Киноизкуство? Имате грешка...

58-ото Берлинале завърши в събота вечерта с обявяването на носителите на призовете и връчването на наградите на победителите. “Златната мечка” за 2008 година бе присъдена на бразилския филм “Tropa de Elite” (“Елитен отряд”) на Жозе Падила, а второто по ранг отличие – голямата награда на журито “Сребърната мечка” получи “Standard Operating Procedure” (“Стандартна процедура”) на американския режисьор Ерол Морис.

Пищното лустро на снощната гала-церемония за връчване на наградите на 58-то Берлинале не може изцяло да скрие пронизващото и проявата, и голяма част от фестивалните дни усещане за провинциална комплексираност, от която Берлин уж се беше поотърсил през последните години.

Рецензентът си позволява да открие тази колебливост и в напрегнато самоироничния стил на провъзгласения за всеобщ любимец директор на фестивала Кослик, и в клонящата към еснафско-клиширано остроумие модерация на снощната церемония, и, разбира се, в немислимото присъждане на големите награди, което отново показа, че невинаги силата на същинското изкуство на киното е факторът, решаващ тяхното разпределение.

Трудно е човек да си спести известна ироничност пред затруднението на много от кинокритиците в тукашните медии, които днес се опитват да променят тона и да влязат в прокарания след обявяването на призовете официален коловоз. Коловоз, който през последните дни почти всеки от тях бе напуснал, определяйки своевременно двата сегашни големи победители на Берлинале 2008 като това, което те единствено са – политически изделия от, може би, най-добри подбуди, но просто калпави като филми.

Всекидневните оценки на видените заглавия от конкурса, които всички големи вестници тук – от левия до десния политически спектър - публикуват в нарочни таблици, и които се съставят от именити кинокритици с различни вкусове и обществени позиции, бяха до вчера рядко единодушни за двата наградени снощи филма: “Tropa de Elite” бе нареждан сред най-несполучливите филми на фестивала, а оценките за “Standard Operating Procedure” бяха само малко по-благосклонни. При това никой не поставяше под съмнение значимостта на темите, които са централни и за двата филма – поголовно властващото насилие, корупция и беззаконие в предградията на Рио в първия и произволната гавра с основни принципи на хуманизма и на човешките права в затвора Абу Граиб във втория. Критиците бяха на едно мнение - филмово тези концепции са решени с негодни средства и не въздействат убедително. След снощната церемония се разбра, че журито е било на коренно противоположно мнение и сега на мнозина им се налага да забравят и заглаждат собствените писания от преди пет дни.

Като е станало дума за журито: още в първия ден на неговата работа се случи нещо нечувано и невиждано – двама от членовете му – Сандрин Бонер от Франция и датската режисьорка Сузане Биер просто съобщиха, че по лични и професионални причини отказват участието си. Така председателят Коста Гаврас остана само с петчленно жури, в което, както се чува, маститият руско-украински продуцент и ТВ-олигарх Александър Роднянски например е имал доста по-внушително влияние, отколкото съвсем младата германска актриса Диане Кругер (“Троя”)...

Затова пък напълно в духа на очакванията бе отличаването със “Сребърна мечка” на филма “There Will Be Blood”. Изненадата тук обаче дойде от това, че наградата се дава именно на Пол Андерсън за режисура, а не на Даниел Дей Луис за актьорско майсторство, на когото принадлежи, по мнението на почти всички, основната заслуга за зловещото, мрачно и потискащо въздействие на филма.

Резервираната уж за американския актьор “Сребърна мечка” бе присъдена за всеобща изненада на иранския актьор Реза Наджие за ролята му в иранския жанров филм “Песента на врабчетата” - солидно, професионално, ангажирано изпълнение, но предвид върховното постижение на Дей Луис, отличаването на Наджие поражда по-скоро недоумение.

Отговорът пак неминуемо трябва да се търси в грижливото балансиране, не без влиянието на директора Кослик на разпределянето на фестивалното внимание и признание между различните филмови региони на света. А това, разбира се, е област от висшата дипломация, която няма много общо с чисто кинематографските качества на заглавията. В духа на току-що казаното може да се допълни, че китайското кино също бе отличено със “Сребърна мечка” - за сценарий - на Уанг Сяошуай за филма “Вярваме в любовта”.

Остава да завършим списъка на наградените с едно решение, което пишещият тези редове посрещна с радост, тъй като вече го беше пожелал на изключителната млада актриса от Великобритания Сали Хокинс в един от предишните си репортажи от Берлинале. За своето незабравимо участие в “Happy-Go-Lucky” на Майк Лий тя получи “Сребърна мечка” за най-добра женска роля и събра с неподправената си и спонтанна радост може би най-единодушните аплодисменти на вечерта.

Нека този последен материал от Берлинале 2008 завърши с добра вест за българското кино, участващо за пръв път от 6 години отново в една от секциите на фестивала.

По традиция извън официалните награди от конкурсната програма няколко така наречени “Независими журита” също връчват свои призове. За най-влиятелни сред тях се смятат тези на “Екуменическото жури”. То е съставено от представители на филмовите организации на Евангелската и Католическата църкви в Германия. Тази година наградата за секция “Форум” бе присъдена на “Коридор № 8” - дебютния документален филм на младия български режисьор Борис Десподов. В аргументацията на Екуменическото жури е казано, че наградата се присъжда на кинематографистите, чийто филми отразяват поведение или свидетелстват за позиции, съзвучни на Евангелието, и които успешно повишават сетивността на зрителя за духовни, хуманни и социални ценности.

Една наистина хубава награда, за която си струва да бъде поздравен младият екип на “Коридор № 8”.

Други материали от автора може да намерите на сайта www.de-zorata.de