Китай застана до Путин срещу САЩ, но отказа още руски газ. Си Цзинпин не подписа "Силата на Сибир 2"

Въпреки публичните уверения на Владимир Путин, че Русия е готова да доставя над шест пъти повече газ за Китай към 2030 г., отколкото през 2022 г., срещата му с китайския президент Си Цзинпин не доведе до споразумения за "Силата на Сибир 2". За Китай посещението на Си е по-скоро символично - да демонстрира подкрепа към Русия в противопоставянето ѝ на САЩ, да представи китайския лидер като миротворец, който обсъжда уреждането на военния конфликт в Украйна. Но Пекин не бърза да помогне на Русия икономически. Това се отнася на първо място за допълнителни покупки на газ.

Китай не се нуждае от газ

Правителството на Си не смята да повтори грешката на Европа и да направи страната твърде зависима от руските доставки, особено след като има достатъчно желаещи да продават газ на Китай - Катар, САЩ, Австралия, Туркменистан, коментират анализатори пред агенция "Блумбърг".

Засега Китай не се нуждае от повече руски газ, тъй като пазарът предлага много алтернативи. Китай може да чака, Русия - не, твърдят те.

И макар че тази тръба би осигурила на Китай по-евтино гориво в сравнение с получавания втечнен природен газ, Си залага на сигурността на доставките и диверсификацията и се стреми да не повтори грешките на Европа, оказала се в почти пълна зависимост от руския газ, коментира "Блумбърг".

Във вторник Путин заяви пред китайския си колега, че до 2030 г. Русия ще доставя на Китай поне 98 милиарда куб. м природен газ годишно. Двете страни са договорили всички параметри на тръбопровода "Силата на Сибир 2", чийто мощност е 50 милиарда кубически метра годишно, каза още Путин и допълни: "Руският бизнес е в състояние да отговори на нарастващото търсене на енергия от китайската икономика".

През 2022 г. "Газпром" достави 15.5 милиарда куб. м. газ на Китай по тръбата "Силата на Сибир 1" (до 2025 г. газопроводът трябва да достигне планирания капацитет от 38 милиарда куб. м. годишно). Както съобщи Путин, "общият обем на газовите доставки до 2030 г. ще бъде най-малко 98 милиарда куб. м плюс 100 милиона тона втечнен газ".

Но в окончателното съвместно изявление на двамата лидери не се казва нищо за "Силата на Сибир 2" и допълнителните доставки на газ. Нито пък за други конкретни икономически договореност. Си Цзинпин също не каза нищо по темата.

Първата точка в заявлението, публикувано на сайта на Кремъл е "увеличаване на мащаба и оптимизиране на структурата на търговията, включително чрез развитие на електронната търговия и други иновативни инструменти".

Енергетиката се споменава само в четвъртия от всички седем абзаца, и то най-общо:

"Укрепване на цялостното партньорство.... насърчаване изпълнението на стратегически проекти".

"Списъкът с документи, подписани от страните по време на посещението, "изглежда доста тъничък", коментира Александър Габуев, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир. "Това са предимно междуправителствени споразумения, меморандуми, нищо голямо като "Силата на Сибир", това го няма", казва той пред сайта The ​​Bell, цитиран от "Москоу таймс".

Вицепремиерът на Русия Александър Новак се опита да увери обществеността, че споразумението за газопровода скоро ще бъде сключено. От думите му излиза, че параметрите на проекта все още не са съгласувани, както увери Путин във вторник.

"Бяха дадени указания на фирмите да изработят детайлите по проекта и да го подпишат в най-кратки срокове. Бяха дадени инструкции за осигуряване на съгласие по условията. Надяваме се, че ще бъде тази година", каза Новак.

"Газпром" без половината приходи от износ

Москва отчаяно се опитва да сключи договори, чрез които да прехвърли на изток количествата газ, които Русия доставяше на Европа.

