Казус със смъртта на един от тазгодишните носители на Нобел за медицина

Пред уникална ситуация се изправи комитетът за избор на тазгодишните носители на Нобеловата награда за медицина и физиология. В понеделник комитетът обяви, че връчва престижното отличие на американеца Брус Бойтлер, Жул Хофман от Люксембург и на канадеца Ралф Стайнман за работата им, довела до по-доброто разбиране на имунната система. Съобщението с имената на отличените бе разпространено от световните агенции.

По ирония часове след обявяването на имената на тримата учени стана известно, че 68-годишният канадски биолог Ралф Стейнман е починал от рак на панкреаса миналата седмица. Според правилата на Нобеловия комитет наградата не може да бъде връчвана посмъртно.

"Правилата са такива, че не може наградата да бъде връчвана посмъртно. Сегашната ситуация е уникална, тъй като награденият е починал буквално няколко часа преди взимането на решението. Няма да бъде избиран нов лауреат. Решението ни е окончателно. Предстои да бъде решен въпросът с връчването на премията”, коментираха от комитета възникналата ситуация.

"Стейнман почина на 30 септември", съобщиха малко преди това в специално съобщение на университета "Рокфелер". От изявлението става ясно, че на учения е бил открит рак на панкреаса преди четири години, но животът му е бил удължен благодарение на имунотерапия на основата на откритието, заради което бе посочен за лауреат на Нобеловата награда.

Бойтлер и Хофман са удостоени с Нобеловата награда за работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман - за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.

"Тазгодишните Нобелови лауреати революционизираха разбирането за имунната система, откривайки ключови принципи, улесняващи функциите ѝ", се казва в изявлението на Нобеловия комитет.

Преди да стане известен фактът за смъртта на Стайнман, Бойтлер и Хофман трябваше да си поделят едната половина от наградата на стойност 10 милиона шведски крони (1.46 милиона долара). Стайнман трябваше да получи другата половина.

Работата на тримата учени е от основно значение за развитието на подобрени видове ваксини срещу инфекциозни заболявания и нови подходи в борбата срещу рака. Изследванията им са помогнали да се положат основите за нова вълна от така наречените "терапевтични ваксини", които стимулират имунната система, за да атакуват тумори.

Бойтлер и Хофман са открили рецепторни протеини, които могат да разпознаят микроорганизми, атакуващи организма. Те активират "вродения имунитет," първата стъпка в имунния отговор на организма.

Ралф Стайнман е открил дендритните клетки на имунната система и уникалния им капацитет да се активират и регулират адаптивен имунитет, по-късен етап на имунния отговор, през който се изчистват микроорганизми от тялото.

Лауреатите на Нобеловата награда за медицина и физиология се определят от Кралския Каролински медико-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция.

Отличията се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала.

Първият Нобелов приз за физиология или медицина е присъден през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането ѝ при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за медицина или физиология, са: Иван П. Павлов (Русия, 1904), Роберт Кох (Германия, 1905), Александър Флеминг (Великобритания, 1945), Джордж Бидъл, Едуард Тейтъм и Джошуа Ледърбърг (САЩ, 1958) и други.