Китай изпревари САЩ по внос на петрол - нужна ли им е Русия?

Тази седмица се случи едно историческо, но отдавна очаквано събитие - САЩ престанаха да са най-големият вносител на петрол, изпреварени от Китай. В края на септември Китайската народна република внесе 6 млн. барела петрол повече от американците.

За Русия, която засега заема четвърто място в списъка на страните, от които Китай внася суровината, това съобщение е едновременно и приятно, и притеснително.

Приятно, защото с всяка година Китай все повече се нуждае от въглеводороди. Москва може добре да припечелва от тази нужда, като се отчита географската и политическата близост.

Притеснителното е, че нараства собственият добив на САЩ благодарение на увеличеното производство на шистов петрол. Това може с времето да доведе до намаляване на световните цени на суровината.

Още повече, че добивът на "черно злато" в целия свят вече надвишава потреблението с около 260 хиляди барела на ден, и в началото на 2014 г. отново се очаква свръхпроизводство, прогнозират експерти.

Важно е да се отбележи, че първото място по внос не означава първо място по потребление, защото американците произвеждат и използват собствен петрол много повече от китайците. Но анализаторите от компанията ВР прогнозират, че и по този показател Китай ще изпревари САЩ към 2030 г.

В структурата на китайския петролен внос Русия заема четвърто място след Саудитска Арабия, Ангола и Иран. По данни от 2011 г. делът на руския внос от общия световен внос е 7.7% (253 млн. т.).

Промяна в търговските акценти

Американското управление за енергийна информация съобщи във вторник, че през септември Китай е внасял 200 хиляди барела петрол на ден повече, отколкото САЩ.

Този превес бе регистриран за първи път от 70-те години на миналия век, когато САЩ изпревариха Япония по петролен внос.

Това не означава, че Китай ще излезе пред САЩ на годишна база. Но е ясно, че тенденцията, забелязана в началото на есента, ще се усилва.

Обяснението е просто. Докато в САЩ потреблението на суровината се свива (с 4% за последните пет години), а добивът расте (с 20% през 2012 г.), в Китай се наблюдава практически обратната ситуация - потреблението се увеличава (с 40% за пет години), а собственото производство на петрол нараства много бавно (няколко процента годишно).

Освен това канадците и мексиканците инвестират в нефтодобива, а вносът на суровина от тях в Щатите е далеч по-евтино, защото са по-близо.

При тези условия североамериканското и европейското направление в експорта на петрол на Русия остават на заден план. Акцентът отива към азиатско-тихоокеанския регион, коментира Григорий Бирг от руската агенция за инвестиции "Инвесткафе".

"В случая с Русия влияние оказва географската и полбитическата близост с Китай. Добавя се и наличието на инфраструктура - морски пристанища и петролопровода ВСТО ("Восточная Сибирь - Тихий океан"), казва той.

"Никаква краткосрочна полза"

В момента две трети от руско-китайския стокообмен, който през 2012 г. бе за 85.5 млрд. долара, се падат на енергоресурсите. Всяка година Москва доставя на Пекин около 15 млн. т петрол и плановете са доставките да се увеличат до 24 млн. т. Китай е главният руски търговски партньор (за Китай Русия е на девето място по стокооборот).

Според някои пазарни анализатори обаче на Русия принципно ѝ е безразлично накъде ще отправя доставките - много по-важна е цената и поддържането на обема на добива на петрол.

Така смята и директорът на енергийния център в бизнес-училището "Сколково" Григорий Вигон, който през 2000-те години оглавяваше отдела по икономика и финанси в Министерството на природните ресурси.

"Безразлично ни е къде ще доставяме петрол. "Няма никаква краткосрочна полза от това, че в Китай нараства търсенето, не може и да има", казва експертът.

Много по-голямо внимание се отделя на риска от свръхпроизводство на петрол, добавя той.

"Технологиите на добив се развиват, намаляват разходите за добив, докато енергоефективността в световен мащаб се повишава. В момента днешната цена от 110 долара за барел може да падне. Заради това и руските петролни компании, и руският бюджет са длъжни да се подготвят за момента, когато цените, рано или късно, ще зап очнат да падат", казва анализаторът.