Киев пред сложна дилема с жп-блокадата на Донбас

Повече от месец и половина групи от активисти са установили блокада на железопътните комуникации между Украйна и контролираните от проруски сепаратисти източни райони. Тези групи определят себе си като патриоти и се състоят предимно от ветерани, участвали в АТО (Антитерористичната операция в Донабсс, започнала през август 2014 г. - бел.ред.), пише в. "Файненшъл таймс" в четвъртък.

Според украинския премиер Владимир Гройсман те са "най-обикновени саботьори".

Шеста седмица евтините въглища, добивани на територията на самопровъзгласилите се сепаратистки републики в Донецк и Луганск, не могат да стигнат до украинските предприятия, за които те са жизненоважни. Гройсман предупреждава, че блокадата може да коства на украинската икономика близо 3.5 млрд. долара и 75 хил. работни места.

Три години след началото на въоръжения конфликт тази блокада изправя Киев пред сериозна дилема, пише британското издание: трябва ли властите да поддържат търговски отношения със сепаратистите, запазвайки хиляди работни места, но пълнейки по този начин джобовете на терористите?

Положението става още по сложно за украинските власти, защото при решение за силово премахване на блокадата може да се стигне до сблъсъци между украински военни и ветераните от АТО.

Ако пък се прекратят всички връзки с Донбас, няма ли това да тласне източните райони в обятията на Москва, питат се украинските власти.

"Ние като държава не можем да зависим икономически от агресора", казва депутатът от украинската Рада Виктория Войцицка от опозиционната "Самопомощ".

Нейната партия се опитва да прокара законопроект, предвиждащ официалното признаване на Донбас за окупиран от Русия и, съответно, за регион подлежащ на икономически санкции.

От администрацията на президента Петро Порошенско смятат, че икономическите връзки трябва да бъдат запазени.

"Това са наши граждани. Длъжни сме да се борим за сърцата и умовете на тези хора", допълват хора от обкръжението на президента.

Блокадата отряза три от четирите железопътни възела и последиците са доста сериозни. Без скъпоструващи модернизации седем от общо петнайсетте украински ТЕЦ-а, могат да работят само на антрацитните въглища, добивани в размирната източна част на страната.

Само през февруари производството на украинските стоманодобивни предприятия е намаляло с 19%. Много мини и стоманолеярни, намиращи се в сепаратистките територии, са принудени да прекратят работа заради блокадата на доставките.

Управителят на украинската национална банка Валерия Гонтарева предупреждава, че ако блокадата продължи до края на годината, предвиденият икономически ръст от 2.8% ще се съкрати наполовина.

Сепаратистките лидери дадоха на Киев срок до 1 март да преустанови блокадата и след това "национализираха" всички, намиращи се на тяхна територия, предприятия, които все още бяха украинска собственост.

Според Москва подобен ход е "напълно разбираем".

Казусът в случая е, че отнемайки предприятията от сегашните им собственици, те автоматично попадат както под украински, така и под международни икономически санкции. Това означава край на законното сътрудничество между сепаратистките заводи и украинските компании.

Закриването на тези предприятия ще доведе до десетки хиляди безработни, което би било нова хуманитарна катастрофа в региона, където и без това безработицата надвишава 50%, пише "Файненшъл таймс".