КЕВР събира под четвърт от наложените глоби на енергийни и ВиК фирми

През годините Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) неведнъж е налагала глоби за милиони, и не толкова големи имуществени санкции на електроенергийни, топлофикационни и водни оператори за различен вид нарушения и по различни нормативни уредба, включително европейски. По този начин регулаторът дава пропорционален и последователен отговор за неспазване на правила и ощетяване на потребителите – като се започне от топлофикации, ЕРП и ВиК и се стигне до констатирани нарушения при строежа на т.нар Балкански/Турски поток в полза на пазарните интереси на руската "Газпром".

Най-често новините за наказанията приключват със самото съобщаване, че регулаторът ги е наложил.

Какво обаче се случва след това?

Съществена част от наказателните постановления падат в съда, а събираемостта на наложените глоби от КЕВР на енергийни и водни дружество в последните почти пет години е под една четвърт, сочат предоставените данни на Mediapool от регулатора по Закона за достъп на обществена информация.

Наказанията

За периода от началото на 2019 г. докъм края на юни 2023 г. комисията е наложила общо 165 наказателни постановления, с които заради различни нарушения са наложени санкции за общо 4 349 413 лв.

Най-сериозно е било положението през 2021 г., когато имуществените санкции, издадени от регулатора, са били 106 за общо 2 667 413 лв. Сред тях са наложените на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" 21 наказания за 427 413 лв. Те бяха заради несъгласуване с КЕВР на договорите за изграждането и финансирането на продължението на газопровода "Турски поток" на българска територия – от турската до сръбската граница. 17 от решенията на КЕВР срещу "Булгартрансгаз" (БТГ) обаче са окончателно отменени от административен съд, а 4 все още са висящи.

"Най-слаба" откъм наложени от регулатора санкции е била 2019 г. - 5 наказателни постановления за 132 хил. лв. "Добра" е била 2020 г. - 20 глоби за 640 хил. лв.

Миналата – 2022 г., също е сред силните години по отношение на наложени санкции от енергийния регулатор. Това се дължи основно на получените от него правомощия да разследва и санкционира борсови манипулации по европейския регламент REMIT. Извън него глобите са едва 7 за "скромните" 110 хил. Но по механизма REMIT през ноември 2022 г. комисията глоби с общо 1.258 млн. лв. шест енергийни дружества заради извършени от тях манипулации на електроенергийната борса през първата половина на 2019 г. Държавната "Национална електричества компания" (НЕК) отнесе наказание за 625 хил. лв. 336 хил. лв. бе санкцията за "Интерпром", близо 145 хил. лв. - за "Енерджи МТ", а "Интерелектрик" бе глобена с над 90 хил. лв. "Мост Енерджи" бе наказана с 34 хил. лв., а свързваната с бизнесмена Христо Ковачки фирма "Гранд Енерджи дистрибюшън" трябваше да плати над 27 хил. лв.

Освен последната фирма, останалите са обжалвали наказанията си пред Административен съд София град (АССГ) и се образувани дела по исковете на петте компании.

Към момента настоящата година също е "доходоносна" откъм наложени санкции от КЕВР – за шестте месеца са издадени 27 наказателни постановления за солидните 800 хил. лв. Отделно по REMIT в края на март 2023 г. бе глобен с над 165 хил. лв. търговецът на електроенергия "Енерджи Съплай", собственост на Соня Кадиева. Причината бе, че според регулатора дружеството е обявявало лъжливи поръчки за търговия с ток на борсата, създавайки впечатление, че цените ще падат, в резултат на което продавачи са били подтикнати да продават по-евтино на "Енерджи Съплай". Компанията след това е отменяла евтини обявления за продажба и така е натрупала повече печалба, твърдеше КЕВР. Кадиева обаче отхвърли тези твърдения и дори ги определи като политическа поръчка преди изборите, в които съпругът ѝ Георги Кадиев бе кандидат-депутат. Тя е завела жалба в АССГ. С определение на съда е спряно изпълнението на санкцията, докато се разглежда казусът.

Събираемост

От годишните доклади за дейността на регулатора от 2019 г. досега става ясно, че събираемостта на наложените наказания е под една четвърт. Така при постановени глоби за близо 4.350 млн. лв. (без тези по REMIT за общо 1.423 млн. лв., които висят в съда) комисията е събрала общо 917 600 хил. лв. Две трети от сумата са постъпили през 2022 г. - близо 691 хил. лв. Предходната година в касата на регулатора от глоби са влезли 133 500 лв., а от лихви за просрочени вземания са влезли други 213 хил. лв. Година по-рано сумата е била 151 500 лв., но в нея са включени и лихвите по забавени плащания, като няма разбивка за санкциите. През 2019 г. постъпленията в КЕВР от глоби са 42 хил. лв., от които 2 хил. лв. са събрани от приходната агенция.

Заради обжалването обаче, плащането на потвърдените от съда санкции се забавя значително и затова корелацията наложени и наложени и събрани глоби не може да е точна.

Вземания

Има обаче и множество несъбрани санкции и други вземания от лицензионни такси. Според последния доклад за годишната дейност на КЕВР към края на 2022 г. просрочените вземания на комисията са за близо 2.9 млн. лв. Най-голям е борчът на електродружествата – 1.9 млн. лв., следвани от ВиК операторите със задължения за 503 хил. лв., топлофикациите – с неплатени над 246 хил. лв., газовите дружества – с над 213 хил. лв., и други – с 21.4 хил. лв. От отчета обаче не става ясно каква част от сумите са неплатени глоби по наказателни постановления и каква – други вземания.

Данните нееднозначно сочат, че голяма част от налаганите от регулатора санкции падат в съда. Сред най-показателните случаи е този с глобите за "Булгартрансгаз" заради това, че не е съгласувал с КЕВР договорите с изпълнителите и вземаните заеми за плащането на строителните дейности на тръбопровода Турски/Балкански поток и доставките на компресорните станции. От 21 наказателни постановления окончателно отменени са 17, а останалите четири още се гледат от съда. Но доколкото казусите по тях са идентични, може да се очаква, че КЕВР ще загуби и при тях битката с държавния газов оператор.

Всички потребители на енергия и вода безспорно искат да са сигурни, че техните интереси не са нарушени от доставчиците и че регулаторът е на мястото си в изпълнението на адекватни контролни функции. Което означава, че комисията трябва да има по-силни и аргументирани наказателни постановления, които да издържат в съда и нарушителите да понасят своите адекватни санкции.

Mediapool потърси председателя на регулатора Иван Иванов за коментар на какво се дължи падането на наказателните постановления на КЕВР пред съда и дали това е заради недостиг на юристи, които да защитават интересите на комисията, или има други проблеми, включително нормативни.

"КЕВР уважава решенията на българския съд и по никакъв начин няма да прави коментари по тях. Отмяната от съда на имуществени санкции по издадени наказателни постановления на КЕВР не е довело до загуби за републиканския бюджет", бе лаконичният отговор на Иванов.