва да платят откуп за освобождаването им.

Чеченският депутат в руската Дума Асламбек Аслаханов, който наскоро посети две чеченски села, обвини руските сили в изключително сериозни системни нарушения на човешките права в републиката. Така при чистка в село Мескер-Юрт били убити 11 мъже, а 12 изчезнали. Ако военните не променят поведението си към чеченското цивилно население, войната ще продължи вечно, заяви той. Победа от такъв тип е възможна единствено, ако се унищожи цялото местно население, писа и Лацис.

Либерални руски политици като Григорий Явлински са убедени, че конфликтът може да бъде решен с политически средства, включително чрез преговори с чеченския президент Аслан Масхадов. Путин обаче отказва да признае избрания през 1997 г. Масхадов за законен държавен глава. Докато Кремъл не бъде готов за преговори, в Чечения всеки ден ще умират руски войници.

По БТА