Катастрофата, наречена пенсионно осигуряване*

Предвид разходно-покривния характер на българската пенсионна система и демографските проблеми, пред които е изправена страната, управляващите трябва да лягат и стават с информационните бюлетини на НОИ. Прегледът на състоянието на системата на държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2013 г. и на пенсионната система в частност показват няколко, меко казано, притеснителни тенденции:

1. През 2013 г. разходите за пенсии достигат 9.92% от БВП (при 9.30% през 2012 г.), което е най-високият дял за периода 2003-2013 г.

2. Приходите от осигуровки са достатъчни за покриването на едва 47% от общите разходите на държавното обществено осигуряване (при 45.8% през 2012 г.). Въпреки лекото подобрение, повече от половината от разходите на системата се покриват с трансфер от държавата – под формата на участието на държавата като трети осигурител и с директен трансфер от републиканския бюджет (т.е. от други приходоизточници). "Временното замразяване” на започнатата от миналото правителство, макар и плаха пенсионна реформа за вдигане на изискванията за стаж и възраст, крие риск от заличаването на дори този минимален напредък през 2014 г.

3. През 2013 г. трансферите от централния бюджет (под формата на субсидии и вноски) към системата на държавното обществено осигуряване, възлизат на 4.7 млрд. лв. Това е равносилно на 6.02% от БВП на страната за 2013 г., което е вторият най-висок дял след регистрираните 6.85% през 2010 г. Този дефицит в системата на ДОО също така далеч превишава недостига в общия консолидиран бюджет на държавата, но почти не привлича обществено внимание.

Огромната част от проблемите с финансирането на системата на ДОО са следствие от забавянето на пенсионната реформа. Действително, само през 2013 г. разходите за пенсии скачат с над 500 млн. лв.

На фона на социалното напрежение в страната е видно, че не можем да очакваме подходът на сегашното правителство към разрешаването на проблемите в пенсионната система да бъде смел и далновиден, независимо от спешността на проблема. Все пак е радващ фактът, че социалният министър Хасан Адемов (поне на този етап) изключи като възможност предложеното от синдикатите повишаване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта. В сегашните условия, подобен ход първо не би генерирал очакваните (и крайно недостатъчни) 190 млн. лв. приходи и, второ, би могъл да окаже негативен ефект върху едва понадигналия глава през миналата година пазар на труда.

Ниската инвестиционна активност и сравнително слабото покачване на доходите на наетите по трудово и служебно правоотношение през 2013 г. са също аргументи против покачването на осигурителната тежест – риск, който икономиката не може да си позволи.

В същото време от данните на НОИ е видно, че установеният за някои категории труд модел на ранно пенсиониране вече не е "характеристика” на системата, а воденичен камък на врата ѝ. И ако действително дадени видове труд предполагат по-сериозни последици за здравето на работещите, то усилията следва да се насочат в посока подобряване на условията и създаване на системи за последваща преквалификация, които да създадат стимули на работниците от I и II категория труд, които все още могат да работят, да го сторят. Последното нещо, което системата може да си позволи, е да продължи да се политиканства на неин гръб с цел печеленето на одобрението на определени слоеве от обществото.

Най-естественият път към балансирането на финансовите потоци към и от разходно-покривната пенсионна система е през едновременното покачване на заетостта и създаването на стимули за оставането на пазара на труда по-дълго и за плащането на осигурителни вноски.

Предвид демографската действителност и масовото укриване на осигуровки в страната обаче дори създаването на един милион нови работни места няма да бъде достатъчен за покриването на всички разходи на НОИ. Реформата трябва да е изначална и последователна, и да се насочи към по-голямо обвързване на платените осигуровки с получаваните пенсии. Това най-лесно може да се случи посредством плавен преход от разходно-покривната система към лични пенсионни сметки, в които работещите да внасят своите вноски и във всеки един момент знаят колко точно са техните пенсионни спестявания.

Въпросът е дали имаме (или някога ще имаме) държавници, които могат да поемат отговорност за подобен процес, пък било то с цената на първоначално неодобрение от общество, което са свикнали да приспиват с обещания и държавни трансфери.

*Заглавието е на Mediapool