"Пътната карта" на ОССЕ с подкрепа от Русия, САЩ, ЕС и Киев

Киев не е готов на преговори със сепаратистите, Берлин посредничи между враждуващите

Антитерористичната операция продължава

Киев не е готов на преговори със сепаратистите, Берлин посредничи между враждуващите

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер пристигна в Украйна в опит да посредничи между враждуващите страни и заяви, че очаква преговорите на "кръгла маса" тази седмица да помогнат за разоръжаването на проруските сепаратисти и за подобряване на обстановката за изборите по-късно този месец.

 

В същото време обаче Киев отказа да съобщи кои ще са участниците в преговорите, но президентът Олександър Турчинов заяви, че сред тях не може да има "терористи", имайки предвид сепаратистките бунтовници в Източна Украйна.


Москва заяви от своя страна, че преговорите не могат да успеят без пряк диалог между Киев и сепаратистите.


Щайнмайер се срещна с премиера Арсений Яценюк на летището в Киев преди да отпътува за черноморския град Одеса, където имаше кръвопролитни сблъсъци между про- и антируски демонстранти.

 

Положението в някои части на Украйна остава "опасно и заплашително", каза германският външен министър.

 

Той добави, че приоритетът е колкото може повече избиратели да участват в президентските избори на 25 май.

"Ние подкрепяме усилията ви за задействане на национален диалог под украинско ръководство, тук в страната ви, чрез кръгли маси, на централно ниво и в областите", каза Щайнмайер на съвместна пресконференция с Яценюк.

"Надявам се, че при тези условия е възможно да се предприемат мерки да се върнат окупираните сгради и в крайна сметка да се разоръжат незаконните групировки и да се възстанови държавният монопол над насилието", каза германският външен министър.

 

"Пътната карта" на ОССЕ подкрепена и от Русия

 

Предложената от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ "пътна карта" за уреждане на кризата в Украйна е получила подкрепа от Русия, САЩ, ЕС и правителството в Киев, обяви организацията.


През последните дни действащият председател на ОССЕ, външният министър на Швейцария Дидие Буркхалтер проведе консултации на високо равнище за "пътната карта" с четирите
страни, подписали в Женевското споразумение от 17 април, и получи положителен отклик от Украйна, Русия, САЩ и ЕС.

 

ОССЕ напомни, че предложеният от швейцарското председателство документ е призван да помогне за излизане от кризата и намаляване на напрежението в Украйна. "Пътната карта"
се основава на четири елемента: отказ от насилието, разоръжаване, национален диалог и провеждане на президентски избори на 25 май.


Руското външно министерство призова по-късно възможно най-скоро да започне последователно прилагане на "пътната карта".


"Ключово значение има съдържащото се в нея положение за прекратяване на насилието, което изисква незабавно отменяне на наказателната акция на Киев в югоизточната част на страната.

 

Трябва да се деблокират населените места и да се изтеглят редовните войски и други въоръжени формирования, включително силите на "Десен сектор" и наемниците", посочва ведомството.

 

"Съгласно "пътната карта" следва да бъдат освободени всички политически затворници.

Настояваме също да се прекрати сплашването на населението със сила и заплахите за употреба на сила. Разчитаме, че ако Киев осъществи тези стъпки, лидерите на
самоотбраната в Донбас и Луганск ще отвърнат адекватно", се казва в изявлението на министерството.

 

Продължава антитерористичната операция

 

Властите в Киев съобщиха обаче, че няма да прекратят антитерористичната операция, като според и.д. президент на Украйна ситуацията се е стабилизирала в северната част на Луганска област, в западната част на Донбас и в южната част на Донецка област.

 

В същото време в Донецка и Луганска област "продължават действията на терористичните групировки, които убиват хора, заплашват и отвличат граждани на Украйна”.

 

В Донецк и Луганск в неделя бе проведен референдум за независимост, която според сепаратистите е била подкрепена от над 90% от гласувалите. Западът обяви референдума за незаконен, а Москва заяви, че зачита волеизявлението и призова за прилагане му без насилие, без обаче да поеме други ангажименти.

 

Въпросът е дали Москва проявява интерес към Източна Украйна

 

"Русия запазва дистанция след референдумите за отцепване в Украйна", коментира в заглавието си в. "Ню Йорк таймс".

 

Русия се въздържа от изрично признаване на спорните референдуми, организирани от сепаратисти в рускоезичните Донецка и Луганска област в Югоизточна Украйна. Сепаратисткият лидер на самопровъзгласилата се Донецка народна република побърза да заяви, че областта му иска да се присъедини към Русия, но въпросът изглежда бе дали Москва проявява интерес към това, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

 

Русия избегна всякакви намеци, че би реагирала на резултатите със същата бързина като при референдума на Кримския полуостров през март, когато броени часове след вота президентът
Владимир Путин заяви, че Русия анексира Крим - част от Южна Украйна, която едно време беше част от Русия.

 

Този път Кремъл публикува изявление, в което единствено казва, че уважава волеизявлението на Донецка и Луганска област и че кризата трябва да се реши чрез диалог между представители на източните области и националното правителство в Киев.

 

Руското правителство дори не каза, че признава резултатите от гласуването, което от самото начало бе обявено за незаконно от властите в Киев и западните им поддръжници.

 

Анализаторите отдавна казват, че докато Крим открай време е бил смятан за част от Русия, Москва не желае да плати цената, в пари или човешки животи, за анексиране на Източна Украйна, да не говорим за западните икономически санкции, които биха последвали. Ако обаче Киев се опита да сложи край на сепаратисткото движение със сила, Русия може да се намеси с военни средства, отбелязва вестникът.

 

След свалянето на украинския президент Виктор Янукович през февруари Русия изгуби главния си съюзник в Киев, който спираше страната от твърде голямо сближаване с Европа. Макар и първоначалното ѝ противопоставяне на готвените за 25 май президентски избори да се смекчи, Русия вместо това настоява за "федерализация", което мнозина тълкуват като запазване на югоизточните части на страната в орбитата на Москва.

 

Изборите като ново начало

 

Мнозина сега приемат изборите като възможност за Украйна за ново начало с ново политическо ръководство, което би могло да постигне компромис между исканията на различните области, отбелязва "Ню Йорк таймс".

 

Британският вестник "Гардиън" пише в редакционна статия, че намеренията на Владимир Путин към Украйна остават неясни. Единственото положително последствие от референдума е уклончивата позиция на Кремъл. Протеклото гласуване в Донецка и Луганска област безспорно ще усложни произвеждането на насрочените за 25 май президентски избори в Украйна, преди всичко защото организаторите на референдума вече заявиха, че няма да позволят произвеждането на тези избори в контролираните от тях райони. Ако президентът Путин наистина не желае разпадането на Украйна, той трябва да признае на организаторите
на неделното гласуване, че няма да покани тези украински области да се присъединят към Русия, пише вестникът.

 

Вестник "Таймс" пише в редакционна статия, че сега основната задача на лидерите на западните страни е да направят всичко възможно в президентските избори да участват колкото се може повече избиратели от всички области на Украйна.

 

Западът трябва да окаже натиск на правителството в Киев

 

Държавното ръководство на Украйна трябва да убеди жителите на източните области, че рускоезичното население няма да бъде дискриминирано. Украинските власти трябва да насърчат жителите на източните области да заемат държавни длъжности, а новата конституция трябва да прехвърли част от правомощията от центъра към областите. Западните страни пък трябва да намерят начини да обяснят на проруските сепаратисти, че обещанието за финансова помощ не е оръжие срещу тях, а асоциирането с ЕС няма да доведе до затваряне на фабрики и заводи, пише "Таймс".

 

В. "Дейли телеграф" пише в редакционна статия, че макар и референдумът да не е законен, украинските власти де факто са се оказали в ситуация, в която 4,5 милиона души от населението на страната са готови да се присъединят към Русия. Правителството в Киев не знае какво да прави, тъй като силовите операции претърпяха неуспех. Ситуацията може да се нормализира само ако Киев започне диалог с проруските движения и направи конкретни
предложения за автономия, пише вестникът.

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?