Кипър е принуден да следва препоръките на европейските си партньори

Пореден ден Кипър едва се удържа на ръба на пропастта. Седем милиарда евро, а може би и повече, са готови да изтекат от страната, ако банките на острова, които са затворени от събота, заработят. Улиците са празни, пазарът и търговията на острова са замрели напълно, страната е пред дефолт, синдикатите са в очакване на следващите действия на правителството.

Пред сградата на парламента са се събрали отново стотици граждани и има силно полицейско присъствие. Пред банкоматите в Кипър отново има опашки. Най-много хора са се събрали пред Народната банка, за която има слухове, че ще бъде закрита. Централната банка на острова опроверга тези слухове, а ръководството на Народната банка реши да ограничи тегленето на пари до 260 евро.

В тези условия в четвъртък вечер правителството обяви, че ще преструктурира банковата си система, като наложи големи загуби на едрите вложители на Народната банка с депозити от над 100 хиляди евро. Изправена пред рухване, след като международната агенция Стандарт енд Пуърс понижи с още един пункт кредитния рейтинг на кипърската икономика и след като очевидно не можа да получи очакваната помощ от Русия, Никозия е принудена да следва препоръките на европейските си партньори.

Решение за кризата по отношение на кипърския спасителен план в рамките на поставената от Европейския съюз рамка е възможно да се постигне в "следващите няколко часа", заяви следобед заместник-председателят на управляващата партия на острова Демократичен сбор (ДИСИ) Авероф Неофиту, предаде Ройтерс.

"Съществува предпазлив оптимизъм, че в следващите няколко часа ние ще можем да постигнем споразумение за платформа, така че парламентът да приеме тези специфични мерки, които ще са в съгласие с рамката и целите, договорени на последното заседание на Еврогрупата", заяви пред репортери Неофиту.

Парламентът ще обсъжда по бързата процедура девет спасителни законопроекта

Парламентът на Кипър ще започне в петък следобед обсъждането на девет законопроекта за спасяване на банковата система, одобрени вчера на извънредно заседание на правителството.

Проектите предвиждат създаване на "фонд за солидарност", базиран на приходите от експлоатацията на въглеводороди, облигации и други държавни активи. В него ще бъдат акумулирани и средства на кипърската православна църква, от пенсионните и социални фондове, за да се съберат общо 5.8 милиарда евро, необходими за спасяването на страната от банкрут.

Внесените законопроекти предвиждат и ограничения в движението на капиталите от кипърските банки, предназначени да предотвратият изтичането на капитал, и други мерки за стабилизиране на разклатения банков сектор, като например преструктуриране на Народната банка. Европейската централна банка (ЕЦБ) даде срок на Кипър до понеделник, за да продължи финансирането на острова. След 25 март такова финансиране ще има само ако е налице антикризисна програма от страна на кипърското правителство, която да бъде съгласувана с ЕС и МВФ, и която да гарантира платежоспособността на кипърските баки.

Пакетът законопроекти обаче явно включва отново и отхвърленото веднаж от парламентеа облагане на банковите депозити като част от спасителния план за финансово закъсалата държава от еврозонат. ДПА цитира днешно изказване на депутат консерватор. "Това ще засегне големите депозити", заяви пред кипърската телевизия Продромос Продрому.

Двете големи банки в Кипър - Банката на Кипър и Народната банка, също се обявиха в подкрепа на данък върху банковите депозити над 100 000 евро. Трябва да бъде ясно за всички - граждани, политици и специално за 56-те членове на парламента, че при положение, че се оказа, че няма никаква друга непосредствена алтернатива, не трябва да има забавяне в приемането на предложението на Еврогрупата за налагане на данък върху депозитите над 100 000 евро, за да бъде спасен банковият сектор, заяви директорът на Банката на Кипър Андреас Артемис.

Срив на банковия сектор би довел до пълна загуба на всеки депозит над 100 000 евро, предупреди той, като подчерта, че много фирми ще понесат значителни загуби и хиляди работни места ще бъдат съкратени.

Директорът на Народната банка също заяви, че предпочита решението с данък върху банковите депозити, за да се съберат средства. Въпреки че първоначалното предложение на Еврогрупата беше болезнено, то осигуряваше бъдещето на банковия сектор, каза по радиото директорът на банката Такис Фидиас.

Търпението на Европа е на изчерпване

Еврогрупата обяви, че е готова да обсъжда с кипърските власти ново предложение, което те трябва да представят възможно най-скоро, се казва в писмено съобщение на председателя на еврозоната след състоялата се снощи телеконферентна връзка. Еврогрупата е препотвърдила искането си за пълни гаранции от страна на Никозия по отношение на банковите депозити под 100 хиляди евро в Кипър.

