Казахстан потвърди интереса си към Бургас-Александруполис

Казахстан потвърди интереса си към Бургас-Александруполис

За пореден път Казахстан заяви интереса си за участие в проекта за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис по време на среща на външния министър на страната Марат Тажин с българския му колега Ивайло Калфин, който в понеделник стартира от Казахстан обиколката си в три страни от Централна Азия, предаде БТА.

Не става ясно обаче под каква по-точно форма е изразен интересът от страна на Казахстан, който преди два месеца поиска да купи дяловете от по 24.5 на сто в проекта, държани от България и Гърция.

Двете балкански страни са подложени на натиск от страна на Москва да се разделят с участието си в проекта или да не получат правото на решаващ глас при вземането на решенията на бъдещата Международна проектна компания, освен ако не осигурят петрол за тръбата според акционерния им дял.

Преди дни председателят на борда на директорите на Проектна компания "Бургас - Александруполис БГ" Стефан Гунчев заяви, че България ще потърси възможности да осигури нефт за петролопровода от Казахстан. Това обаче ще стане чрез продажба на българския капацитет от около 8 млн. т, а не на дела в бъдещото дружество, уточни в петък началникът на кабинета на министъра на регионалното развитие.

Според експерти от бранша обаче България няма как да продаде капацитета си. Единственото, което може да направи, е да се опита да договори с Казахстан писма за намерения да осигури доставки за Бургас-Александруполис, които биха послужили като гаранции за банковите заеми за строежа на съоръжението. Принципно срещу предоставянето на такива писма от Астана България би могла да направи отстъпка от транзитните такси за преноса на петрола, обясниха пред Mediapool специалисти.

Проблем е обаче, че транспортните такси се определят чрез скъпо технико-икономическо проучване, което за Бургас-Александруполис не е правено и по принцип има смисъл да се изготви след осигуряване на петролните доставки и финансирането, защото отразява цената на кредитите по проекта, възвръщаемостта и други параметри,обясниха експерти от бранша.

Досега от Министерството на регионалното развитие и благоустройството винаги са посочвали, че очакваните годишни приходи за България са 35 млн. долара, което означава по долар от тон според планирания капацитет на тръбата.

В края на миналата седмица Гунчев дори допусна, че България по-скоро ще се откаже от проекта, отколкото да продаде дела си в тръбата.

Според запознати подобна е позицията и на двамата акционери в Проектна компания "Бургас - Александруполис БГ" – "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой", които били склонни да преглътнат загубите от досегашните инвестиции в проекта, отколкото страната ни да претърпи по-големи негативи от предоставянето на пълния контрол на Русия.

Освен това ако трябвало Гърция и България да осигуряват петрол за тръбата, то формално отпадала нуждата от Русия в проекта, която била привлечена само заради капацитета ѝ да праща танкери с руски петрол от Новоросийск до Бургас. Реално тръбата е само през българска и гръцка територия, а Москва иска дивидентите от петролопровода да са основно за нея. Според експерти, при новите условия на Русия София и Атина по биха имали полза сами да реализират проекта, ако те ще търсят доставките. Прогнозите са за утежняване на преговорите между трите страни и дори провала им.

При посещението на Калфин в Казахстан обаче за пръв път представител на държавата показа ангажираност към другия петролен проект през България – Бургас-Вльора, който е изцяло частен. Вицепремиерът и външен министър е представил възможностите и на тази тръба за привличане на казахстански нефт.

Дискутиран е бил и проектът "Набуко" за газопровод, доставящ суровина от Азия за Европа през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия.  В тази тръба също може да се привлече Казахстан, като са били обсъдени и възможностите за обеми за България, които да се доставят през газопроводите на "Газпром".

Калфин е посочил, че двете страни могат да сътрудничат и от техническа гледна точка в енергетиката и в транспорта. През Черно море има възможност за доставки на стоки не само за България, но и по Дунав до Австрия и Германия. България работи за развитието на тази инфраструктура. След две години ще има жп. връзка от Казахстан до Черно море, заявил Калфин. Той припомни, че сега има фериботна връзка между България и Грузия за транспортиране на товари, което според него е добра основа за развитието на транспортните връзки в региона.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?