Китайските инвестиции бранят Балканите от кризата в ЕС

Еврозоната боледува, но друг регион се готви да понесе ударната вълна на безпрецедентната криза и това са Балканите, които от години градят бъдещето си върху пълното интегриране в Европейския съюз. Това се посочва в редакционен анализ италианската агенция ТМ нюз, цитиран от БТА. 

Политическата чакалня на ЕС е дълга и изтормозваща. Сега става още по-трудно за младите и разпокъсани балкански икономики да издържат на ударите, след като старата Европа им обърна гръб и спря преките инвестиции.

Най-добре е този риск да бъде предотвратен, като се потърсят на друго място обилни и налични ресурси, каквито предлага на поднос Пекин. Китай е решен да не пропусне възможността да превърне Югоизточна Европа в "троянски кон" за завоюване на водещи позиции на европейска територия.

Китайската стратегия е ясно формулирана, дългосрочна и се простира от поддържащата логистика и търговския обмен до енергийния сектор, като е съпроводена със засилено политическо влияние.

Реално е да се очаква през 2012 година Китай да стане най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия, заяви сръбският външен министър Вук Йеремич по време на посещението си в богатата китайска провинция Гуандун.

Тази титлата трябваше да принадлежи на Италия с инвестицията от 1 милиард евро на ФИАТ в Крагуевац и изявлението на министър Йеремич дава точната картина не само за ориентацията на сръбската икономика, но и за целия регион, където впрочем първи започнаха да ухажват капиталите на Пекин именно страните от ЕС - Гърция, България и Румъния.

Италианската компания ЕНЕЛ, заедно с германската Е.ОН и чешката ЧЕЗ, отказа на Букурещ финансиране на проекта газова електроцентрала с мощност 400 мегавата. Китайската национална корпорация за електрическо оборудване (China National Electric Equipment Corporation) веднага отпусна 1 милиард евро за нова топлоелектрическа централа с мощност 500 мегавата.

Произведени в Китай ще бъдат двата нови реактора на атомната електроцентрала Черна вода след отказа на германците, французите и испанците. Китайска е и инвестицията от 1.3 милиарда евро за огромната водно-електрическа централа Тарница-Лъпущещ (Tarnita -Lаpustesti) с мощност 1000 мегавата. 

В букурещкото предградие Афумати (Afumati) през лятото бе открит най-големият "китайски квартал" на Балканите, в който на площ от 40 хектара са отворени над 1200 магазини, които предлагат само китайски стоки. Месеци преди това подобни центрове изникнаха в перифериите на Белград и Загреб, а в момента се водят преговори и със София.

Гърция е в мъченическо положение, но остава ключова страна за търговската стратегия на Пекин спрямо ЕС. От 2009 година е в сила междуправителствена спогодба за 3.4 милиарда евро, която предвижда изграждането от страна на китайското държавно предприятие China Ocean Shipping Company (COSCO) на трети контейнерен терминал на най-голямото гръцко пристанище (пропуснато в оригинала, но вероятно е Патрас/Патра) и до 2015 година да удвои неговия капацитет на 3,5 милиона контейнера годишно.

Това е уникална входна врата с концесия за 35 години и е по-изгодна от северноевропейските пристанища за вноса на китайски стоки в ЕС, който през кризисната 2009 година възлезе на 214 милиарда евро.

Голямата мечта на Пекин е да бъде възстановен средновековният търговски "Път на коприната" и подсилен с железница, за което е показателен интересът на Китайската банка за развитие (CDB) да финансира с 4,5 милиарда евро модернизирането на железопътната линия, свързваща Сърбия с южното адриатическо крайбрежие.

Другото широко направление за навлизане на китайски капитал в балканските икономики е възобновяемата енергия, където Пекин е вече един от водещите световни оператори с вложени 34.6 милиарда долара през 2009 година. На Балканите изпъква неотдавнашното споразумение между гръцката енергийна компания и китайския производител на турбини Sinovel Wind за изграждане на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.

Китайската банка за развитие ще финансира 85 процента от проекта на стойност 1,5 милиарда евро за изграждането в продължение на 15 години на 12 водни електроцентрали по протежението на македонската река Вардар.

Няма кътче на Балканите, до което да не са достигнали инвестиции от Китай, който е готов "да брани" новата Европа от кризисните талази, преливащи от стария и закъсал континент.