"Като бежанци": В Ухан хората се борят за изхранването си

"Сякаш сме бежанци". Жителите на град Ухан, откъдето тръгна новият коронавиръс, и поради тази причина от месеци е откъснат от света, се борят за изхранването си. От една страна предлагането се е свило, а от друга - има ограничения за покупките и силно поскъпване на зеленчуците.

Го Цзин е млада жена на 29 години. Кварталът ѝ бил поставен под карантина без предупреждение и тя е затворена у дома.

Свободата ѝ на движение постепенно е сведена до нула: първо, на 23 януари ѝ е забранено да напуска Ухан, откъснат от света с надеждата епидемията, избухнала в този град с население от 11 милиона души в централната част на Китай, да бъде овладяна.

След това жителите на Ухан получават правото да напускат жилищните си комплекси или блоковете само веднъж на три дни.

А сега дори и тази свобода им е отнета: Го Цзин не може и носа си да покаже на улицата и зависи от доставките по домовете.

"Разбира се така мога да живея още месец", пояснява тя, имайки предвид запасите си от мариновани зеленчуци и яйца.

Не всички обаче имат този шанс: за милиони хора, попаднали в капан в Ухан, забраната да напускат жилището си предизвиква болезнени практични въпроси.

"Когато провизиите, които имаме, свършат, изобщо не знам откъде ще можем да пазаруваме", с безпокойства казва Пан Хуншън, който живее със съпругата си и двете им деца.

АФП се свърза по телефона и по електронната поща с жителите на този град, който вече месец е затворен.

Някои общини и жилищни блокове правят поръчки на едро на супермаркети.

Само че нищо подобно не се случва в района на Пан: "На никого не му пука", със съжаление посочва той пред АФП. "Малкият ни е на три години и дори млякото на прах ни свърши!".

Пан Хуншън не може да предаде лекарствата на родителите на съпругата му, които са на около 80 години и живеят в друг квартал. "Имам усещането, че сме бежанци", коментира той с горчивина.

"Човек не може да избира"

Властите призовават за търпение: "Строгият контрол върху общностите малко нарушава живота на хората, но това е неизбежно", само констатира пред медиите Цян Юанкун, заместник-секретар на Комунистическата партия в провинцията.

Покупките на хранителни групи бележат скок до небето. Те се организират в импровизирани дискусионни общества в мобилния месинджър WeChat.

Някои магазини продават големи кошници със свежи зеленчуци, при условие че поръчките са групирани за един и същ адрес.

В квартала на Го Цзин може да се купят 6,5 килограма зеленчуци от пет вида, сред които има картофи и зеле, на твърде висока цена - 50 юана или 6,60 евро.

"Не можете да избирате каквото обичате да ядете. Личните предпочитания вече не вървят", въздъхва младата жена.

Системата на групирани покупки подминава някои по-малки общности, защото супермаркетите изискват минимален брой поръчки.

"Честно казано, иначе не би могло да се получи", оправдава се Ян Нан, собственик на супермаркета Laocunzhang, който е въвел минимум от 30 групирани поръчки. "Имаме само четири коли" и намален персонал.

Друг супермаркет, с който АФП се свърза, изпълнява само 1000 поръчки на ден.

"Много трудно стана да се наемат разносвачи", казва Ван Сювън, служител в логистичния отдел на магазина, уточнявайки, че управата се въздържа да наема външни хора ... от страх да не допусне заразяване.

"Вече изгнили" зеленчуци

Степента на ограниченията е различна в отделните квартали.

Млада 24-годишна жена, пожелала анонимност, обяснява пред АФП, че живеещите в нейния блок могат да излизат по схемата един човек от домакинство и да плащат директно на доставчиците, за да им донесат хранителни продукти.

В други райони имат забрана супермаркетите да продават директно на частни лица, а това принуждава хората да се групират по квартали или в организациите, които имат право да купуват на едро.

Жилищният комплекс "Давид Дай" в предградията на Ухан организира групирани поръчки при висока цена.

"Действителността е страшна (...) Получаваш купчина вече изгнили домати и лук", гневно казва баща на 49-годишна възраст. Според него една трета от доставяните храни са просто за изхвърляне.

Семейството му е принудено да суши обелките от ряпа, за да ги добавя към ястията, които ще приготвя, разказва той.

Най-лошото е несигурността, заключава Ма Чен, който е на около 30 години и живее сам.

"Тъй като не зная кога ще мога да направя следващата поръчка и колко време ще траят ограниченията, изобщо не съм наясно какви количества храна да купя".

По БТА