Кипър отбеляза 30 години от турската инвазия

Кипърските гърци и кипърските турци отбелязаха 30-та годишнина от турската инвазия в Северен Кипър.

Нахлуването на турските войски бе в отговор на опит за преврат, подкрепен от гръцките военни.

Точно в 5 ч. и 30 мин. сутринта в южната, гръцка част на острова вой на сирени отбеляза часа на дебаркиране на турските военни части на брега край Кирения на 20 юли 1974 година. Хиляди кипърски гърци тогава бяха принудени да напуснат домовете си и се преселиха в южната част на острова.

Това е първата годишнина, отбелязвана в Кипър, след като през април кипърските гърци отхвърлиха плана на ООН за повторно обединение на острова, а турците го подкрепиха.

В 10 ч. в храма "Успение Богородично" в Никозия в присъствието на президента на Република Кипър Тасос Пападопулос бе отслужена заупокойна служба в памет на загиналите през лятото на 1974 година кипърски гръцки военнослужещи.

Събитията от 1974 година доведоха до разделянето на острова на южна гръцка и северна турска части, между които е разположена 180-километрова зелена разделителна линия, охранявана от сините каски на ООН.

В края на миналата година генералният секретар на ООН Кофи Анан предложи план за повторно обединение на острова, предвиждащ конфедерация по модела на Швейцария, включваща кипърска гръцка и кипърска турска федеративни държави.

На паралелни референдуми на 24 април тази година кипърските гърци гласуваха против обединителния план на ООН, докато кипърските турци го подкрепиха. Заради вота на гръцката страна планът на ООН не влезе в сила и на 1 май в ЕС влезе само международно признатата гръцка част на острова - Република Кипър.

Инвазията на турските войски преди 30 години е в отговор на държавния преврат на кипърски гръцки крайни националисти, инспириран от управляващите в Атина полковници, които се стремят към "Еносис" - обединение на Кипър с Гърция.

Турската окупация последва провала на интензивните дипломатически преговори с участието на САЩ, които стартираха след преврата на кипърския гръцки журналист Никос Сампсон, бивш командир на паравоенна групировка. Сампсон полага клетва като новия "президент" на Кипър, изгонвайки архиепископ Макариос.

На 19 юли вечерта тогавашният премиер на Турция Бюлент Еджевит дава заповед на турските войски да нахлуят в Кипър, ползвайки правото си на страна-гарантка за независимостта на Кипър, под официалния претекст да бъде защитено турското малцинство на острова.

На 22 юли турските сили завземат Кирения (на турски - Гирне). Вечерта на същия ден Анкара приема резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня. Турската инвазия предизвиква разрив между управляващата в Гърция хунта и правителството-марионетка в Кипър, оглавявано от Никос Сампсон.

След 25 юли в Женева са свикани две конференции на министрите на външните работи на Турция, Гърция и Великобритания.

Турция обаче, която гледа на Кипър като на "национална кауза", използва като претекст репресиите, извършени срещу турската общност от ултранационалистите от кипърската гръцка Народна организация на кипърските борци (ЕОКА), и на 14 и 16 август лансира втора операция.

Новата акция цели да укрепи предмостията на Анкара в Северен Кипър, завземайки една трета от острова, включително балнеоложкия център във Фамагуста, превърнал се впоследствие в призрачен град, до който достъпът е забранен.

В самопровъзгласилата се през 1983 година и призната единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) всяка година годишнината от турската военна операция се отбелязва тържествено с военен парад.

Близо 35 000 турски войници са разположени в северната част на острова, където живеят 200 000 души.

На честванията по случай 30-та годишнина от нахлуването присъства турският външен министър Абдуллах Гюл. Противно на предишните правителства, през 2003 година кабинетът в Анкара подкрепи последния кръг от преговори между двете кипърски общности под егидата на ООН в опит да сложи край на разделението на острова.

Кипърските гърци обаче отхвърлиха плана, недоволни от предвидените в него ограничения на правата им да възстановят собствеността си в северната част на острова, както и от недостатъчното, според тях, поетапно съкращаване и изтегляне на турските войски.

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?