Китай чества 70 години комунизъм с демонстрация на военна мощ

Камиони, пренасящи оръжия - включително ракета, която може да носи ядрена бойна глава и е проектирана да избягва защитите на САЩ - преминаха през Пекин днес по време на парада, с който Китайската комунистическа партия отбелязва 70-ата си годишнина на власт и показва възхода си като все по-амбициозна глобална сила, предаде Асошиейтед прес.

Армията показа някои от най-усъвършенстваните оръжия на Китайската народна република, част от които досега не бяха виждани от широката общественост. Колони от военни маршируваха край президента Си Цзинпин и други лидери на площад Тянанмън, символичното политическо сърце на страната. Хиляди зрители развяваха китайски знамена, а ниско в небесата летяха изтребители.

Никоя сила не може да разклати статута на Китай, нито да спре напредъка на китайския народ, подчерта Си в предавана по телевизията реч, 70 години след основаването на Китайската народна република от Мао Цзедун на 1 октомври 1949 година.

Сегашният президент произнесе речта си на същото място, където преди седем десетилетия Мао обяви създаването на КНР.

Парадът показа нагледно бързото развитие на китайските оръжейни технологии. Според чуждестранни анализатори Пекин е близо до паритет със САЩ, Русия и Европа при ракетите, дроновете и в някои други области. Китайската народноосвободителна армия е най-голямата в света, с 2 милиона мъже и жени в униформа. Въоръжените сили на Пекин работят по изтребители, първия китайски самолетоносач и ново поколение подводници с ядрени двигатели.

За пръв път бяха показани системите "Дунфън 17", ракетата-носител на свръхзвуков летателен апарат, който според чуждестранни анализатори може да извършва високоскоростни маневри с цел избягване на противоракетна отбрана. Показана беше и ракетата Дунфън 41, с обхват до 15 хиляди километра. Смята се, че тя може да носи до 10-12 бойни глави, които да поразят отделни цели.

Показаната за пръв път стратегическа крилата ракета "Дунфън 100" може да се използва за унищожаване на укрепени цели и бункери, според китайски медии.

Показана беше и нова модификация на стратегическия бомбардировач H-6N (основан на съветския Ту-16), разработен с цел да може да носи стратегическа крилата ракета "Дунфън 10А".

Акцентът върху ракети и други оръжия с голям обхват отразява стремежа на Пекин да измести Вашингтон като водеща силва в региона и да наложи своите претенции към Тайван, Южнокитайско море и други спорни територии, отбелязва АП.

Китайският военен бюджет е втори по големина в света, достигайки 250 милиарда долара миналата година, в сравнение с 650 милиарда долара, похарчени от САЩ, по данни на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира (СИПРИ).

Китай има около 280 бойни глави срещу 6450 за САЩ и 6850 за Русия. Пекин иска да има достатъчни сили за ядрено възпиране, но заявява, че няма да използва първи ядрено оръжие при евентуален конфликт.

Според някои оценки, Китай е демонстрирал една трета от всичките си налични междуконтитентални балистични ракети. Най-забележителната от тях - DF-41, която никога досега не е показвана публично, бе оставена за финала. Тя може да достигне дистанция от 12000-15000 км и да порази цели из цяла Америка, а не само западното крайбрежие. Освен това вероятно представлява първата китайска ракета, която е по-неуязвима при превантивни удари. Ракетата е в състояние да носи над 10 бойни глави, всяка от които да маневрира самостоятелно. Предишната версия на ракетата - DF-31, можеше да носи само три бойни глави.

Години наред Америка не обръщаше особено внимание на скромните ядрени оръжия на Китай, фокусирайки основно върху Русия. Това обаче се промени, след като Китай създаде по-далекобойни и прецизни ракети, които трудно могат да бъдат забелязани преди изстрелването им и представляват много по-сериозна опасност за САЩ, коментира британското сп. "Икономист".

Китайските запаси на ядрено оръжие си остават малки – под 300 бойни глави, в сравнение с тези на САЩ и Русия. Ръководителят на Агенцията по военно разузнаване на САЩ предупреди през месец май, че се очаква Китай да удвои ядрения си арсенал през следващото десетилетие.

