Китай и света

Китай се превърна в арена на гигантско движение за реформи, което би могло по бързо от очакваното да промени икономическото, политическото и културното равновесие в света. Прегръщайки каузата на Световната търговска организация /СТО/ и Олимпийските игри през 2008 г. той направи решителна крачка към отваряне към общността на нациите. Този динамичен процес се ускорява пред очите ни, докато поредният конгрес на комунистическата партия се готви да избере ново поколение ръководители на най-населената страна на света.

Китай е на път да се превърне в забележителна производствена база за целия свят. Мултинационалните компании, които произвеждат в Тайван, Сингапур и навсякъде в Азия започват да се пренасочват към китайските промишлени зони. Вече няма идеологическа пречка пред това движение.

Това, което бях нарекъл "трансидеологическо общество" в книга за историческото пътуване на Никсън и Кисинджър до Пекин през 1972 г., днес поражда хиляди "джойнт-венчърс" между държавата и частни предприятия от страната или чужбина. Всички слоеве на обществото се приспособяват към логиката на пазара и печалбата със смайваща лекота. Явно маоистката революция от 1949 г. не е заличила търговската традиция на китайския народ, противно на революцията през 1917 г. в Русия.

Важните фигури в страната са водени от силното желание да се пригодят към правилата на международната търговия, за да вградят веднъж завинаги Китай в икономическия живот на планетата.

Както показа неотдавнашната визита н президента Цзян Цзъмин в частното ранчо на Джордж У. Буш в Тексас /третата им среща на върха за тази година/ Америка посреща това движение без притеснение. От 11 септември 2001 г. тя има нужда от Китай като фактор на стабилност в света и като съюзник във войната срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.

Желаейки като Вашингтон да осигури стабилността в Азия и безпрепятствения достъп до петролните кладенци в Персийския залив и Индонезия, режимът в Пекин се надява , че това ново сътрудничество ще му отвори широко вратите на американския пазар и технологии. Обменът между двете държави вече достига 100 милиарда долара годишно. През 2001 г. Америка пое една четвърт от износа, а в университетите и технологичните ѝ институти постъпиха 60 000 студенти-стипендианти от Китай.

Търговци, инвеститори и банкери също прииждат към китайския пазар. За фабрикантите от Южна Корея, Тайланд и Филипините този пазар се превръща в ненаситен вносител и локомотив на растежа в целия район. Големите градове са залети от японски и германски коли. Прочути марки като Л'Ореал, Сименс и Нокиа блестят редом с Моторола и Кока-Кола върху импозантните небостъргачи от стъкло и стомана.

Но Европа, Австралия и други райони и култури ще трябва да положат по-мащабни усилия, за да се избегне тази надпревара към пазара на века да се превърне в изключително американско-китайска работа. От тази гледна точка Франция изостава. Там виждам същата неувереност сред шефовете на големите предприятия, каквато наблюдавах в момента на отварянето на Източна Европа и на Русия.

Голямата промяна не се ограничава само до приток на стоки, технологии и капитали. Сега Китай е в процес на цялостна обществена, политическа и културна промяна.

Олимпиадата през 2008 г. ще му позволи да покаже богатата си култура на цялата планета, защото Игрите не са само огромно спортно състезание. Те имат също и важно културно и художествено измерение, което ще достигне чрез телевизията до 3 милиарда души и със сигурност ще бележи умовете по всички континенти. Китайците много добре си дават сметка за това и са загрижени за културните си различия, също както Франция е загрижена за своите.

Дали това отваряне към света ща разтърси природата на политическия режим? Китайският подход е доста по-интелигентен отколкото беше този на съветските ръководители. Михаил Горбачов започна реформите чрез политиката на перестройка и гласност, предизвиквайки с това мигновена имплозия на съществуващия ред. Китайците играят първо с икономическата и търговската карта. Политически те здраво държат страната и бдят да няма неконтролируеми протести.

С времето маргинализирането на комунистическата система изглежда неизбежно. Даже може да се запитаме дали това не е тайното желание на прагматичните ръководители на Китай. Те не се колебаят да набират кадри за висшите инстанции на партията сред представителите на новите капиталисти в страната. Във времето на микропроцесора, компютъра, мобилния телефон и Интернет една тоталитарна система, която се съпротивлява на нововъведенията, модернизацията, реформите, е неизбежно осъдена на упадък. В днешно време не може сериозно да се участва в международната конкуренция без свободен сблъсък на идеи, без обмен на информация, без широко отворени граници. Тази неумолима логика предизвиква взрив на съзидателни енергии, които на свой ред, приканват към зачитане на демократичните ценности.

Някои се тревожат да не би китайският национализъм в крайна сметка да замести комунистическата идеология като основа на властта. Това е безсмислица. Глобализацията ще разводни и национализма, и идеологията. Виждаме това в отцепването на Тайван, което постепенно се стопява в засилващата се икономическа интеграция между двата бряга на протока.

Все пак трябва да се пазим от илюзии. Китай все още далеч не е правова държава. Обществото остава сложно, разделено, белязано от остатъците на феодализъм и корумпирана бюрокрация. Не може да изключим периодични спазми на привържениците на стария ред, които вероятно ще съпътстват навлизането на Китай в глобализацията. Така или иначе тази страна ще тежи в света чрез своята култура, работна ръка, индустриалния и търговския си разцвет. Но рано или късно тя ще се приспособи към една нова международна среда. Това е в неин и в наш интерес.

Вярвам в сближаването на Китай със света. Може би именно около това сближаване ще се реши най-важното през XXI век.

По БТА