Представител на Европейската комисия каза, че банковите депозити в Кипър под 100 хиляди евро няма да бъдат облагани. Това е и желанието на страните от еврозоната, каза представителят.

По обед в петък кипърският президент Никос Анастасиадис започна среща в Никозия с екип на т.нар. Тройка международни кредитори по повод очакваното обсъждане следобед в парламента на т.нар. "план Б", изготвен от кипърското правителство.

В петък германският канцлер Ангела Меркел предупреди Кипър, че партньорите на страната в еврозоната изчерпват търпението си в преговорите по спасителния план. На извънредно заседание на парламентарната група на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) в Берлин канцлерът заяви, че Кипър не бива да продължава изпробва границите на търпението на така наречената тройка. Меркел е изразила недоволство, че Никозия не е поддържала връзка с тройката от няколко дни, твърдят депутати, присъствали на заседанието.

От своя страна германският финансов министър Волфганг Шойбле отбеляза на същата среща, че "Кипър не може да поиска от тройката кредитори всичко да остане така, както е".

В интервю за гръцкия вестник "Та неа" Шойбле каза, че без "подстрижка" на банковите депозити трудно ще бъде намерено решение на проблема за Кипър. Според него кипърският проблем не може да бъде решен само от данъкоплатците от еврозоната без участие на големите кредитори на кипърските банки. Германският финансов министър отбелязва, че всяка програма за оказване на помощ има смисъл само, когато е насочена срещу причините, довели до кризата. В Кипър става дума за един прекомерно раздут и отчасти банкрутирал банков сектор. За това трябва да се намери решение, посочва той.

Говорител на кипърския президент Никос Анастасиадис съобщи днес за телевизия Мега, че държавното ръководство на Кипър не разглежда вариант за излизане на страната от еврозоната. Говорителят Памбос Хараламбус каза, че "ситуацията в страната в момента е толкова нестабилна, че с всяка изминала минута обстановката се променя и приближава страната към неконтролиран банкрут". "Надяваме се, че тройката (международни кредитори) ще се съгласи с формулата, която разработихме", каза Хараламбус.

Председателят на парламента Янакис Омиру от своя страна обаче не изключи възможността Кипър да потърси изход от кризата без помощта на партньорите от Европейския съюз. "Докато Европа ни задушава и заплашва, че Европейската централна банка ще блокира помощта за банките, и се опитва да пробута през задната врата идеята за въвеждане на данък върху депозитите, Кипър трябва да потърси възможности за решение извън европейските механизми, колкото и трудни да се окажат те", каза Омиру в интервю за телевизия Мега.

Русия не е заинтересована от предложенията на Кипър

Това решение обаче очевидно поне засега няма да дойде от Москва. Кипърският министър на финансите Михалис Сарис е напуснал "с празни ръце" в петък руската столица, където пристигна във вторник да търси подкрепа от руските власти. Той се опита да издейства нов заем, както и смекчаване на условията по заема от 2,5 милиарда евро, отпуснат от Москва на Никозия през 2011 година, и предложи на Русия инвестиции в банковия и енергийния сектор в замяна на помощ.

Русия не е заинтересована от предложенията на Кипър и въпросът за предоставяне на държавен кредит не е обсъждан, заяви обаче руският министър на финансите Антон Силуанов, цитиран от ИТАР-ТАСС.

"Преговорите приключиха. Техните предложения бяха следните: да се създаде държавна компания с предаване на активите на газовите находища и да се предложи на руски инвеститори да влязат, да купят облигации с последващо влизане в акциите. Нашите инвеститори разгледаха въпроса и не проявиха интерес", посочи Силуанов.

Що се отнася до инвестиционния фонд, който планирали да създадат кипърците, той поясни, че "в този инвестиционен фонд те искали да предадат акциите на тази компания, на банките и други активи". "Те ни предлагаха да влезем в тези банки. Но нито една наша търговска организация не изрази такова желание", допълни министърът.

"Въпросът да предоставяне на държавен кредит не е разгледан, той като европейската страна установи пределен праг на дълга, над който те не трябва да достигат, а предоставянето на кредит би означавало да се прехвърли този праг", подчерта Силуанов.

"Очакваме решение на тройката, въз основа на което ще реагираме и ще вземе решение за нашето участие в част от преструктурирането на дълговете", каза той.

Руските компании Газпром и Роснефт не са заинтересовани от предложението на Кипър за руски инвестиции в офшорните газови залежи на острова, съобщи по-рано в петък източник от руското министерство на енергетиката.

"Засега няма никакъв резултат", посочи той след преговорите, припомняйки за проблема за спорната с Турция територия.