Киев подписа примирие с проруските бунтовници

Боевете продължават, както и искането на сепаратистите за отделяне от Украйна

Киев подписа примирие с проруските бунтовници

Украинското правителство и проруските сепаратисти подписаха в петък споразумение за прекратяване на огъня и край на продължаващите пет месеца боеве, при които над 2600 души загинаха.

Примирието, подписано в беларуската столица Минск, влиза в сила в 18 часа местно време (17 българско) на 5 септември. Президентът на Украйна Петро Порошенко нареди в този час украинските сили да преустановят военните действия.

Независимо от това, проруските бунтовници обявиха, че то не променя плановете им за отделяне от Украйна.

Представителката на ОССЕ на преговорите в Минск Хайди Талявини заяви, че споразумението за прекратяване на огъня съдържа 12 точки. Сред тях е размяна на затворници и пленници и изискване за въвеждане на мониторингов режим върху спазването на примирието.

Премиерът на Украйна Арсений Яценюк заяви междувременно в Киев, че мирният план трябва да съдържа три ключови елемента – спиране на огъня, оттегляне на "руските сили и руските бандити и терористи" и възстановяване на украинската държавна граница с Русия.

Условията на споразумението не бяха оповестени изцяло. Доколкото се разбра, тази седмица ще бъде създаден хуманитарен коридор за бежанци и доставка на помощи, ще бъдат разменени пленници и затворници, ще започне и възстановителната работа в опустошените от конфликта райони, предаде Ройтерс.

Също в петък НАТО реши да формира многонационални сили за бързо реагиране в Източна Европа.

Повече от 2600 души загинаха, откакто проруските бунтовници завзеха няколко градове в източната част на Украйна и самопровъзгласиха създаването на Донецка и Луганска "народни републики". Офанзивата започна в средата на април, малко след като Русия анексира Кримския полуостров.

В отговор украинските сили предприеха военна операция за възстановяване на контрола върху тези градове. Сепаратистите бяха значително изтласкани от завзетите райони, но през последните дни започнаха да настъпват отново.

До подписването на примирие се стигна, след като Порошенко промени позицията си в резултат на обръщането на ситуацията, когато проруските бунтовници, подпомагани военно от Русия, започнаха да завземат територии, от които бяха отблъснати, предаде Ройтерс.

Москва отрича, че помага на сепаритистите, но Порошенко явно се притеснява, че не може да се справи бунтовниците и се нуждае от време за подготовката на парламентарни избори, както и за предприемане на мерки в икономиката, изпаднала в тежка криза.

Боевете край Мариупол продължават

Независимо от примирието, в петък продължиха боевете около морския град Мариупол, разположен на около 110 км южно от Донецк. Проруските сепаратисти са влезли в Мариупол, съобщи агенция Интерфакс, цитирайки сепаратистите, но военен говорител в Киев каза, че украинските сили все още държат стратегическото пристанище в Югоизточна Украйна, предаде Ройтерс.

"Първите (бунтовнически) групи... са вече в Мариупол", заяви източник от сепаратистите, цитиран от Интерфакс. "Това не е вярно. Ние дори ги изтласкахме от предишните им позиции", каза говорителят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Лисенко.

Според очевидци, цитирани от ИТАР-ТАСС, бойци на т.нар. Донецка народна република са влезли в Мариупол, където се водят сражения. Има информация, че сепаратистите са превзели микрорайона Восточний.

ОССЕ ще следи спазването на примирието

Украинският президент Петро Порошенко потвърди, че в Минск, където се състоя заседание на контактната група за Украйна, е прието споразумение за прекратяване на огъня между украинските сили и проруските сепаратисти.

Порошенко поръча на украинското министерство на външните работи да следи заедно с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа дали се спазва споразумението.

Споразумението беше подписано от бившия президент на Украйна Леонид Кучма, който представляваше Киев, както и от лидерите на проруските сепаратисти в Донецка и Луганска области - Александър Захарченко и Игор Плотницки, допълва ДПА, цитирана от БТА.

