КЕВР в кьошето

КЕВР в кьошето

Странното изменение в Закона за енергетиката от 8 май 2018 по повод контрола на КЕВР върху сделката „"ЧЕЗ-Инерком“ вече създава институционални проблеми – особено за поставения натясно енергиен регулатор. Трябва ли политиците да чакат да създаде и финансови тежести за държавата, за да го отменят?

По силата на текста в новата т.23а в чл.21 ал.1 от Закона за енергетиката (ДВ 43 от 8 май 2018) КЕВР се сдоби с правото – и респ. и задължението – "да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, защитата на националната сигурност и обществения ред“.

В резюме  - положението с този текст изглежда опасно предвид смущаващата му законосъобразност и невъзможността за неговото прилагане.

Бегъл страничен поглед върху фактите

Дни след приемането му вече беше заявено, вкл. и от подкрепили го депутати, че текстът в този му вид е напълно неприложим – и това беше индиректното признание, че той е приет най-вече по политически причини.

Междувременно, на 16 май в КЕВР бяха внесени 200 хиляди подписа с искане сделката ЧЕЗ-Инерком да бъде спряна на основание именно новото ѝ правомощие – а това беше действие, немотивирано от правна гледна точка и изразяващо откровени тенденции за политически натиск върху институцията. Отделен е въпросът доколко разпоредбата въобще е съотносима към конкретната сделка.

Допълнително стана известно, че миналата седмица депутати отново са обсъждали възможността да натоварят министъра на енергетиката със задачата да осигури изработването на критерии и срокове за изпълнение на цитирания текст. Да не забравяме, че за да бъде направено това от министъра, от КЕВР или от която и да е друга институция, е необходимо  упълномощаване от закона, което обаче сега липсва.

Малка стъпка за политиците, големи крачки към проблемите

Независимо как и защо е приет, текстът в този му вид не бива да се подценява от гледна точка на опасностите, които крие, и симптомите, които изразява. Всъщност, приемането му на юруш и последващите действия в тази връзка само подчертават няколко обстоятелства с принципно значение.

На първо място е видно, че за някои хора думата "пазар“ все още е доста абстрактна. Забравя се, че и в енергетиката тази дума може да се отнася не само например до търговията с ток, а и до промяна на собствеността на капитала. В общественото съзнание – а явно и на политическо ниво - следва отчетливо да се възприеме мисълта, че въпросът кой точно е собственикът на дадени активи може да има все по-променлив отговор – борсите, на които се търгуват акции на дружества, са за това. А и реално, ако се спазва законът, този въпрос би следвало да се възприема като все по-маловажен. В този контекст трябва да стане ясно и нещо друго - онези политици, които оправдават действията си с твърдения за нещо или някой, който се крие зад сделката, трябва най-после да посочат факти. Логично може да се припомнят и поставяните вече въпроси защо подобен тип реакции липсваха при продажбата на активите на Е.ОН, както и на остатъчния пакет акции на ЕРП.

На второ място си струва да се посочи отново, че липсата на детайли за начина, по който да се упражнява правото за подобен контрол от страна на КЕВР поставя институцията в ъгъла – а оттам действията са не само административно трудни, но могат да се окажат и опасни предвид липсата на възможност за законосъобразност и ефективност. Така КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана, но неизпълнението или противозаконното изпълнение на които може да доведе и до сериозни имуществени претенции срещу държавата.

Допълнително, като бонус КЕВР се сдоби със задачи и по преценката на теми като защитата на националната ни сигурност, че и на обществения ред. И това стана при наличие на конкретни дейности именно от оправомощените за такива преценки институции по повод сделката ЧЕЗ – Инерком, които бяха представени пред парламента - при това се изясни, че тези институции са си свършили работата, която не трябва да бъде неглижирана с лека ръка с необосновано недоверие.

На трето място  – ако нещата не бъдат променени из основи - на този фон се очертава криза на институционалната компетентност, при която държавата (чрез КЕВР) може да се окаже виновна на база на арбитражни или съдебни решения поради ситуация, която самата тя си е създала (чрез парламента).

И сега накъде?

Парламентът следва бързо да прецени дали не е по-добре въпросният текст да бъде отменен като мъртвороден, че и вреден, защото поставя всички в губеща позиция.  Явно е необходимо първо на държавно ниво да стане ясно какви точно са целите и да се уточнят законосъобразни механизми, с които тези цели могат да бъдат постигнати, както и последиците от това. Безспорно въпросът за подобен тип спорна намеса на държавата в частно-правни отношения  е толкова важен, че ако има нужда от регулация, това трябва да стане на ниво „закон“, а не чрез подзаконови или административни актове. При това – ако нов текст въобще се внася - е далече по-разумно това да стане чрез Министерския съвет, за да се гарантира законосъобразност и да се минимизират чисто политическите заигравания. 
И при внасянето на изменения в Закона за енергетиката да се отчита, че го четат не само енергийни инвеститори.

Още от Анализи и Коментари