Киев: Русия съсредоточава сили в Източна Украйна като подготовка за нова офанзива

Русия съсредоточава войски в Луганска област, а Киев подозира, че причината за това може да е предстояща нова руска офанзива в Източна Украйна, която е възможно да съвпадне с първата годишнина от началото на руската инвазия, съобщиха украински официални представители, цитирани от Асошиейтед прес.

Силите на Кремъл гонят от домовете им местните жители, живеещи в контролираните от Русия райони близо до фронтовата линия, за да не могат да предоставят сведения на украинската артилерия за движението на руските части, заяви областният управител на Луганск Сергий Гайдай.

"Извършва се активно прехвърляне на руски войски към района. Определено готвят нещо на източния фронт за февруари", каза той.

Военни анализатори очакват скоро да има ново настъпление на силите на Москва. Снощи американският Институт за изучаване на войната излезе с оценка, според която "най-вероятният ход на събитията в следващите месеци е предстояща руска офанзива".

Тя може да съвпадне като дата с годишнината от началото на инвазията на 24 февруари.

Днес украинският генерален щаб съобщи, че Русия съсредоточава сили и в съседната Донецка област, най-вече за превземането на ключовия град Бахмут.

Областният управител на Донецк Павло Кириленко публикува снимки от разрушенията след обстрел на Бахмут, на които се виждат огромни черни дупки по жилищни сгради в сграда.

Той добави, че Русия "активно разполага нови военнослужещи в района".

Бахмут след шест месеца обсада

Според Американския институт за изследване на войната (ISW) Русия е въвела редовни войски, за да замени наемниците на ЧВК "Вагнер" на позиции край Бахмут, щурмът срещу който продължава от юли 2022 г. Според анализаторите на ISW това ще забави кулминацията на атаката срещу града, въпреки че украинското командване може да реши да отстъпи, за да избегне значителни загуби.

Украинските военни, защитаващи Бахмут, казаха на кореспондентите на телевизия "настаящее время", че руските войски са успели да поемат контрол над два основни маршрута за снабдяване на украинските войски в Бахмут - пътищата, водещи към града от Славянск и Константиновка. Войници от въоръжените сили на Украйна се готвят за улични боеве.

Освен това началникът на военната администрация на град Бахмут Алексей Рева каза, че около шест и половина хиляди цивилни са останали в обсадения Бахмут (преди пълномащабната война в него са живели над 70 хиляди души). Те са призовани незабавно да се евакуират.

Руските войски обкръжават Бахмут, твърди назначен от Москва представител

Руските войски обкръжават Бахмут и водят боеве за установяване на контрол над магистралата, свързваща града със съседния град Часов Яр, съобщи назначен от Русия представител в Източна Украйна, цитиран от Ройтерс.

"Бахмут се намира в оперативно обкръжение, нашите сили затягат обръча около града", каза по държавната телевизия Ян Гагин, съветник на назначения от Русия високопоставен представител Денис Пушилин. "Сега се водят боеве за контрола над магистралата Часов Яр - Бахмут."

Ройтерс отбелязва, че тези твърдения засега не могат да бъдат проверени чрез независим източник.

Русия твърди, че е установила контрол над няколко населени места около Бахмут, където от месеци войските ѝ и наемниците от частната военна компания "Вагнер" водят ожесточена битка за града с подразделенията на украинската армия, в която едната страна се опитва да изтощи силите на другата.

Литва се обяви против наличието на руски посланици в страните от ЕС

Литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис се изказа против наличието на руски посланици в страните от Европейския съюз, предаде Франс прес.

"Няма никаква полза от това да има руски посланици в европейските столици", каза Ландсбергис на пресконференция в латвийската столица Рига.

Литовският министър направи това си изявление на фона на нарастващото дипломатическо напрежение между Москва и балтийските страни.

"В повечето случаи не става дума за дипломатическа институция, а за пропагандна институция, която прикрива военни престъпления", изтъкна Ландсбергис.

Литва понижи нивото на дипломатическите си отношения с Москва, като експулсира руския посланик във Вилнюс през април миналата година.

Миналата седмица Естония заяви, че ще експулсира руския посланик в Талин, след като Кремъл обяви естонския посланик в Москва за персона нон грата.

Латвия пък обяви, че ще експулсира руския посланик в знак на солидарност с Естония и че ще отзове посланика си в Москва.

Нетаняху обмисля да изпрати военна помощ на Украйна

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви днес, че страната му обмисля да изпрати военна помощ на Украйна, като в същото време иска да играе ролята на посредник между Киев и Москва, предаде Франс прес.

"Да, разсъждаваме по този въпрос", каза Нетаняху в интервю за американската телевизия Си Ен Ен, в отговор на въпрос дали Израел обмисля да изпрати помощ на Украйна, като например системата си за противовъздушна отбрана "Железен купол".

Досега Нетаняху се въздържаше от това да изрази недвусмислена подкрепа за Украйна, тъй като Русия контролира въздушното пространство на Сирия, която граничи с Израел, и често си затваря очите за операциите на еврейската държава срещу Иран, отбелязва Франс прес.

Израелският лидер потвърди, че Съединените щати са изпратили на Украйна артилерийски боеприпаси, които допреди това са се намирали в Израел, и даде да се разбере, че еврейската държава ще предприеме необходимите мерки, за да попречи на производството в Иран на оръжия за Русия.

Украински и западни представители обвиняват Иран, че доставя дронове на Русия, които тя използва в Украйна. Техеран твърди, че това не е истина.

Нетаняху каза още, че е бил помолен да играе ролята на официален посредник между Москва и Киев, след като руските сили са нахлули в Украйна през февруари миналата година, но не е предприел действия в тази насока, защото по това време е бил в опозиция.

Израелският премиер заяви, че е готов да бъде посредник, ако страните в конфликта и Съединените щати го помолят за това.

Белгия няма да предостави изтребители на Украйна "засега"

Белгия няма да предостави изтребители Ф-16 на Украйна "засега", заяви белгийската министърка на отбраната Людивин Дедондер, цитирана от местни медии. Тя уточни, че Киев не е отправил изрично искане до белгийските власти за бойни самолети.

Засега този въпрос не стои пред Белгия, допълни Дедондер. По нейните думи, въпреки че белгийските Ф-16 са в края на ресурса си, те все още се използват активно за охраната на въздушното пространство на Белгия, Холандия и Люксембург. Дедондер отбеляза, че до края на годината предстои по линия на НАТО отново белгийска ескадрила Ф-16 да поеме охраната на въздушното пространство на Литва, която, както Латвия и Естония, не разполага с изтребители.

Белгия поръча през 2018 г. общо 34 изтребителя Ф-35, които да заменят остаряващите Ф-16, но доставките от САЩ се очакват едва през 2025 година. Наскоро белгийското правителство одобри военна помощ за Киев за 92 милиона евро, която не предвижда доставка на танкове.

Кремъл приветства предложението на руска компания да бъдат изплащани награди за унищожени западни танкове в Украйна

Кремъл приветства предложението на руска компания да бъдат изплащани възнаграждения на войници, които унищожат танкове западно производство на бойното поле в Украйна, предаде Ройтерс.

Руската компания "Форес" тази седмица предложи да изплати пет милиона рубли в брой (72 000 долара) на първите войници, които успеят да унищожат или да пленят произведен в САЩ танк "Ейбрамс" (Abrams) или германски "Леопард 2" (Leopard 2) в Украйна.

"Това свидетелства за единството и желанието на всички да допринесат както могат, по един или друг начин, пряко или косвено, за изпълнението на целите на специалната военна операция", заяви днес пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "Що се отнася до тези танкове, ние вече казахме, че те ще изгорят. Смятам, че с подобни поощрения ще има още повече ентусиасти", добави той.

Танковете западно производство, които са много по-съвременни от тези, които Украйна и Русия използват в конфликта сега, вероятно ще пристигнат на фронтовата линия в Източна и Южна Украйна едва след няколко месеца, посочва Ройтерс.

Зеленски иска да се побърза с плановете за членството на Украйна в ЕС

Украинският президент Володимир Зеленски иска да се побърза с плановете за членството на страната му в ЕС, предаде ДПА.

Киев очаква "новини" от срещата на върха ЕС-Украйна по-късно през тази седмица, каза Зеленски в своето снощно видео обръщение.

"Очакваме решения от нашите партньори в ЕС, които отговарят на прогреса ни. Прогрес, който явно го има - и дори независимо от пълномащабната война", каза той.

Зеленски подчерта, че в Киев се работи по реформите.

Войната в Украйна засили още повече желанието на много украинци тяхната страна да се присъедини към ЕС колкото е възможно по-скоро.

Украйна получи статут на страна кандидат на ЕС през юни миналата година. Въпреки това бъдещото членство е свързано с условия, включително по-енергична борба срещу корупцията, отбелязва ДПА.

Внезапно посещение на Александър ван дер Белен в Киев

Австрийският президент Александър ван дер Белен е пристигнал в ранните часове в Киев на внезапно посещение. Президентът е придружен от министърката на околната среда Леоноре Гевеслер и министъра на икономиката Мартин Кохер. От съображения за сигурност посещението не е било обявено предварително. Делегацията е отлетяла със самолет до полския град Жешув а оттам е продължила за Киев с нощен влак.

Изненадващото посещение Ван дер Белен прави два дни преди вече потвърдената среща на върха на страните от Европейския съюз и Украйна в Киев, с което президентът сигнализира подкрепата си към Украйна. „Ние сме на страната на Украйна, няма да я оставим в беда“. Австрия е „неутрална военно“, но не е неутрална политически. „Следвайки дълга хуманитарна традиция, Австрия подкрепя нападнатата страна на различни равнища“, е заявил президентът.

Визитата предвижда среща на Александър ван дер Белен с Володимир Зеленски. Освен това австрийският гост ще посети училище в киевското предградие Буча и родилна клиника в Киев.

В изявления, направени преди да отпътува, австрийският президент е сравнил войната в Украйна с колониалните войни от деветнадесети век. Населението е изправено пред избора: „Или ще приемете, че ще бъдете руска провинция, управлявана от Москва, или всичко е унищожено.“

И тъй като има съпротива, Одеса вече прилича на германски град в края на Втората световна война, констатира президентът и отбелязва, че съпротивата ще продължи дотогава, докато Западът оказва помощ. Тъй като Австрия не може да доставя въоръжение поради своя военен неутралитет, оказва хуманитарна и медицинска помощ.

От началото на войната австрийската държавна помощ възлиза на 118 милиона евро, от обществената акция „Съседът в беда“ са събрани дарения на стойност 56 милиона евро.