КФН ограничава достъпа до информация за работата й

Комисията за финансов надзор (КФН) е на път тихомълком да ограничи достъпа на граждани до информация за извършвания от нея контрол върху активи за над 22 млрд. лв на застрахователи, пенсионни фондове, борсови компании, инвестиционни схеми и други, пише вестник "Капитал Daily" в броя си от понеделник.

Това ще стане с приета от регулатора на първо четене поправка в наредба №45 от 2012 г., която регламентира достъпа до съхраняваните от институцията документи. Планираната промяна е публикувана на сайта на компанията за обществено обсъждане до 5 септември.

Според мотивите за промяната предложенията са "основно правно-технически и са насочени към осигуряване на пълно съответствие на разпоредбите на наредбата с изискванията на Закона за достъп до обществена информация". Посочва се обаче, че наредбата вече няма да обхваща документи, съдържащи професионална тайна, и се обяснява, че документи ще се предоставят само при "нормативно основание".

Пред "Капитал Daily" адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" очертава няколко основни проблема на предлаганите промени, които на пръв поглед не изглеждат значими, но подменят философията на Закона за достъп до обществена информация.

Първият е, че навсякъде в досегашния текст на наредбата, където се говори за "достъп до информация", формулировката се променя на "достъп до документи". Вече в заявлението, което трябва да подаде интересуващ се гражданин, трябва да се посочи документът, до който желае достъп, а отпада възможността да предостави описание на исканата информация.

"Проблемът тук е, че на гражданите се възлага задължението да посочат в заявлението си за достъп точен документ, който искат да получат. По този начин съществено се стеснява обемът на правото им на достъп до информация, защото в редица случаи те не знаят предварително в кой документ се съдържа информацията, която ги интересува", обяснява Кашъмов. "Точно по тази причина новото поколение закони за достъп до информация, които вече са над 100 в света, боравят с терминологията "достъп до информация", а не "достъп до документи", казва той. "И българската конституция (чл. 41), и Законът за достъп до обществена информация гарантират правото на гражданите на достъп до информация, а не само до документи. Когато се удовлетворява това право, е правилно да се дава достъп до документи, но не може да се изисква от заявителите да конкретизират в исканията си за достъп документи, които не знаят кои са", аргументира се Кашъмов.

Друг проблем е, че се разширява обхватът на документи, които няма да бъдат предоставяни, с тези, които съдържат професионална тайна. По смисъла на ЗКФН това е "информацията, която комисията създава и получава във връзка с изпълнението на нейните функции и която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица".

"Практически това обхваща всичко, което вече не е публична информация (която обаче няма особен смисъл да се иска изрично от КФН). Освен това е добавен и още по-неясен текст, че документи ще се предоставят само при наличие на "нормативно основание", без да има яснота какво означава това понятие, нито кой ще трябва да преценява наличието му", коментира изданието .

Същевременно отпада текстът, вменяващ задължение на председателя на КФН да предложи на комисията да прецени дали при поисканата информация има надделяващ обществен интерес. Логиката и разпоредбите на ЗДОИ предполагат, че ако се установи такъв, институцията трябва да предостави информация, независимо че по този начин може да се накърнява нечий частен интерес (разкриване на търговска тайна и т.н.).

"Предоставянето на правомощия за отказ, без да бъде отчетен общественият интерес, е в пряко нарушение на Закона за достъп до обществена информация. С изменения и допълнения през 2008 г. парламентът въведе задължението държавните органи да преценяват налице ли е надделяващ обществен интерес, който превалира над защитата на търговска тайна, личните данни, подготвителния процес преди приемането на решения и преговорите. Преценката трябва да се прави при всяко подадено заявление. Ако се приемат измененията в наредбата, КФН ще стане единствената институция, която не извършва баланс на интереси, като ще получи предимството да бъде по-непрозрачна дори в сравнение със службите за сигурност", смята адвокат Кашъмов.

От КФН не са отговорили на изпратените от "Капитал" въпроси рем какво налага промените и защо регулаторът на небанковия финансов сектор е решил така стеснително да тълкува ЗДОИ. Неясно е и как, ако бъдат окончателно приети и на второ четене текстовете, комисията ще процедира със заявления, искащи информация, а не конкретен документ.