Китай пуска редовна контейнерна линия между Азия и Европа през Северния морски път

Китай разширява търговското използване на арктическия маршрут с пускането на първата редовна контейнерна линия между Азия и Европа през Северния морски път.

Тя ще бъде извършена от китайската корабна компания Sea Legend. Корабите ще пътуват веднъж седмично от Нинбо на източното крайбрежие на Китай до Филикстоу във Великобритания, като ще заобикалят северното крайбрежие на Русия, съобщи "Файненшъл таймс".

Компанията е нарекла маршрута "Леденият път на коприната" - препратка към историческия Път на коприната, свързвал Китай и Европа.

Първият курс е планиран за 12 август. При благоприятни условия плаването между двете пристанища може да бъде съкратено приблизително наполовина. Обичайният маршрут от Нинбо до Филикстоу отнема около 40 дни, докато преминаването през Арктика би могло да отнеме около 20 дни.

Една от причините за интереса към Северния морски път е нестабилността на традиционните морски маршрути.

През последните години нападенията на йеменските хуси срещу търговски кораби принудиха редица международни корабни компании да избягват Червено море и протока Баб ел Мандеб, пренасочвайки плавателните съдове около нос Добра надежда. Това удължава значително пътуването между Азия и Европа.

"Има ясно увеличение на трафика през Арктика и Северния морски път", казва пред "Файненшъл таймс" Рахул Кана, глобален ръководител на консултирането за морски рискове в застрахователната компания Allianz. Според него корабособствениците вече виждат маршрута като възможност първо да спестят значително време и разходи, но и да "премахнат всички геополитически теснини и конфликтни зони".

Интересът към Северния морски път нараства и заради промените в климата. През летните месеци морският лед се отдръпва достатъчно на юг и подходящи кораби могат да преминават по маршрута без постоянна помощ от ледоразбивачи. Броят на превозите по маршрута също нараства - от 15 през 2024 г. до 23 през миналото лято, отбелязва "Файненшъл таймс".

Това не означава, че Арктика е превърната в лесен и сигурен морски коридор. Северният морски път е разделен на 28 участъка, за които действат различни правила в зависимост от ледените условия. Разрешенията за плаване се издават от администрацията на Северния морски път, контролирана от руската държавна корпорация "Росатом".

Плаването в Арктика изисква специализирани кораби с подходящ ледови клас, както и екипажи с опит в навигацията сред ледове. В крайните северни райони GPS сигналът също може да бъде ненадежден.

За европейските корабни компании допълнителен проблем са отношенията с Русия. Датската Maersk, която още през 2018 г. изпрати контейнеровоз по арктическия маршрут между Владивосток и Санкт Петербург, впоследствие, както и други европейски компании, заяви, че няма да използва Северния морски път заради опасенията за чувствителната арктическа екосистема.

В същото време климатичните промени правят маршрута все по-достъпен.

Площта на арктическия морски лед в края на зимата между 2024 и 2025 г. е намаляла с 5.8%- най-големият спад, регистриран досега, според изследване на учени от Университета на Саутхемптън. Тази година площта на леда леко се е възстановила, но остава втората най-ниска, регистрирана някога.

"Въздействието на глобалното затопляне върху Арктика е поразително", казва бившият канадски министър на околната среда Стивън Гилбо. Според него климатичните промени ще увеличат и рисковете за сигурността в Арктика, особено ако в региона започнат да плават все повече кораби от държави, които не са арктически.

Интересът към маршрута се вижда и от нарастващия брой поръчки на кораби, пригодени за плаване в ледове. През миналата година са построени 167 такива кораба – най-големият брой за повече от десетилетие, а за тази година са поръчани още 164, според данни на морската аналитична компания Veson Nautical.

Въпреки това Арктика остава високорискова среда за корабоплаване.

"Винаги съществува риск от петролен разлив или замърсяване, а вие сте далеч от спасителните служби", казва Малте Хумперт, експерт по арктическо корабоплаване в норвежката Nord University. По думите му по-краткият маршрут може да означава и по-ниски емисии на CO₂, но това трябва да се преценява заедно с рисковете.

Корабите трябва да спазват Полярния кодекс на Международната морска организация, който определя строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда.

"Съществува голяма вероятност кораб да заседне, ако няма достъп до ледоразбивач", предупреждава Кана. Според него при авария в Арктика възможностите за спасяване, оказване на помощ, гасене на пожари или извличане на повреден кораб са изключително ограничени.

Анализ на Allianz показва, че през последните 10 години в Арктическия кръг са регистрирани повече от 500 корабни инцидента. Почти половината са свързани с повреда или отказ на машинно оборудване.

Така новият "Леден път на коприната" се очертава като едновременно икономическа възможност и геополитически експеримент. За момента става дума за първата редовна линия, а не за замяна на традиционните маршрути през Суецкия канал.