Китайски оглед на оборудването за АЕЦ "Белене“

Посещението е първата инициатива по подписаното ядрено партньорство при визитата на Ли Къцян

Петър Илиев (на преден план) е посрещнал китайската делегация в Белене, сн. МЕ

Оглед на площадката на спряната АЕЦ "Белене" и доставеното за проекта ядрено оборудване са извършили във вторник представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA), както и на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската енергийна ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC). За сряда са предвидени техни срещи с енергийния министър Теменужка Петкова, както и с представители на АЕЦ "Козлодуй", на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО)и "Българския енергиен холдинг",който е собственик на дасегашния инвеститор в ядрения строеж - "Националната електрическа компания". 

Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии е акционер в Китайската национална ядрена корпорация и в Китайската енергийна ядрена енергийна корпорация. CNNC работи активно с американската "Уестингхаус", а CGN е партньор на френската "Е Де Еф".

Досега от CNNC са имали поредица от разговори в България относно интереса им да инвестират в ядрения проект. Пред юни представителят на Китайската държавна ядрена корпорация Сие Дзядзие, който отговаря за международните ѝ проекти, обяви,  че в средата на февруари 2018 г. неговата компания е внесла в Министерския съвет много предварителна оферта за развитие на ядрения строеж. Дзядзие посочи, че компанията е отворена за дискусия с правителството "най-доброто за възобновяването на проекта", но призна, че ще се иска някаква държавна гаранция за възобновяването му, макар от правителството да продължават да твърдят, че такива няма да има.

Дзядзие тогава отказа да коментира какъв процент от ядрения проект е готова да придобие CNNC, но посочи, че са водени разговори и за участие на български партньор. Той също така призна, че една от опциите за АЕЦ "Белене" е Китай да вземе руските реактори, а на тяхно място да инсталира китайска технология, но от кабинета отхвърлят тази възможност.

Съгласно парламентарно и правителствено решение от юни енергийният министър Теменужка Петкова има срок до края на октомври 2018 г. да разработи процедура за търсене на стратегически инвеститор в проекта и да се обяви търг, който вече да провери реално търговския интерес към ядрения строеж. Обявените засега намерения на правителството са до края на 2018 г. да се обяви търга, в който се очаква да се предложи мажоритарен пакет от проекта.

Пред рестарта на АЕЦ "Белене" обаче има много въпросителни относно регулаторните процедури, част от които трябва да бъдат извървени отново заради промяната на инвеститора, заради което вероятно са и срещите с АЯР. Важен аспект е и политиката по съхрание на отпадъците от дейността на атомните централи. Засега отработилото ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" се извозва за преработка в Русия, а за АЕЦ "Белене" се планира първоначално да отлежава 50 години в специално хранилище. 

Посещението на енергийната администрация на Китай, която е равносилна на статута на министерство, и компанията, провеждаща държавната ядрена политика, както и дъщерните ѝ дружества, в България е една от първите инициативи по подписаното при визитата на китайския премиер Ли Къцян споразумение за сътрудничество в ядрената област, посочиха от Министерството на енергетиката.

Китайската делегация е била посрещната на площадката на АЕЦ "Белене" от изпълнителния директор на "НационалнаТ електрическа компания“ Петър Илиев, който им показал доставеното вече оборудване за централата и реализираните мерки за съхраняване на доставените от "Атомстройекспорт" съоръжения за реакторите.

От енергийното министерство посочват, че площадката на централата се простира на 2500 дка, а необходимите работни помещения за функционирането на ядрената мощност са построени. Изградени са и необходимите пътища, влакова линия, пристанище и бетонов възел. Остава да бъдат изградени реакторното отделение и турбинна зала.

Още по темата
Още от Бизнес

Прав ли е Каракачанов да се гневи и заплашва Скопие?