Кирил Петков предлага България да стане финансов хъб в региона

България да стане финансов хъб в региона чрез откриване на финансови центрове за привличане на мултинационални компании. Това е едно от водещите предложения на коалиция "Продължаваме промяната" в сектор "Икономика", стана ясно от изказване на лидера ѝ Кирил Петков. Той поясни, че идеята е средноголемите европейски дружества, които нямат специални данъчни отдели, да ползват България, за да оптимизират данъчните си ставки, тоест за да намалят данъците си. "Това е хубав начин да правим пари от това, че имаме ниски данъци", разясни Петков.

Той взе участие в първия ден от коалиционните преговори за правителство в секторния дебат "Икономика". Лидерът на "Продължаваме промяната" изрази видим ентусиазъм от единомислието за целите на икономическата политика на представителите на всички поканени политически сили – БСП, "Демократична България" и "Има такъв народ".

Повечето от изказванията бяха за целите и желаните резултати от икономическата политика, като по тях на практика нямаше спор. Участниците изброиха и някои конкретни идеи за промени, които обаче все още не са изяснени в детайли. Накрая на дебата се проведе гласуване за мерките, по които има единодушие, за тези, които трябва да се прецизират, и за онези, които трябва да се прехвърлят към другите секторни дебати.

Единодушие има например по предложението на Кирил Петков Министерството на икономиката да стане Министерство на икономиката и иновациите. От обясненията на представителите на ПП се разбра, че към преименуваното министерство може да се прехвърли т. нар. Фонд на фондовете, който в момента е към Министерството на финансите. Структурата управлява т. нар. финансови инструменти за подкрепа на икономиката, които ще получат свеж ресурс през Плана за възстановяване и устойчивост.

Кирил Петков уточни, че към министерството няма само да се прибавят звена, но и ще се вадят - например напоителните язовири, "Екоинженеринг", "Екоантрацид" и др. Любомир Каримански от ИТН предложи Министерството на труда и социалната политика да се раздели, от него да се извади "трудът" и да се прехвърли към икономическото ведомство, но идеята не бе приета.

Друга идея на ПП е да направи общи продукти на Българската банка за развитие и Българската агенция по експортно застраховане в подкрепа на малките и средните предприятия. Целта е също да се увеличи ресурсът за държавни гаранции, предоставяни на експортните предприятия от БАЕЗ. В това отношение обаче Румен Гечев от БСП настоя за изработването на критерии за отпускането на кредитите от ББР дори на малки фирми, за да има наистина равнопоставен достъп.

Кирил Петков предложи още търговските вериги да бъдат стимулирани да съдействат за износ на български стоки на международните пазари.

По-дългосрочна идея на "Продължаваме промяната" е да обедини съществуващо летище с безмитна зона и карго оператор.

Друга идея е създаването на платформа, чрез която да се знае в кои индустрии по света работят българите зад граница, така че бизнесът да може да ползва техните услуги и да влиза в комуникация с тях.

Кирил Петков каза, че иска да реализира идеята на Стефан Стамболов, който заложил в свой бюджет 160 млн. лв. за българи, които имат таланти, както и още 160 млн. лв. за българи в чужбина, които да бъдат привлечени да се върнат в родината.

Петков посочи, че коалицията му е твърдо решена да прекрати лобизма, особено в своите редици. "Ако видим някой да прави лобистки схеми, започваме от вас", е заявил Петков на съпартийците си.

Постигнато бе единодушие за създаването на обществен съвет към икономическата комисия в парламента.

Във връзка с предложение за премахване на всички ограничителни мерки по отношение на бизнеса във връзка с пандемията от Covid-19, Кирил Петков лично се ангажира да намери решение на проблема за хората, които се колебаят дали да се ваксинират, тъй като имат придружаващи заболявания. Ще бъде създадена специална медицинска работна група, защото досега "никой не е успял да каже, ако имаш съпътстващо заболяване, дали трябва да се ваксинираш". В крайна сметка, след намесата на Румен Гечев от БСП, идеята за пълно отпадане на противоепидемичните мерки по отношение на бизнеса бе възприета като крайна и бе оставена за доработване.

Спор възникна и около въпроса кои държавни фирми да могат да се приватизират частично, но нищо конкретно не бе договорено заради разминаванията по въпроса между БСП, ДБ и ИТН. Ако влезем с едно добро управление във "ВМЗ Сопот" например, не е нужно да се приватизира, посочи Кирил Петков. Той предложи да се запише ангажимент единствено да се проучи необходимостта от приватизация. По отношение на Българската банка за развитие обаче изрично бе записано, че тя няма да се приватизира.

Приета бе идеята на БСП сериозно да се ограничат възможностите за издаване на сертификат за инвеститори "клас А", а не всякакви бизнеси да получават подобна щедра държавна подкрепа. 

Част от по-екстравагантните идеи по време на обсъждането бяха предложени от Любомир Каримански от ИТН, който бе и сред най-активните участници в дебата след Кирил Петков. Освен разделянето на социалното министерство той предложи и стройна програма за противодействие на инфлацията чрез парична политика, каквато на практика Българската народна банка не може да осъществява в режим на валутен борд.

От предложенията на ИТН бе приета идеята за това България да се опита да стане регионален център на НАТО за връзка между отбраната и иновациите. Идеята за агенция за управление на данните бе възприета по принцип, но не чрез създаване на отделна административна структура.