Газът поскъпва с 36.2%. Ще внасяме повече от по-евтиния азерски газ

Природният газ през октомври ще струва 94.54 лв./МВтч без данъци и такси, което е ръст от 36.22 на сто спрямо действащата през септември цена от 69.40 лв. Това реши в петък Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която утвърди поисканата от държавния газов доставчик "Булгаргаз" цена. Тя се различава съществено от вече заявената преди двайсет дни 80.28 лв./МВтч, но ръстът е следствие от рекордните ценови нива на европейските борси в последната седмица.

Междувременно изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов обясни пред журналисти защо е това драстично увеличение и какви мерки е взела компанията за обезпечаване на сигурността на доставките през зимата. Според него тенденцията за ръст на стойностите на газовите борси остава и дори е възможно през зимата да има недостиг на суровина на европейските пазари, но това не се отнася за България, където хранилището в Чирен разполага с количества до края на март. Освен това от тази сутрин "Булгаргаз" е увеличил доставките на азерски газ, който е по-евтин от руския, но Павлов не се ангажира с прогнози дали това ще се отрази благоприятно върху цените за ноември.

В Европа 100 евро, у нас – 48.38 евро

Въпреки увеличението от 36.22 на сто от октомври, газът у нас е с 26-30 на сто по-евтин спрямо цените на европейските пазари, каза шефът на "Булгаргаз". По думите му от началото на поскъпването на газа в Европа, у нас нивата с около 20% по-ниски. Досега българските потребители – от началото на 2021 г. - са платили със 180 млн. лв. по-малко спрямо това, ако цените бяха образувани само по пазарни компоненти. Цялата прогнозна полза до края на годината се изчислява на 573 млн. лв. и тя изцяло е пренеса към потребителите, каза Павлов.

"Днес цената на европейските пазари е 100 евро за мегаватчас, у нас е 48.38 евро. В България са гарантирани доставките. За есенно-зимния сезон в газохранилището в Чирен "Булгаргаз" е нагнетил с 11 на сто повече количества", обяви Павлов. По думите му, на фона на десетки търговци на газ у нас и свободен пазар, държавният доставчик се радва на голям интерес и много заявки за договори.

"Има опасения, че нагнетените количества в Европа няма да достигнат за покриване на пиковото потребление през зимата, но у нас те са обезпечени. Затова още през май предлагаме договори на клиентите си – газът е особена стока, трябва да се договорят не само цени, но и трасета", отбеляза Павлов. Той допълни, че сегашното поскъпване на газа е можело да бъде по-малко, ако беше пусната в експлоатация газовата връзка с Гърция.

По-малък ръст, ако работеше връзката с Гърция

Газовата връзка с Гърция бе планирана да заработи миналата есен, но строежът ѝ се забави и по последни данни ще влезе в действие в края на юни 2022 г. Тъй като азерските 1 млрд. куб. м газ годишно са договорени да влизат през този интерконектор – на все още неработещата точка Комотини, се наложи "Булгаргаз" да преговаря с азерската СОКАР за промяна на точката на вход, а от гръцкият оператор да купува капацитет за принос до пункта Кулата-Сидирокастро, откъдето ще влизат азерските обеми до края на юни 2022 г. Освен това закупеният капацитет от гръцката мрежа е прекъсваем и тамошният оператор когато реши, може да спира преноса.

Това принуждава "Булгаргаз" да търси спешно заместващи скъпи количества от Гърция или Румъния, за да осигури клиентите си и да не изпадне в дисбаланс спрямо българския газов оператор "Булгартрансгаз". Заедно с разходите за пренос, това се пренася директно върху цената за българския пазар, обясни Павлов.

Той не се ангажира какво е отражението на тези разходи върху стойността на газа. Но отбеляза, че ако е работела газовата връзка, "Булгаргаз" щеше да може да внася целия 1 млрд. куб. м по-евтино, а самата суровина също е по-евтина, защото ценообразуването по нея е само по петролна компонента. Петролът е поскъпнал доста по-малко от газа, който в петък удари цена от 1199 долара за 1000 куб. м на борсата TTF в Нидерландия, към която е вързана и част от цената на руския газ за България. Павлов отказа да каже и какви количества азерски газ са внесени у нас от началото на 2021 г., позовавайки се на търговска тайна. Заяви, че от 1 октомври със СОКОР е договорено те да бъдат увеличени, но не каза с колко.

Увеличаване на азерския газ

По неофициална информация за първото деветмесечие на 2021 г. "Булгаргаз" е внесла 225 млн. куб. м азерски газ. Изчисления на експерти за закупения в повече от дружеството капацитет за пренос в Гърция сочат, че ръстът на количествата ще е до близо 250 млн. куб. м от 1 октомври 2021 г. до края на юни 2022 г.

От "Булгаргаз" обаче казаха, че ще е повече, но количествата зависят и от възможността на доставчика СОКАР да осигури обеми по различното трасе.

Павлов обясни по-ниските у нас цени спрямо европейския пазар, именно с напълно вързаните с петрола тарифи на СОКАР и по-голямата нефтена компонента в договора с "Газпром". "В Европа 90 процента от договорите за доставка са изцяло по борсови котировки, а у нас моделът на ценообразуването е хибриден... А преди две години търпяхме упреци, заради стопроцентата обвързаност с петролните цени", отбеляза газовият шеф.

Нови преговори с "Газпром", както и с LNG доставчици

В отговор на въпрос той посочи, че дружеството му вече се готви за преговори с "Газпром" относно доставките след 31 декември 2022 г., когато изтича сегашният договор. Отказа да коментира какъв срок на новия договор ще се търси, дали "Булгаргаз" ще иска промени в контракта и във формулата за ценообразуване и за какви количества ще се преговаря.

Павлов посочи също, че компанията му вече води разговори с потенциални доставчици на втечнен газ, който да бъде разтоварван на бъдещия терминал в Александруполис, в който "Булгартрансгаз" държи 20 на сто, а "Булгаргаз" и резервирал капацитет от 500 млн. куб. м годишно.

Шефът на държавния доставчик коментира още, че ръстът на цените на газа в Европа се дължи не само на икономическия подем на страните сред Covid-пандемияjd, но и на това, че доставчиците на суровина не искат да дават над договорените количества, а втечненият газ е предпочел азиатските пазари, където цените са по-високи от европейските. Павлов не се ангажира с прогнози за нивата на цените в следващите месеци, но увери, че компанията му полага всички усилия за българския пазар те да запазят преимуществото си от 20 процента спрямо европейските в следващите девет месеца.