Като всеизвестен кагебист Аспарухов няма място на този пост*

Точно преди 11 години, на 18 септември, с пресконференция на Бриго Аспарухов започна процесът, довел до свалянето на първото демократично избрано правителство на България на Филип Димитров. Какъв е вашият прочит към днешна дата за назначението му за координатор на специалните служби и неговото влияние върху вътрешнополитическата ситуация в България в момента?

Много лош сигнал, той се дава за България и навън, и навътре, защото хората у нас също знаят за какво става дума. Създава се впечатлението, че ние сме една държава, която не знае какво иска и не знае къде отива. Бригадир Аспарухов е ноторен кагебист, по това няма никакво съмнение. Трябва да бъде ясно, че подобни персонажи не могат да участват във възловите позиции на една държава, която влиза в НАТО. Ако той е бил кагебист по убеждение, значи той е ненавиждал и се е противопоставял на всичко онова, към което ние сега се стремим, следователно той няма място там. А ако го е правил поради продажност, също така няма място.

Що се отнася до хората в България, те добре знаят, че той беше подходящият кагебист на подходящия пост, който участваше в свалянето на моето правителство. Мисля, че няма разумен човек в България, който да не си дава сметка, че ако това правителство беше управлявало достатъчно дълго, всеки почтен българин би се чувствал днес по-добре. В този смисъл и за многото българи, които биха желали сега да бяхме малко по-близо до дереджето на Чехия или Унгария, появата на Бригадир Аспарухов в каквато и да било възлова роля е обида.

Той можеше да бъде избиран от комунистическите избиратели, да си бъде член на парламента колкото си иска, това е партиен въпрос - във всяка една свободна страна има и някакви хора, които мислят наопаки. Но да бъде той назначаван на какъвто и да било възлов пост в държавата, която твърди, че иска да бъде западна, която получава покана за НАТО, която ще влиза в Европейския съюз, която въобще твърди, че е станала цивилизована държава, това е нещо общо взето шизофренно.

Посланикът на Съединените щати Джеймс Пардю заяви, че е уведомил българското правителство за американската позиция по случая "Аспарухов" и че правителството напълно разбира тази позиция. Но, в дипломацията формулировката "разбира" почти винаги означава по-скоро несъгласие, отколкото съгласие. Какви са вашите предположения за евентуалната американска реакция?

Съвършено нормално е тя да бъде остра, защото като всяка държава-съюзник и американците биха искали да не се сблъскват със ситуация, в която техни съюзници биха могли да се окажат на позиция, която ги прави уязвими... Ясно е, че е малко трудно да се обясни на министър-председателя, че този кабинет не му е бащиния. По отношение на бащиниите и ние имаме проблеми, защото се оказа, че и Мусала трябвало да му бъде бащиния, но както Мусала не му е бащиния, така и този кабинет не му е бащиния и той не може да си назначава просто когото си иска. Той, естествено, има правото да взима своите решения и, естествено, никой не може да му се меси в изборите, но тези избори значат нещо.

Назначението на Бриго Аспарухов провокира нова вълна от центробежни сили в НДСВ. Какъв очаквате да бъде ефектът от това назначение върху представянето на НДСВ на местните избори? И дори ако погледнем и отвъд тях - не намалява ли това шансовете за обединение на дясното пространство, каквито очаквания има?

Обединението на десницата не е въпрос на някакви съглашения или размени на подписи между някакви началници. То се свежда до събирането в едно общо усилие на хората, които вярват в едни и същи неща, които искат в България да има ясни правила, които искат постепенно всичко онова, което си представяхме, че ще стане много бързо, макар и по-бавно - да стане. Тези хора трудно биха могли да бъдат убедени от формации, които имат подобно некохерентно поведение, и аз не мисля, че в момента така нареченото обединение на десницата би могло да очаква управляващата партия НДСВ да се влее в него, това просто не е сериозно.

Какво би станало нататък, в бъдеще, с националното движение, какви събития ще се случат в самото него, е много рано да се прогнозира. Би трябвало да има място за всички тези хора, които гласуваха в изборите през 2001 година с идеята, че търсят едно едва ли не "подобрено издание" на СДС. Стана ясно, че това не е така. Сигурно има хора, които са участвали активно в политиката и са мислели нещо подобно, надявам се да им е дошло съответното прозрение.

Разбира се, да се поставя знак за равенство между правителството на Симеон Сакскобургготски и комунистическото управление на Виденов е пресилено и неестествено, защото това правителство направи някои стъпки, които могат да бъдат оценени като положителни. Но очевидно е, че всеобщото разочарование след първите 800 дни, множеството неизпълнени обещания, липсата на инициатива и на фантазия в много от секторите на управлението, е нещо, което сериозно разграничава това правителство от същите тези хора, за които говорим, че има да се обединяват.

*Публикуваме с незначителни съкращения интервю на бившия министър-председател Филип Димитров пред радио Свободна Европа

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?