Сепаратистите няма да се откажат от искането си за отделяне от Украйна

Плотницки, който е премиер на самопровъзгласилата се Луганска народна република, обаче увери, че сепаратистите ще продължат с усилията си да се отделят от Украйна. "Прекратяването на огъна не означава край на нашата политика за отделяне от Украйна", посочи той пред репортери в Минск.

Захарченко и Плотницки увериха, че ще позволят на наблюдатели на ОССЕ да следят дали то се спазва.

Президентът Порошенко каза, че размяната на пленници и затворници ще се случи най-вероятно в събота.

Много е важно примирието да продължи дълго и през това време ние да продължим политическия диалог за постигане на мир и стабилност, каза той.

Порошенко добави, че руският президент Владимир Путин е бил информиран за плана в телефона разговор.

Генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен коментира, че руските действия в Украйна са били алармен сигнал за Алианса. Силите за бързо реагиране се създават, за да се отвърне на заплахата за агресия от Русия. Пред лидерите на НАТО, събрали се в Уелс, Расмусен заяви, че всеки, който заплашва която и да е страна в НАТО, ще трябва да се изправи срещу целия Алианс.

Той приветства примирието и изрази надежда, че то ще даде "началото на конструктивен политически процес".

В същото време ЕС и САЩ се очаква да обявят разширяване на санкциите спрямо Русия, като се фокусират върху банковия сектор, енергетиката и отбранителната промишленост.

Великобритания заяви, че санкциите ще бъдат обявени, независимо от това дали ще се подпише примирие или не. Германският канцлер Ангела Меркал каза, че решението за санкциите ще предвижда те да бъдат преустановени, ако Русия сътрудничи за примирието в Украйна.

Мирният план на Путин предвижда "замразен конфликт" в Украйна

Москва приветства договореното споразумение в Минск и се надява, че всички страни ще спазват точка по точка договорката, както и че преговорният процес с цел пълно уреждане на украинската криза ще продължи, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от информационните агенции.

Западът обвинява Русия, че изпраща оръжие и военнослужещи в подкрепа на сепаритистите в Източна Украйна, но Москва отрича.

Преди дни Владимир Путин изненадващо съобщи, че с Порошенко са постигнали принципно съгласие по стъпките за преустановяване на конфликта.

Той за пръв път постави името си под конкретен мирен план, в който предлага 7 стъпки. Планът на Путин предвижда проруските сепаратисти да бъдат оставени да контролират територии, в които живее около 10 процента от населението на Украйна и съставляващи още по-голям процент от индустрията ѝ. Путин освен това иска Украйна да не се обвързва със западни съюзи.

Макар че той не е постигнал всичките си цели в Украйна, интересът му за мирно уреждане на кризата произтича от отрицателното въздействие на въведените от САЩ и ЕС санкции върху руската икономика.

Основната цел на Путин сега явно е да си гарантира, че 40-милионната Украйна, в която Москва дълги години имаше доминиращо влияние, няма да се присъедини към НАТО и че източните райони на страната ще получат по-голяма автономия.Порошенко продължава да настоява, че Крим трябва да бъде върнат на Украйна, но Русия едва ли ще се съгласи.

Москва се надява да съхрани влиянието си в Източна Украйна, ако мирното споразумение даде право на проруските сепаратисти да контролират завзетите територии. По този начин Путин ще създаде още един "замразен конфликт", който ще е постоянен източник за дестабилизация в Украйна и ще я направи трудно управляема.

Демонстрирайки своята готовност за мирна сделка, Путин заяви миналата седмица, че Порошенко е човек, с когото "може да се прави бизнес", намеквайки, че той е предпочитаният партньор на Москва в Киев, за разлика от останалите политици от "партията на войната", както ги нарича Русия.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?