Киносалоните и АСТА

Или как защитата на авторските права се връзва с ограбването на авторите

Киносалоните и АСТА

Преди една седмица информирах обществото, че две фирми, собственици на над 80 процента от киносалоните в страната, злоупотребяват с монополното си положение и поставят унизителни условия за показа на български филми в своите кинозали, вземайки 70 процента от приходите за себе си, а заедно със сателитните си разпространителски фирми, този процент стига до 90-95. Така за авторите на филма и за институциите, които са го финансирали, включително българската държава, остават 5-10 процента.

Каква е връзката между описания случай и АСТА? През изминалата седмица президентът на една от двете фирми, собственици на киносалони, беше особено активен в медиите, за да защити АСТА с най-различни аргументи, най-прочувственият от които беше, че АСТА брани правата на авторите. Другите му аргументи бяха изказани на популярен език, за да могат да бъдат разбрани от цялата аудитория – като например, че не можеш да влезеш в един магазин и да си купиш домати, без да ги заплатиш.

Това с доматите го разбраха всички и се съгласиха с президента. Кое обаче не е наред в цялата тази история? Чрез политиката на своята фирма относно показа на български филми, президентът ограбва техните автори, а после, без да му мигне окото, се бори за техните права в дискусиите около АСТА. Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря!

На въпроса на една журналистка, дали чрез АСТА няма да се утвърдят съществуващите вече монополи на развлекателната индустрия, президентът отговори, че той е готов да направи всичко, това да не се случи. Отново трябва да повярваме на думите, а не на делата му.

Така или иначе, човекът се бори за кацата със зелето (да използваме и ние нагледни примери) и, ако някой му я предостави цялата, той, без съмнение, ще я изяде. И все пак по-важното в случая с киносалоните е друго - как реагира Министерството на културата. То първо обяви, че няма да се намесва в отношенията между частни фирми (моята и на киносалоните), после увери, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията. В тази непоследователна негова позиция може ясно да се прочете липсата на политическа воля този проблем да бъде решен. Нещата най-вероятно ще се протакат, ще се отлагат, докато конфликтът не назрее дотам, че кинообщността отново да се вдигне на протести и отново да се искат оставки.

А до тогава монополистите в показа на филми ще изцедят от нас, каквото могат, ще ни заливат с все по-инфантилни и пошли филми, трудно ще допускат европейско и друго неамериканско кино в залите си, кинокомплексите им все повече ще заприличват на заведения за хранене, в които мирише на пържено пиле и пица, и това ще продължи дотогава, докато държавата не разбере, че свободният капиталистически пазар е свободен само тогава, когато в него няма монополисти.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?