Казахстан отлага участието си в Бургас-Александруполис

Казахстан окончателно изясни намеренията си на евразийския нефтен пазар и в резултат на това замразява строителството на нефтопреработвателен завод в Джейхан и отлага участието си в проекта Бургас-Александруполис, предаде РусЕнерджи, цитирайки източник от държавната компания "КазМунайГаз".

През 2007 г. Казахстан обеща на Русия, която държи 51 на сто от проекта за нефтопровода Бургас-Александруполис, да осигури 17 млн. т. суровина за запълване на тръбата. Това реално е половината от капацитета на петролопровода и е необходимият минимум за гарантиране на заемите, необходими за финансиране на строителството му.

Президентът на средноазиатската държава Нурсултан Назарбаев обаче обвърза "гарантираните" за Русия обеми в тръбата с разширението на Каспийския тръбопровод, за да може чрез него да върже Бургас-Александруполис с добива от находището Тенгиз до руския град Новоросийск. От това пристанище трябва да тръгват танкерите до Бургас, където ще се претоварват на тръбопровода до гръцкия порт Александруполис.

Вече година обаче няма развръзка около съдбата на блокираното от Москва увеличение на капитала в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който управлява едноименния петролопровод, за да се увеличи капацитетът му. Наскоро дори излезе неофициална информация, че Оман, който държи 7 на сто от акциите в проекта, смята да се оттегли.

При новото решение на Астана, Бургас-Александруполис на практика остава без осигурени количества петрол за транзит, което проваля и финансирането на проекта.

Първоначално руската страна натискаше българската и гръцката да се ангажират с доставки в размера на тяхното участие в проекта от по 24.5 на сто, но накрая в междуправителственото споразумение залегна условието, че руските компании изцяло трябва да гарантират суровината.

Досега Москва не е коментирала за възможни други петролни доставки за Бургас-Александруполис освен казахските.

Международната проектна компания (МПК) "Транс Болкан Пайплайн Би Ви" не е информирана за намерение на Казахстан да се оттегли от проекта, коментира пред Mediapool Любомир Денчев, изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг".

Газовата компания дели българския дял с друга държавна фирма - "Техноекспортстрой", но представител на българската страна в МПК е началникът на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Гунчев, който в момента е в чужбина и не бе открит за коментар.

По думите на Денчев няма индикации за стъпки от страна на "КазМунайГаз" по оттегляне от проекта. Според него няма причина за притеснение във връзка със съобщението на РусЕнерджи и МПК работи по набелязания график за реализацията на проекта и в него нямало поправки.

До края на 2008 г. трябва да е готова актуализацията на предпроектното проучване за тръбата, което бе изготвено от немската компания ИЛФ още преди 2000 г. "Картите са стари, по предишното трасе вече има нови комуникации и трябва да се види дали ще се наложи корекция на трасето на петролопровода", каза Денчев.

След актуализацията на техническите параметри, ще се изясни и финалната икономическа оценка на проекта, за който се твърди, че вече надхвърля цена от 1.5 млрд. евро.

Пренасочване на Астана към Румъния

Източник от държавната компания "КазМунайГаз" е съобщил пред РусЕнерджи, че е загубен интересът към завладяване на южно-азиатския пазар на нефтопродукти. Затова компанията, която планираше да строи в Джейхан петролна рафинерия за преработка на 15 млн. т годишно, е отложила идеята, заради "непреодолими разногласия с азербайджанските партньори"

Именно този нефтопреработвателен завод беше възловата точка на няколко мегапроекта. Рафинерията трябваше да преработва нефтът, който ще пристига в турския град от Самсун, а продукцията му да се реализира в Индия. Затова в проекта за рафинерия заедно с "КазМунайГаз" участват италианската ЕНИ и турската "Чалик Енерджи", които изграждат тръбата Самсун-Джейхан, както и "Ойл Индия".

Казахстан обаче вече смята да отдаде предпочитание на други комплексни проекти като създаването на нови транспортни и преработващи петролни мощности в Румъния, където Астана ще бъде "старшият" партньор и ще излезе от сянката на мощните страни и инвеститори, коментира РусЕнерджи.

"КазмунайГаз" придоби през миналата година 75 на сто от най-голямата румънска петролна компания "Ромпетрол".

Изданието припомня, че до края на септември в Астана ще пристигне румънският премиер Търичану, който се надява да превърне страната си в база за европейската експанзия на Казахстан.