"Като бежанци": В Ухан хората се борят за изхранването си

Празните улици на Ухан

"Сякаш сме бежанци". Жителите на град Ухан, откъдето тръгна новият коронавиръс, и поради тази причина от месеци е откъснат от света, се борят за изхранването си. От една страна предлагането се е свило, а от друга - има ограничения за покупките и силно поскъпване на зеленчуците.

Го Цзин е млада жена на 29 години. Кварталът ѝ бил поставен под карантина без предупреждение и тя е затворена у дома.

Свободата ѝ на движение постепенно е сведена до нула: първо, на 23 януари ѝ е забранено да напуска Ухан, откъснат от света с надеждата епидемията, избухнала в този град с население от 11 милиона души в централната част на Китай, да бъде овладяна.

След това жителите на Ухан получават правото да напускат жилищните си комплекси или блоковете само веднъж на три дни.

А сега дори и тази свобода им е отнета: Го Цзин не може и носа си да покаже на улицата и зависи от доставките по домовете.

"Разбира се така мога да живея още месец", пояснява тя, имайки предвид запасите си от мариновани зеленчуци и яйца.

Не всички обаче имат този шанс: за милиони хора, попаднали в капан в Ухан, забраната да напускат жилището си предизвиква болезнени практични въпроси.

"Когато провизиите, които имаме, свършат, изобщо не знам откъде ще можем да пазаруваме", с безпокойства казва Пан Хуншън, който живее със съпругата си и двете им деца.

АФП се свърза по телефона и по електронната поща с жителите на този град, който вече месец е затворен.

Някои общини и жилищни блокове правят поръчки на едро на супермаркети.

Само че нищо подобно не се случва в района на Пан: "На никого не му пука", със съжаление посочва той пред АФП. "Малкият ни е на три години и дори млякото на прах ни свърши!".

Пан Хуншън не може да предаде лекарствата на родителите на съпругата му, които са на около 80 години и живеят в друг квартал. "Имам усещането, че сме бежанци", коментира той с горчивина.

"Човек не може да избира"

Властите призовават за търпение: "Строгият контрол върху общностите малко нарушава живота на хората, но това е неизбежно", само констатира пред медиите Цян Юанкун, заместник-секретар на Комунистическата партия в провинцията.

Покупките на хранителни групи бележат скок до небето. Те се организират в импровизирани дискусионни общества в мобилния месинджър WeChat.

Някои магазини продават големи кошници със свежи зеленчуци, при условие че поръчките са групирани за един и същ адрес.

В квартала на Го Цзин може да се купят 6,5 килограма зеленчуци от пет вида, сред които има картофи и зеле, на твърде висока цена - 50 юана или 6,60 евро.

"Не можете да избирате каквото обичате да ядете. Личните предпочитания вече не вървят", въздъхва младата жена.

Системата на групирани покупки подминава някои по-малки общности, защото супермаркетите изискват минимален брой поръчки.

"Честно казано, иначе не би могло да се получи", оправдава се Ян Нан, собственик на супермаркета Laocunzhang, който е въвел минимум от 30 групирани поръчки. "Имаме само четири коли" и намален персонал.

Друг супермаркет, с който АФП се свърза, изпълнява само 1000 поръчки на ден.

"Много трудно стана да се наемат разносвачи", казва Ван Сювън, служител в логистичния отдел на магазина, уточнявайки, че управата се въздържа да наема външни хора ... от страх да не допусне заразяване.

"Вече изгнили" зеленчуци

Степента на ограниченията е различна в отделните квартали.

Млада 24-годишна жена, пожелала анонимност, обяснява пред АФП, че живеещите в нейния блок могат да излизат по схемата един човек от домакинство и да плащат директно на доставчиците, за да им донесат хранителни продукти.

В други райони имат забрана супермаркетите да продават директно на частни лица, а това принуждава хората да се групират по квартали или в организациите, които имат право да купуват на едро.

Жилищният комплекс "Давид Дай" в предградията на Ухан организира групирани поръчки при висока цена.

"Действителността е страшна (...) Получаваш купчина вече изгнили домати и лук", гневно казва баща на 49-годишна възраст. Според него една трета от доставяните храни са просто за изхвърляне.

Семейството му е принудено да суши обелките от ряпа, за да ги добавя към ястията, които ще приготвя, разказва той.

Най-лошото е несигурността, заключава Ма Чен, който е на около 30 години и живее сам.

"Тъй като не зная кога ще мога да направя следващата поръчка и колко време ще траят ограниченията, изобщо не съм наясно какви количества храна да купя".

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?