Казусът "Артекс" и (д)ефектите на набързо написаните закони

Сн. БГНЕС, архив

Делото на строителната компания "Артекс" срещу спирането на строежа на небостъргача им "Златен век" предстои да бъде решено на първа инстанция. Документите от заседанията по него отново възродиха спора за това валидно или не разрешението за строеж на сградата в столичния кв. "Лозенец".

Извън аргументите в подкрепа на едната и другата теза, казусът за пореден път показва, че важни законови промени се правят на коляно - без сериозна обосновка, без да се направи оценка на разходите или ефекта от тях, а гражданите често остават изненадани от някоя минала набързо през парламента поправка.

Промените, сътворени в последния момент, елиминират и възможността на засегнатите да се включат в широки обществени обсъждания. Такива се правят при публикуването на актове, написани от изпълнителната власт, но същите тези документи може да претърпят коренни изменения в парламентарните комисии.

Промените в Закона за устройство на територията, заради които сега се водят спорове валидно ли е разрешението за строеж на "Златен век", не са изключение от порочната практика законови текстове да се приемат без обсъждане и мотиви.

През 2017 г. се извършва поредната поправка на ЗУТ, която удължава срока за валидност на големи инфраструктурни проекти от 5 на 10 години. Става въпрос за категории 1 и 2.
Вносителите на поправката я мотивират с това, че десетки значими за страната инфраструктурни проекти, включително с европейско финансиране, са забавени и са с изтичащи разрешителни, т,е. те са в ход.

"Законопроектът, който сме внесли с колегите, е въпрос на труд. Той касае обекти в първа и втора категория – най-големите обекти, на които сме дали толеранс поради чисто обективни причини. Дали сме толеранс вместо за 5 години, те да бъдат завършени за 10 години", обяснява тогава промените в ЗУТ депутатът от ГЕРБ Александър Ненков.

С това аргументите за това изменение се изчерпват. В мотивите за исканите промени в Закона за устройството на територията липсва какъвто и да било анализ колко на брой са тези обекти. Изобщо няма и дума как ще се отразят законодателните промени както върху строителния бизнес, така и върху държавата. Посочва се единствено, че "целта е ограничаване на възможностите за прилагане на корупционни практики, като недобросъвестно забавяне на инвестиционни проекти или устройствени планове за отделни територии от страна на някои общински администрации." Не се посочва обаче кои са тези общински администрации.

В предложението за изменение на закона се посочва още: "Облекчава се също така процедурата за презаверяване на разрешение за строеж с изгубено правно действие, като се създава нова ал. 4 в чл. 153." Какво налага облекчаването, колко обекта ще са облекчени, какви ще са ползите – за това няма и дума.

Въпреки липсата на анализи и оценка на въздействието, това изменение е факт. Следват спорове дали новият текст се прилага за строежи, които вече имат разрешение за строеж, или важи само за нови такива. Първоначално властите в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството твърдяха, че промените действат и за заварени случаи. Позовавайки се на това тълкуване и главният архитект на София Здравко Здравков обясняваше, че изграждането на "Златен век" става с налични документи.

След избухването на "Апартаментгейт" обаче тези институции промениха тълкуването на закона. Появиха се и обратни мнения. преподавателят по право в СУ проф. Дончо Хрусанов коментира, че разрешението за строеж на сградата "Златен век" е действащо и валидно и дори няма юридически казус, тъй като всички правни становища по случая са категорични. Разрешенията за строеж, които тази промяна заварва, запазват своята валидност до края на новия законоустановен срок.

Без съмнение, промяната в закона засяга и други строителни проекти, някои от тях мащабни. Дали строителството им е спряно, не е ясно.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари