Кипър - островът на "черните" съкровища

"Тежката индустрия" на Кипър би могъл да е туризмът. Този сектор дълги години след обявяването на Република Кипър бе "тежка индустрия" за острова. Постепенно обаче от втората половина на 70-те години по ред причини акцентът се премести към банковия сектор.

От тогава, въпреки разделението, островът започна да се утвърждава като успешно делово и банково средище, да се превръща в привлекателна дестинация за фирми с международна активност и да се квалифицира като "данъчен рай". Основната причина за това е стратегическото положение на острова на кръстопътя между Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Става дума за страна с идеална "часова зона" за технократа на пазара.

След края на турската инвазия в Кипър през август 1974 г., островът изглеждаше като след библейска катастрофа. Турция завладя 38 на сто от територията на острова, която включваше по-голямата част от инфраструктурата, бреговата линия, полезните изкопаеми и икономическата активност. Към нея останаха пристанище Фамагуста, летището в Никозия, туристическите съоръжения във Фамагуста и Кирения, богатите и плодоносни райони на Морфу и Месаория, както и голям брой промишлени мощности. Наред с това около 200 хиляди кипърски гърци се превърнаха в бежанци, а хиляди бяха избитите и безследно изчезналите.

Безработицата скочи до 30 на сто, а хиляди кипърски гърци напуснаха страната, за да търсят по-добър живот и препитание навън.

Република Кипър наистина бе изправена пред опасността от рухване. Въпреки това икономиката бе реактивирана, методично бяха поставени основите за растеж и развитие, а много наблюдатели описаха случващото се на острова като "икономическо чудо", сравнявайки го с развитието на Западна Германия след Втората световна война. Целият икономически растеж де факто се базираше на туризма, на разширяването на държавния сектор, на строителството и на разрастването на услугите.

Военните конфликти в Ливан бяха първият голям източник на капитали. След гражданската война в страната през 1970 г. банковият сектор от Близкия изток се прехвърли от Бейрут на острова. Първоначално много ливански бизнесмени пренесоха капиталите си в Кипър. По тази причина Кипър създаде институция, която да се занимава с международните компании. Задачата на тази инстанция бе да оперира с компании, чийто собственици не са жителите на Кипър, а приходите им идват от дейности извън страната.

Мярката послужи като трамплин за превръщането на острова в международен бизнес център. Неговата значимост може да се обясни само с един факт. Според кипърската Централна банка до декември 2002 г. на острова са били регистрирани 45 хиляди компании. Въпросните компании функционираха в Кипър, но упражняваха дейности и оказваха контрол върху делова активност извън острова.. Наред с тези компании там се установиха и около 12 хиляди корабоплавателни компании с цел регистрация на кораби под кипърски флаг.

Смята се, че преди присъединяването на острова към еврозоната приходите на Кипър в чужда валута от работата на тези компании е възлизала на 6-7 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

Революцията в Иран през 1979 г. и петролните кризи в района подсилиха и затвърдиха тази тенденция. Всякакви капитали от арабските страни и петродолари бяха струпани или инвестирани на острова.

Рухването на страните на "реалния социализъм" през следващото десетилетие рязко даде тласък на банковия сектор в Кипър. Законни или незаконни капитали бяха вложени или прехвърлени през острова. Водещи в този процес, разбира се, бяха руските капитали.

Характерен пример за пране на пари в Кипър са капиталите от бивша Югославия. Чрез компании, контролирани от режима на Милошевич, на острова бяха прехвърлени милиони долари в кипърски дъщерни фирми. Така режимът успя да наруши ембаргото, наложено на бивша Югославия от ООН. Главно действащо лице в тези операции по прехвърлянето на капитали с цел пране на пари бе тогавашният посланик на Белград в Никозия.

Вследствие на това за пет години банковите депозити скочиха с 60 на сто. Така, въпреки международните сътресения, в исторически план Кипър все повече увеличаваше своя банков сектор, а в последно време това статукво на острова бе улеснено и от няколко други фактора, като например, влизането на страната в ЕС, и по-късно в еврозоната, стабилна макроикономическа, политическа, юридическа и данъчна среда, благоприятна данъчна система с най-ниския в ЕС корпоративен данък от 10 на сто, квалифицирана работна ръка и други.

Разразилите се през последните години регионални военни конфликти в близост до Кипър бяха една от причините за разрастването на банковите депозити в Кипър, чийто размер надхвърли 300 на сто брутния вътрешен продукт на страната.

На този фон позициите на Русия в банковия сектор на острова се оказаха обект на европейски критики в последно време. В доклад на германската разузнавателна служба за пране на пари в Кипър бе дадена оценка, че спасителната програма за Кипър би могла да облагодетелства руските олигарси с милиардни влогове от съмнителни източници. Същата служба определи Кипър като "врата за пране на мръсни пари в ЕС".

Привилегированото положение на острова бе поставено под лупа. То бе регистрирано в официални и тайни доклади, обслужващи германски и други интереси от еврозоната. Според същите доклади миналата година предприемачи от Москва и Санкт Петербург са оперирали с капитали през Кипър, възлизащи на 60 млрд. долара. Десетки олигарси и финансови акули са създали офшорни компании в Кипър, където могат да държат авоарите си при изгодни данъци.

Листата на руските инвеститори в Кипър е почти подобна на тази, включваща най-богатите хора в света. Сред тях са Роман Абрамович, магнат от световна величина, собственик на няколко от най-големите частни яхти в света и на футболния отбор Челси. Същият разполага с компания, базирана в Кипър.

Финансовият магнат и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, който е собственик на множество компании в Русия, развива също активна дейност на острова от 2008 г. насам. Владимир Лисин, чието състояние възлиза на 15,9 млрд. долара, контролира над две трети от стоманодобива чрез кипърска компания. По този начин действа и неговият конкурент Алексей Мордашов, а също Владимир Потанин и петролният магнат Вагит Алекперов.

Списъкът с едрите инвеститори или притежаващи състояния на острова не се изчерпва с тях. Германското сп. "Шпигел" писа, че Кипър не е само привлекателно място за данъчни длъжници, а "класическа дестинация за легализиране на незаконни руски капитали, преминаващи първо през офшорните компании в Карибския район, а след това през банковите сметки в Кипър". Пример в тази насока е скандалът около руския адвокат, който бе измъчван до смърт в затвор в Москва, тъй като очевидно бе открил мащабен случай на корупция, който руското правителство се опита да потули през 2008 г.

По БТА