Китай преодоля последиците на коронакризата, но дали ще спаси световната икономика?

Китай преодоля последиците на коронакризата, но дали ще спаси световната икономика?

Благодарение на големите държавни инвестиции Китай ще бъде единствената голяма икономика, която ще отчете растеж през 2020 година. Това обаче все още не означава глобален подем.

Марк Ван е банкер от главата до петите - авторитарно излъчване, сдържан глас, предпазливи мнения. Той е председател на управителния съвет на банка HSBC в Китай и и не може да сдържи въодушевлението си, когато говори за китайската икономика.

"В Китай отново работим със 100 % от капацитета си", разказва банкерът на онлайн конференцията "Asia Business Insights".

Според Ван Китай като цяло вече е успял да преодолее последиците от коронакризата.

Първа влязла, първа излязла от епидемията, при това с изненадващ устрем - така според икономистите може да се определи състоянието на китайската икономика в момента.

САЩ са страната, в която сега патогенът вилнее с най-голяма сила. Междувременно Китай, където пандемията избухна още през януари, след широкомащабно блокиране на обществения и икономическия живот през пролетта, ще бъде единствената голяма икономика в света, която може да се надява на растеж на брутния вътрешен (БВП) за 2020 година.

Според прогнозите на HSBC китайският БВП тази година ще се увеличи с 2,4 %, докато за световната икономика като цяло Международният валутен фонд очаква спад от почти 5 %.

Може ли обаче Китай да стане двигател за буксуващата световна икономика?

Тази хипотеза събужда спомените за 2008 и 2009 година, когато китайските власти тласнаха нагоре глобалното търсене чрез огромни програми за стимулиране на икономиката и по този начин спасиха световната икономика. При сегашната криза отново държавните инфраструктурни инвестиции са факторът, който задвижва растежа.

Политическите отношения обаче много се промениха от предишната криза.

Отношението на европейците към Китай рядко е било по-сложно, многослойно и противоречиво, отколкото е сега.

От една страна европейците наблюдават с огромно недоверие разширяването на политическата сфера на влияние на Пекин в Азия, Африка и в самата Европа.

Американският подход на скъсване на отношенията обаче не е подходящо решение за ЕС и Европа все още търси мястото си в историческия търговски конфликт между САЩ и Китай.

От друга страна втората по големина икономика в света все още е източник на надежда за развитието на глобалната конюнктура.

"При тези сложни отношения е важно всички участници да се придържат към международен ред, основаващ се на правила", заяви на конференцията Армин Лашет, премиерът на германската провинция Северен Рейн-Вествалия, който е сред фаворитите за приемник на канцлера Ангела Меркел.

"Това се отнася както за търговските отношения, така и за политическите. Китай винаги се е застъпвал за мултилатерализма и това е възможност да проверим дали държи на думата си", допълни Лашет.

Европейците не искат да поемат по американския път на скъсване на отношенията с Китай, тъй като това би било непоносимо висок икономически риск. Най-вече за Германия, която е по-обвързана с Китай от всяка друга икономика.

Въпреки това и на Стария континент се водят интензивни политически спорове доколко контролираните от държавата технологични концерни като китайския производител на телекомуникационно оборудване Huawei могат да участва в изграждането на 5G мрежите предвид съображенията за националната сигурност.

Дори при този дебат обаче не може да се избегне фактът, че когато става дума за икономическа динамика, Китай е и ще бъде изключение от общите правила.

Според Ван все пак се наблюдават и някои несъразмерности. Например държавата в момента инвестира изключително много в инфраструктура и ще продължи да го прави през идните месеци. Същевременно частното потребление продължава да е слабо макар политическите лидери на страната многократно да подчертават, че дълготрайното възстановяване след пандемията изключително много зависи именно от него и нарастването му би било от полза за всички

В дългосрочен план най-големият риск за втората световна икономика остава икономическата война със САЩ.

"Много по-важен от пандемията е въпросът как ще се развие това геополитическо противопоставяне", отбелязва Берт Руруп, президент на изследователското подразделение на "Ханделсблат".

Също и за Щефан Ошман, председател на управителния съвет на химическия и фармацевтичен концерн Merck, конфликтът между двете суперсили е значителен фактор за бъдещото развитие на световната икономика.

Въпреки това конфликтът няма да попречи на компанията да засили инвестициите си в Китай

"Азия се пренарежда и расте", посочва мениджърът.

Въпреки геополитическите рискове азиатските технологични и научни центрове предлагат огромни възможности, допълва той. В Шанхай и Гуначжоу например Merck разработва иновационни центрове за дигитална медицина и изкуствен интелект. Отчасти причината китайците да преодолеят коронакризата толкова добре е именно това, че те са изключително отворени към новите технологии, убеден е бизнесменът.

За бизнеса е важно в дебата с Китай политиците да настояват световната търговия да се регулира според утвърдените правила.

"Максимата трябва да бъде силата на правото, а не правото на силата", подчертава Ошман.

За Европа освен това в световната конкурентна борба е жизнено важно да разполага с технологична и научна база, съизмерими с тези на САЩ и Китай, допълва той.

Търсенето от Запада все още е слабо заради пандемията

Германия, най-голямата европейска икономика, в момента е изправена пред преосмисляне на отношенията не само спрямо САЩ, които водят агресивна търговска политика и към европейския си съюзник, но и спрямо Китай. Силната зависимост на германската икономика от Китай вече се оценява като опасност и Берлин си постави целта да диверсифицира търговията си.

Ван от HSBC все пак предупреждава засилващата се технологична автономия на Китай да не се тълкува като стремеж към икономическа изолация. Банкерът обяснява, че неотдавна китайското ръководство е въвело икономически модел на "двоен кръговрат". При него има два принципа - износът трябва да продължи да нараства, но същевременно се поставя нов акцент върху производството, насочено към вътрешния пазар.

На Запад тази концепция е критикувана като стъпка към изолационистки икономически модел.

Ван обаче не е съгласен. Според него това по-скоро е практичен отговор на Пекин на състоянието на световната икономика в момента - китайските производители вече са се възстановили от пандемията, но търсенето от Запада остава слабо.

"Това не е сигнал, че Китай иска да се отдели от останалата част от света", подчертава Ван.

По БТА

Споделяне

Още от Бизнес