Кирил Петков започна да изпразва ДКК от фирми

Вади "Монтажи", а "Еко Антрацит" и "Екоинженеринг - РМ" минават под шапката на МОСВ

Кирил Петков започна да изпразва ДКК от фирми

Министърът на икономиката Кирил Петков даде началото на трансформация на "черната кутия" по времето на управлението на ГЕРБ - "Държавната консолидационна компания" (ДКК).

За начало се вадят държавните компании "Монтажи", която минава на пряко подчинение на Министерството на икономиката, а "Еко Антрацит" и "Екоинжгенеринг - РМ" минават под шапката на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Целта е министерствата да имат контрол върху дружествата, какъвто в момента нямат, за да се избегне източването на средства през "холдинговия чадър", както Петков нарича ДКК. Докладите му за това са били одобрени на днешното заседание на правителството, съобщи икономическият министър след заседанието.

"Абсолютно няма нужда от съществуването на ДКК, но това не може да стане от днес за утре. Първата ни стъпка е да влезем в контрола на ДКК, което трябва да се случи скоро. После да сменим бордовете на част от тези компании и след това те да минават директно на подчинение на Министерството на икономиката, за да изпразним от съдържание ДКК", обясни Кирил Петков в интервю за Mediapool.

Една от първите компании, които ще бъдат извадени от ДКК, е скандално известното дружество "Монтажи". То ще отиде на пряко подчинение на Министерството на икономиката. "Монтажи" получи от ДКК чек за 754 млн. лв. за ремонт на язовири, рекултивация на мини и изграждане на нов правителствен комплекс с инхаус възлагане. След което е преразпределило почти цялата сума на три фирми - "Ковел про" ЕООД (367 млн. лв.), "Планекс-ГЕС" ДЗЗД (228 млн. лв.) и "Абак ДС" ЕООД (125 млн. лв.), разкри неотдавна финансовият министър Асен Василев.

Заедно с министъра на екологията Асен Личев, Кирил Петков предлага фирмите "Еко Антрацит" и "Екоинженеринг РМ", които сега са под шапката на ДКК, да минат към ековедомството. Аргументът е, че дейността на двете дружества е пряко свързана с опазването на околната среда, тъй като те се занимават с рекултивацията на закрити мини.

"Тези две дружества въобще не знам какво правят в Министерството на икономиката, след като дейността им е свързана с екологията", каза министър Петков.

Той посочи, че язовирите, чийто ремонт се финансира през ДКК с 630 млн. лв., трябва да преминат към Министерството на земеделието. Причината е, че те се използват основно за напояване от земеделците и риболов, което е несвойствена функция за Министерството на икономиката. Заедно с тях към земеделското министерство трябва да мине и създаденото по време на третия мандат на ГЕРБ Държавно предприятие за управление на язовирите.

В момента тече процедурата за смяна на ръководството на ДКК, което досега никога не се е появявало публично. За целта е бил променен уставът на дружеството, като е увеличен съветът на директорите от петима на деветима членове. Кирил Петков се надява новите членове да бъдат избрани и вписани до края на мандата на служебния кабинет, за да може да се продължат промените в ръководствата на отделните компании под шапката на ДКК и трансформацията на дружеството.

Министърът на икономиката си дава сметка, че това е дълъг процес, който ще отнеме няколко години, но важното е да се дадат началото и посоката, за да няма повече непрозрачно харчене на публичен ресурс.

"Всичко е една голяма плетеница и трябва лека полека да се отплита, като едновременно с това се контролира харченето на парите и да се повери управлението на честни и почтени хора", каза Кирил Петков.

Той посочи, че това ще е един от проектите, които няма да успее да завърши, но ще предаде на наследника си.

ДКК беше създадена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 г. Идеята на тогавашния финансов министър Симеон Дянков беше в нея да влизат парите от приватизацията на държавните фирми, за да не отиват в Сребърния фонд за пенсии. Първоначалният ѝ капитал беше 19 млн. лв. По време на втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК се трансформира в холдингова структура, в която бяха вкарани редица държавни предприятия - от производство на мляко, през строителство и оръжия до ремонт на язовири. Капиталът ѝ нарасна на около 1 млрд. лв.

ДКК е и един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лв., като 130 млн. лв. от него са отишли за ремонт на язовири по документи.

В сряда се очаква служебното правителство да подкрепи предложението на Кирил Петков за трансформацията на ДКК. Кабинетът на Стефан Янев вече спря изграждането на новата офис сграда на ДКК в "София Тех Парк" за 182 млн. лв.

Кирил Петков дори успя да накара анонимното ръководство на ДКК да пусне поне интернет сайт на компанията.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?