В ситуация на икономически спад и бунтове в Хонконг, демонстрираната на парада военна мощ вероятно ще помогне на китайския президент да убеди публиката, че "великото подмладяване на китайската нация" продължава. Но в същото време изпраща и ясен сигнал, че Китай е сила, с която светът трябва да се съобразява, пише "Икономист".

Правителството на Си Цзинпин се опитва да подкрепи отслабващия икономически растеж и да предотврати опасната от политическа гледна точка загуба на работни места, на фона на митническа война с Вашингтон. Конфликтът засегна китайският износ, отбелязва АП.

Китайската комунистическа партия е изправена и пред антиправителствени протести в Хонконг. Въпреки безредиците, Си обяви в реч на 30 септември, че ще спази официалните ангажименти да остави Хонконг да урежда собствените си дела. Хонконгската главна администраторка Кари Лам присъстваше на парада в Пекин, показвайки единство с управляващата партия.

Ройтерс: Военният парад разпали патриотични страсти

На фона на грохота от танкове, преминаващи по централна улица в китайската столица днес по обяд, събралите се да гледат военния парад жители не криеха емоциите си, предаде Ройтерс.

"Толкова е хубаво, толкова е хубаво, обичаме ви, Пекин ви обича", каза 31-годишната Ли Мейпин, която се беше просълзила от радост.

Младата жена стоеше на улицата и поздравяваше войниците с вдигнати палци, докато те махаха на множеството иззад дълги черни оръдия на танковете си.

Докато грандиозният военен парад по случай националния празник на Китай вървеше към края си, хиляди хора, които не можеха да наблюдават лично парада заради строгите мерки за сигурност, се бяха наредили по улиците зад стоманените барикади, за да наблюдават изтеглящите се от столицата колони от танкове и бронирани машини.

В Пекин, където кадри от събития като смазването на протестите на площад Тянънмън преди 30 години са строго цензурирани, а военните победи на Китай са възвеличавани в телевизионни сериали, похвалите за военното шоу изглеждаха на практика единодушни.

"Никъде в света няма държава, която да има парад като този, да живее Китай!", каза Ли, която е дошла с четиригодишната си дъщеря.

Миналия месец организаторите казаха, че 30 000 жители на Пекин са били избрани да наблюдават лично парада.

Граждани от всички възрасти, мнозина от които със знамена, правеха снимки и клипове със смартфоните си, наредили се часове по-рано по протежение на маршрутите за изтегляне на участниците, за да зърнат внушителната военна техника след парада.

"Много съм развълнуван", каза 12-годишният ученик Чжан Хуайцю. "Видях мощта на китайското военна техника. Кръгозорът ми значително се разшири".

Тазгодишният парад е от особено значение за президента Си Цзинпин, тъй като страната се опитва да укрепи патриотизма, изправена пред растящи предизвикателства у дома и в чужбина. Макар в западните държави възприемането на Китай през последните 18 месеца да клони към отрицателно, на фона на търговската война със САЩ и заради други проблеми, комунистическата партия и Си остават много популярни в Китай.

"Подкрепата за него е подкрепа за Китай. Тези, които не го подкрепят, не изпитват патриотични чувства", каза 47-годишната Ган Мън, дошла рано, за да направи снимки на сина си на украсените със знамена улици още преди парада.

Популярността на Си се дължи на кампанията му срещу корупцията и на по-широка кампания за насърчаване на военната и технологична мощ на Китай.

За по-възрастните жители на Пекин, наблюдавали военни паради и преди ерата на Си, този парад е много по-добре подготвен.

Лю Шусян, 63-годишна служителка в университетска библиотека, помни, че за пръв път е гледала военен парад през 1989 г., по случай 40-ата годишнина на комунистически Китай и в годината на протестите на Тянънмън.

"По онова време войнишките униформи не бяха така модерни като сега и войниците се държаха съвсем естествено. Хората нямаха чувството, че наблюдават военно изпълнение. Това беше резултат от обичайни тренировки".

Лю, чието дадено от университета жилище гледа към улицата, по която военните колони се изтегляха, още пази снимки на танковете, преминали през Пекин преди 4 години на предишния военен парад, по случай годишнина от края на Втората световна война.

"Смайващо и невъобразимо е, толкова съм горда с родината", сподели още Лю.