Китай не е отговорът за Русия срещу кризата със Запада

Русия се надява, че Китай ще вдъхне живот на вялата ѝ икономика.

Двете страни задълбочават търговските си връзки на фона на общото си недоверие към САЩ. Само че рязкото обръщане на Русия към Азия едва ли ще запълни празнината, появила се след като (Кремъл) изгори мостовете си със Запада.

Президентът Владимир Путин и китайският държавен глава Си Цзинпин подписаха този месец в Москва редица търговски споразумения в сектора на инфраструктурните проекти, селското стопанство и транспорта. Те включват план за увеличение за срок от три години на обемите на кредитите за руски компании от китайски банки с до 25 милиарда долара.

"Ние се стремим да постигнем ново равнище на партньорство, което ще създаде общо икономическо пространство в целия Евроазиатски континент", каза Путин след срещата.

През май Русия успя да сключи сделка за доставки на Китай на природен газ за 30 години от 2018 година. Москва обяви също, че изнася повече петрол за Китай.

Нарасналият интерес на Путин към Изтока идва на фона на засилващото се напрежение в отношенията със Запада, пораждайки необходимостта Русия да се обърне към могъщия си съсед, за да прави бизнес и да получи кредити.

Руската икономика изпадна в рецесия през третото тримесечие и се очаква да се свие с 4 % тази година. Санкциите, ниските цени на петрола и слабата рубла изиграха отрицателната си роля.

Само че Китай едва ли може да бъде икономическият спасител, от който Русия се нуждае.
"Китай дори не може частично да компенсира изгубения достъп на Русия до европейските капиталови пазара", коментира анализаторът на консултанската компания Eurasia Group Александър Климент, отговарящ по въпросите за политическите рискове.

Общият дневен ред

Русия ще спечели, продавайки повече суровини на втората по големина икономика в света, посочва Климент. Но само Европа или САЩ могат да ѝ дадат необходимите инвестиции, за да диверсифицира икономиката си и да увеличи производителността.

Стокообменът между Китай и Русия през миналата година е бил само 90 милиарда долара. За сравнение търговията на Русия с Европейския съюз през 2012 година е била пет пъти повече от тази сума.

Климент посочва, че Китай и Русия имат един и същи стремеж - да подкопаят мощта на САЩ и да постигнат "по-многополярен световен ред". И изглежда и двете страни действат за намаляване на зависимостта си от западните източници на финансиране.

Путин одобри този месец нов резервен фонд на стойност 100 милиарда долара, който ще подпомага най-вече страните от БРИКС: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.

Китай също придвижва напред плана си за собствена инвестиционна банка - Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, която Америка не подкрепя финансово.

Важни разлики

Само че двете страни са разделени от важни разлики. Икономическите връзки на Русия със САЩ са ограничени от санкциите и антиамериканизмът се пласира добре в страната. Китай
има много различно партньорство с Вашингтон, посочва Климент.

"Китай, като изгряваща сила, иска да запази сегашните си отношенията със САЩ, които са ефективни и добре разбирани, за да улесни икономическия си растеж", посочва анализаторът.

Кризата в Украйна открои и други точки на напрежение. Пекин бе премерен в публичната си позиция по анексирането от Русия на Крим и подкрепата за сепаратистките бунтовници, придържайки се към проверените от времето декларации за необходимостта от диалог и дипломатическо решение.

Китайската комунистическа партия е изключително предпазлива към народни бунтове и според информации висшето ръководство е било силно обезпокоено от събитията около "Арабската пролет".

Всеки намек да се отдели някой недоволстващ район, както стана с Крим, задейства в Пекин предупредителните червени лампи заради непокорните Тибет и Синцзян-Уйгурския автономен район.