Казусът "Желева" показва дефекти в правилата на ЕК

Казусът "Желева" показва дефекти в правилата на ЕК
Един от най-важните аспекти на събитията, довели до оттеглянето на Румяна Желева като български кандидат за еврокомисар е, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу допусна Желева да се яви на изслушване пред Европарламента, без да е проверил из основи финансовото състояние и бизнес връзките ѝ, пише в четвъртък EuropeanVoice, цитиран от БТА.

Не е ясно дали Желева наистина е намесена в конфликт на интереси. Но и най-елементарната проверка щеше да разкрие проблема, който спъна кандидатурата ѝ: фактът, че не е декларирала пред ЕП като негов член, че е имала активна роля в компанията "Глобал консулт" през 2008-2009 г. Подобно на Желева, много други депутати подават непълни декларации за финансово състояние, които парламентът не подлага на проверка и не санкционира нарушенията.

Както показва епизодът с Желева, изискването номинираните за комисари да подпишат декларация за липса на конфликт на интереси не е достатъчно. Случаят с нея показва по-големи структурни дефекти в процедурата, която Еврокомисията прилага при потенциални конфликти на интереси. Миналата година бюджетната служба на ЕП публикува доклад, в който констатира, че сегашните правила създават значителна опасност от бъдещи скандали. Една от слабите страни на тези правила е, че липсва дефиниция на понятието конфликт на интереси, посочва EuropeanVoice.

"Мекият" подход на комисията и парламента към проблема с конфликтите на интереси открива възможност за неправомерни влияния над взимането на решения и подкопава общественото доверие. През 2007 г. на въпрос на Евробарометър 66 на сто от участниците в анкетата отговориха, че в институциите на ЕС има корупция, а през 2009 г. такъв отговор дадоха 76 на сто.

Институциите на ЕС имат интерес да дефинират, откриват и пресичат конфликтите на интереси, пише EuropeanVoice.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа