Киев обяви между 10 и 13 хиляди загинали войници във войната

Въоръжените сили на Украйна са изгубили досега между 10 000 и 13 000 войници във войната срещу Русия, каза пред украинска телевизия днес съветникът на украинския президент Володимир Зеленски - Михайло Подоляк, цитиран от Ройтерс.

Тези данни изглежда са първата оценка за броя на загиналите от края на август, когато главнокомандващият украинските въоръжени сили съобщи за близо 9000 убити украински военнослужещите.

"Разполагаме с официални цифри от генералния щаб, с официални цифри на висшето командване, и според тях имаме между 10 000 и 12 500 до 13 000 убити", заяви Подоляк пред "Канал 24".

Говорим открито за броя на жертвите, допълни той, като отбеляза, че ранените войници са повече от загиналите.

Миналия месец най-висшият американски генерал каза, че руските въоръжени сили са дали над 100 000 жертви (общо убити и ранени) в Украйна, и изказа предположение, че дадените от въоръжените сили на Киев жертви са сходни по численост

Във видеоинтервю вчера съветникът на Зеленски Олексий Арестович каза, че загиналите от руска страна са около седем пъти повече, отколкото тези от украинска.

Коментарът на Подоляк бе предизвикан от коментарите в сряда на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя обяви, че във войната са убити "100 хил. украински офицери" и около 20 хил. цивилни. Впоследствие клипът, в който бяха изнесени данните, беше редактиран и те бяха премахнати.

Говорител на Фон дер Лайен заяви, че тя е използвала "открити източници", но не обясни, защо данните бяха заличени от нейно официално видео. Говорителят каза, че председателката на ЕК е използвала тези данни, за да "покаже бруталността на войната, водена от Русия".

Изтеглянето на руската армия от западния бряг на Днепър предостави на украинските сили повече възможности да нанасят удари

Изтеглянето на руската армия от западния бряг на река Днепър миналия месец предостави на украинските въоръжени сили повече възможности да нанасят удари по нейни логистични центрове и комуникационни линии, смята британското военно разузнаване.

Във всекидневната си сводка за хода на войната, публикувана в акаунта на британското министерство на отбраната в "Туитър", пише, че това вероятно е принудило хората, отговарящи за логистиката на руските войски, да преместят снабдителни центрове на изток и на юг, по-далеч от фронтовите линии. Това съответно ще затрудни руската логистика, а снабдяването на предните отбранителни позиции така или иначе ще си остане уязвимо за ударите на украинската артилерия, отчита британското военно разузнаване.

Според него недостигът на боеприпаси (изострен от тези логистични предизвикателства) по всяка вероятност е един от водещите фактори, които сега ограничават потенциала на Русия отново да започне ефективни, големи сухопътни операции.

В момента руските въоръжени сили продължават да се защитават срещу украинската контраофанзива по линията Сватово-Кременная в източната Луганска област. В същото време те напредват постепенно към град Бахмут и настъпват в района на Авдеевка и Донецк в съседната Донецка област, обобщава Институтът за изследване на войната.

Трима души са били убити при руски артилерийски атаки в Херсонска област

Трима души са били убити, а седем - ранени, при руски артилерийски обстрел в украинската Херсонска област през последните 24 часа, предаде Ройтерс, като се позова на регионалния губернатор.

Ярослав Янушевич написа в приложението "Телеграм", че през същия период руски войски са обстрелвали 42 пъти град Херсон и други части от областта.

Херсон беше освободен от украинските сили в средата на ноември след продължила месеци руска окупация, но оттогава е подлаган на обстрел от руските войски, които се изтеглиха на отсрещния бряг на река Днепър, отбелязва Ройтерс.

Освен това градът изпитва проблеми с водоснабдяването. Янушевич вчера каза, че в Херсон няма електричество.

Германия ще достави още седем противовъздушни установки "Гепард" на Украйна

Германия ще достави седем самоходни противовъздушни установки "Гепард" на Украйна в допълнение към вече предоставените 30 такива установки, предаде Ройтерс, като се позова на германското правителство.

Според сп. "Шпигел", което първо съобщи, че се подготвя такава пратка, установките първоначално са били предназначени да отидат за скрап. Те в момента се ремонтират от базираната в Мюнхен оръжейна компания "Краус-Мафай Вегман" (КМВ) и по план трябва да бъдат изпратени в Украйна през пролетта на следващата година, пише германското издание.

Правителството в Берлин не уточни, кога възнамерява да достави установките, които, по думите му, идват от запаси на заводи производители, и чието изпращане зависи в някои случаи от възможностите за ремонт.

КМВ засега не е отговорила на запитванията за коментар по темата.

Германското правителство иска също да изпрати още боеприпаси за установките "Гепард" заедно с доставките на допълнителни бойни машини, пише "Шпигел".

Доставката на боеприпаси за тези установки обаче се натъква на проблеми, тъй като Швейцария, която има запаси, отказва да ги предостави, аргументирайки се с неутралния си статут, отбелязва Ройтерс.

Германия подготвя доставка на стотици генератори за Украйна, след като украинската енергийна инфраструктура понесе тежки щети в резултат на руските удари през последните седмици, предаде ДПА.

Федералната агенция за техническа помощ заяви днес, че е доставила почти 150 генератора досега, а още 320 се подготвят за транспортиране.

Част от чисто новото оборудване е било изпратено направо на украинската компания "Укренерго", за да се стабилизира електроснабдяването, каза агенцията. По този начин енергийната компания е могла да осигури временно електроснабдяване за важни обекти.

Още генератори се предвижда да бъдат доставени в Одеска, Николаевска и Херсонска област. Част от оборудването е подходящо за качване на автомобилни ремаркета и може да бъде използвано по гъвкав начин.

Песков: Путин винаги е бил и остава отворен за разговори за Украйна

Руският президент Владимир Путин е отворен за разговори за възможно уреждане на конфликта в Украйна, но отказът на САЩ да признаят анексираните украински територии за руски създава пречки за намирането на потенциален компромис, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс.

Вчера американският президент Джо Байдън каза, че е готов да разговаря с Путин, ако той търси начин за прекратяване на войната, но според него засега руският му колега не е показал подобен стремеж.

"Президентът Путин винаги е бил, е и остава отворен за контакти, за преговори. Разбира се, най-предпочитаният път за постигане на интересите ни е с мирни, дипломатически средства", отбеляза Песков, попитан за коментар за изявлението на Байдън.

"САЩ продължават да не признават новите територии в състава на Руската федерация и, разбира се, това съществено усложнява намирането на някаква взаимна основа, на възможности за взаимен диалог", каза говорителят на Кремъл, цитиран от ТАСС.

Русия не е готова за преговори със САЩ, ако за тяхно условие се поставя "изтеглянето от Украйна", заяви говорителят на Кремъл. Той напомни думите на Байдън, че преговорите са възможни "само след като Путин изтегли руските войски от Украйна".

Шолц е призовал Путин да намери дипломатическо решение на конфликта

Германският канцлер Олаф Шолц е призовал днес руския президент Владимир Путин да намери дипломатическо решение на конфликта в Украйна колкото се може по-скоро, "включително чрез изтегляне на руските войски" от съседната страна, предаде Ройтерс, като цитира писмено изявление на неговия говорител.

"Канцлерът осъди в частност руските въздушни удари по цивилната инфраструктура в Украйна и подчерта решителността на Германия да подкрепи Украйна в осигуряването на нейните отбранителни способности срещу руската агресия", добави говорителят на Шолц.

Разговорът между двамата лидери е продължил един час и те са се споразумели да продължат да поддържат връзка.

Руският президент Владимир Путин е казал на германския канцлер Олаф Шолц в телефонен разговор днес, че линията на Германия и на Запада като цяло по отношение на Украйна "е деструктивна", и е призовал Берлин да преосмисли подхода си, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на Кремъл.

Путин защитил руските ракетни удари по цели в Украйна, като ги нарекъл "наложителна и неизбежна ответна реакция на провокативните атаки на Киев срещу гражданската инфраструктура на Русия, включително Кримския мост и енергийни обекти".

Разговорът се е състоял по инициатива на германската страна, отбелязва ТАСС. Путин и Шолц се чуха за последно по телефона на 13 септември.

Лукашенко продължава да създава информационни условия, за да устои на руския натиск да включи Беларус във войната

Беларуският президент Александър Лукашенко продължи да създава информационни условия, за да устои на руския натиск да включи страната си във войната в Украйна, като разпространява тезата, че НАТО се готви да атакува Беларус, пише Институтът за изследване на войната във всекидневната си сводка за хода на конфликта.

Лукашенко обвини Украйна и НАТО за нарастващ брой провокации близо до беларуско-украинската граница и увери, че Киев се опитва да въвлече Северноатлантическия съюз в конфликта. Той каза още, че беларуските власти са успели да възпрат потенциален противник да използва военна сила срещу страната и че НАТО трупа войски и обучава по-активно военни части в съседни държави, отбелязва американският мозъчен тръст в сводката, публикувана на сайта му днес.

В същото време беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви, че няма пряка подготовка за война и че страната само ще защитава своята територия.

Вадим Скибицки, високопоставен представител на украинското военно разузнаване, пък каза, че няма признаци за формиране на ударна група на беларуска територия.

Институтът за изследване на войната коментира, че Лукашенко и Хренин вероятно са направили тези коментари, за да подсилят това, което изследователският център по-рано оцени като информационна операция, целяща Украйна да разположи свои войски на границата си с Беларус в отговор на заплахата съседната страна да влезе във войната. Освен това те вероятно са съсредоточили информационната операция върху предполагаема агресия на НАТО и провокативни дейности по границата на Беларус, за да внушат, че беларуската армия трябва да остане в страната, за да я защитава срещу потенциална агресия на Алианса.

По този начин режимът в Минск създава информационни условия за противодействие на руския натиск да влезе във войната в Украйна, обобщава Институтът за изследване на войната. Базираният във Вашингтон мозъчен тръст продължава да смята, че влизането на Беларус във войната на Русия срещу Украйна е изключително малко вероятно.

Генералният директор на МААЕ се надява на решение за Запорожката АЕЦ до края на годината

Международната агенция за атомната енергия (МААЕ) се надява да постигне споразумение с Русия и Украйна за създаване на зона за сигурност около Запорожката АЕЦ до края на годината, предаде Ройтерс, като се позова на генералния директор на ядрения регулатор на ООН Рафаел Гроси.

Най-голямата атомна централа в Европа произвеждаше около една пета от електроенергията на Украйна преди руската инвазия, а след началото на войната беше окупирана от Русия и няколко пъти беше принуждавана да работи на резервни генератори. Многобройните обстрели в района предизвикаха опасения за потенциален тежък инцидент само на 500 километра от Чернобил – мястото на най-тежката ядрена злополука в историята.

"Моят ангажимент е да бъде постигнато решение колкото се може по-скоро. Надявам се до края на годината", заяви Рафаел Гроси пред италианския вестник "Република". Гроси не изключи възможността да проведе срещи с президентите на Русия и Украйна, Владимир Путин и Володимир Зеленски. "Нашата цел е да избегнем ядрена злополука, не да създадем военна ситуация, която би била в полза на една или друга страна", добави генералният директор на МААЕ.

Италия издаде указ доставките на оръжие за Украйна да продължат и през 2023 г.

Новото крайнодясно правителство на Италия издаде указ, с който одобрява доставките на оръжие за Украйна да продължат и през 2023 г., като с това запазва политиката на предишния кабинет, предаде Франс прес.

Указът удължава до 31 декември 2023 г. разрешението за "прехвърляне на военни средства, оборудване и техника на правителствените органи на Украйна", се посочва в комюнике от вчера.

Сега италианският парламент разполага с 60 дни да превърне указа в закон.

След идването си на власт през октомври министър-председателката Джорджа Мелони, водачка на крайнодясната партия "Италиански братя", потвърди подкрепата си за Киев и значението на НАТО. В първата си реч пред парламента тя обеща "да продължи да бъде надежден партньор на НАТО в подкрепата за Украйна".

Предшественикът ѝ на поста Марио Драги беше силен поддръжник на Украйна, но въпросът за доставките на оръжие за Киев предизвика разногласия в Движение "5 звезди", което беше част от управляващата коалиция. Това доведе до разпадането на коалицията и до нови избори, в резултат на които Мелони влезе във властта.

Подробностите за военните доставки на Италия за Украйна представляват поверителна информация, но миналия месец представител на управляващата коалиция каза Ройтерс, че Рим подготвя нова доставка, включваща поисканите от Киев системи за противовъздушна отбрана.

Вчера в. "Република" съобщи, че Италия ще предостави на Украйна четири зенитно-ракетни комплекса "старо поколение" "Аспиде" (Aspide) с по 18 ракети всяка, заедно с радари. Според вестникът доставката може да бъде извършена в края на декември или в началото на януари следващата година.

Сметката за възстановяването на Украйна набъбва, но не се наблюдава умора у дарителите

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас заяви, че очакваните разходи за възстановяване на Украйна ще надхвърлят "доста" близо 350-те милиарда долара, които се прогнозираха по-рано тази година, предвид атаките на Русия срещу украинската енергийна и друга инфраструктура, предаде Ройтерс.

На конференцията "Ройтерс некст" (Reuters NEXT) Малпас каза, че не установява "умора у дарителите" в международната общност въпреки огромната цена на войната, но има "гигантско разочарование" от Русия за това, че продължава войната.

"Това е изтощителна и крайно разочароваща война", каза президентът на Световната банка и отбеляза, че руските официални представители вече са нежелани на международни срещи.