През предвоенната 2021 г. износът на "Газпром" за ЕС възлиза на 155 милиарда куб. метра, а през рекордните 2018-2019 г. - около 177 милиарда куб. метра. Около 80% от износа на "Газпром" отиваше в Европа. Но през 2022 г. общият износ на руски газ за страните извън ОНД се срина с 46% до 100.9 милиарда куб. метра. Доставките за Европа намаляха с повече от половината.

ЕС обеща до 2027 г. напълно да спре да купува газ от Русия.

"Газпром" не е разкривал прогнозата си за износа на газ за тази година, но според анализатори доставките за Европа и Турция през 2023 г. може да паднат до нивото от съветската епоха на 50-65 милиарда кубически метра и компанията ще загуби половината от приходите от износ, които бяха миналата година останаха сравнително високи заради високите цени на газа, отбелязва "Ройтерс".

Източник, близък до "Газпром", каза пред агенцията: "Газпром" е в катастрофална ситуация с износа".

Дори ако се договори с Китай за изграждането на "Силата на Сибир 2", Русия ще трябва да чака много дълго за каквито и да е ползи от този проект. Газопроводът "Силата на Сибир 1" е изграден за пет години, но дължината на "Силата на Сибир 2" е над три пъти по-голяма.

Целта на Китай при тази среща в Москва не беше "конкретна газова сделка и дори не конкретно въпросът за война в Украйна", казва Александър Корольов от Университета на Нов Южен Уелс, автор на книгата "Стратегическият съюз на Китай и Русия в международната политика". "Целта беше укрепване на съюза в контекста на влошените отношения между САЩ и Китай", смята той.

Китайският президент Си Цзинпин използва визитата си в Москва, за да застане до Русия в противопоставянето ѝ на САЩ, но същевременно показа очевидни колебания да се обвърже с Кремъл за рязко увеличаване на газовите доставки, обобщава агенция "Блумбърг".

Визитата на Си, първата му в Русия след инвазията на руската армия в Украйна, е политическа победа и за двамата лидери, отчитат анализатори. Си демонстрира глобалната визия на Китай, а Путин показа, че се радва на подкрепата на един от най-влиятелните лидери в света.

Същевременно обаче липсата на прогрес по отношение на енергийните сделки, както и на каквито и да било подробности по отношение на икономическото сътрудничество между двете страни, демонстрира категоричното колебание на Китай да се обвърже твърде много с Русия, посочва "Блумбърг", цитирана от БТА.

Нарастващата асиметрия в икономическите отношения обаче е очевидна в енергийната сфера.

Си очевидно иска да избегне евентуални икономически санкции, които би могъл да навлече на страната си, но и същевременно да запази Русия като партньор, който да използва срещу САЩ и неговите съюзници.

Акцент на визитата е кратката фраза от едно от съвместните изявления, че връзките между Китай и Русия "нямат нищо общо с военно-политическия им съюз от времето на Студената война", което донякъде противоречи на дългото излияние от преди година, че приятелството между двете страни "няма граници", обявено по време на визитата на Путин в Пекин в навечерието на инвазията в Украйна.

"Планът на Си е постигането на баланс - Русия да оцелее, но Китай да не изглежда, че напълно я подкрепя", посочва професорът от Сити юнивърсъти в Хонконг Доншу Лю. "Проблемът ще се появи, ако Русия закъса и се нуждае от сериозна икономическа и военна подкрепа. Тогава Китай ще трябва да направи ясен избор".

Очаквано Русия отхвърли заключенията на агенция "Блумбърг", а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков ги окачестви като "незапознати с реалността", предаде ТАСС. Той препоръча на агенцията да се запознае в детайли със заявленията на Путин и Си за развитието на отношенията между Китай и Русия.

Песков изтъкна, че отразяването на визитата на Си в Москва в западните медии е "очаквано неприятелско и дълбоко враждебно", но важното е, че са постигнати "резултати". Самият Песков обаче в изявата си пред репортери не посочи какви точно са тези резултати, а само каза, че трябва да се четат съвместните изявления след срещата на двамата лидери.