Китайските спестители могат да унищожат света

Омръзна ни от всевъзможни финансови кризи. Китай първо трябва да се реформира и след това - да се отвори.

Брутните национални спестявания в Китай ще достигнат тази година близо 5 трилиона долара. Спестяванията в САЩ ще възлизат само на 3 трилиона долара. Ако, както е планирано, Китай отвори капиталовата си сметка, като позволи на чужденци да инвестират в страната и на китайците - в чужбина, мащабът на китайските спестявания със сигурност ще промени облика на световните финанси. Проведена добре, либерализацията ще донесе огромни промени. В противен случай обаче тя може да разклати основите на вече и без това крехката глобална финансова система.

Затворената капиталова сметка на Китай носи голяма полза както на страната, така и на света. Тя прави сравнително проста за Пекин задачата да управлява вътрешните финансови шокове. Едно голямо и неочаквано забавяне на икономическия растеж на Китай ще бъде грандиозно събитие, но поне страничните ефекти за финансовите системи в останалата част от света ще бъдат сравнително малки.

Ако капиталовата сметка бъде отворена, нещата ще се променят: всички кризи могат да станат по-трудни за управляване и техните последици за финансовата система на останалия свят - далеч по-сериозни. Ако в дългосрочен план китайските компании станат най-големите притежатели на финансови активи в света, то всеки голям шок в страната ще се превърне в събитие от глобален мащаб, така както Голямата депресия през 30-те години на 20-и век и Голямата рецесия от миналото десетилетие в САЩ разтърсиха световната икономика.

В документ, публикуван през 2012 година, Китайската народна банка твърди, че отварянето на капиталовата сметка ще подобри качеството на китайските чуждестранни активи, ще насърчи трансграничната употреба на юана и ще помогне на китайските компании да се преструктурират. Освен това, подчерта китайската централна банка, капиталовият контрол започва да става неефективен. Имаше и намеци, че "Китай няма да бъде изправен пред големи рискове", ако отвори капиталовата си сметка, тъй като активите и пасивите на банките са деноминирани в юани, краткосрочните задължения са малък дял от китайския външен дълг и рисковете на вътрешния пазар на недвижими имоти и капитали са лесно управляеми.

Възгордяването може да доведе до гибел. Както много пъти сме ставали свидетели, качеството на балансите може да се влоши ужасяващо бързо, особено ако непознати фактори и играчи навлязат на вътрешните пазари.

През 1998 година Стенли Фишер, тогава първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), твърдеше, че предварителните условия за една успешна либерализация на капиталовите сметки са стабилна макроикономическа среда, здрава банкова система и развит финансов пазар. На Китай несъмнено му липсва последното. Второто предварително условие определено е предмет на дебат и по тази причина - и първото. Предвид рисковете от либерализирането на капиталовата сметка, особено в една толкова огромна икономика, здравомислещото мнение е, че Китай все още не е готов.

Китайската народна банка призна това. Тя предложи задачата да бъде разделена на три периода. През първите три години контролът върху преките чуждестранни инвестиции на компании ще бъде разхлабен. След между три до пет години целта ще бъде да бъде намален контролът върху свързаните с търговията кредити и да бъде стимулирано превръщането на юана в международна валута.

След пет до десет години е планирано притокът на капитали да бъде разрешен преди изтичането. Китайската централна банка възнамерява да разреши личните трансакции, инструментите на паричния пазар и дериватите накрая. Тя освен това иска да изключи за неограничен период спекулативните трансакции (които са трудни за дефиниране).

Лесно е да се види защо един такъв план за отваряне е привлекателен. Първо, той може да се окаже мощен стимул за вътрешни реформи. Второ, огромните спестявания, натрупани в Китай, сега са затворени вътре в страната. Главната форма на изтичане на капитали е натрупването на резерви от чуждестранна валута от страна на правителството. Възлезли на 3,8 трилиона долара (по близо 3000 долара на всеки китаец) през декември, те са колосални и изключително недоходоносни. Далеч по-добре би било, ако част от тях бъде превърна в реални активи.

Отварянето обаче също е рисковано. Едно много голямо увеличаване на брутния приток на капитали (а оттам - и на акции) ще има последици и за двете страни на баланса. Изследване, публикувано от Bank of England в края на миналата година, навежда на мисълта, че съчетанието от отваряне, сравнително бърз икономически растеж и намаляване на склонността към предпочитане на така наречените домашни активи може да увеличи китайските външни активи и задължения от по-малко от 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до близо 35% през 2025 година.

По същия начин авторите на проучване на МВФ, представено през август, отбелязват: "Либерализирането на капиталовата сметка може да бъде последвано от пазарна корекция на стойността на китайските активи в чужбина от порядъка на 15-25% от БВП и по-малка пазарна корекция на стойността на чуждестранните активи в Китай от порядъка на 2-10% от БВП. Това би означавало нетно акумулиране на китайски международни активи в размер на 11-18% от БВП." Китай ще се превърне тогава от сравнително дребен играч на световните капиталови пазари в един от основните.

Глава от изследването "Пътят на Китай към по-голяма финансова стабилност", публикувано от МВФ миналата година, изброява някои от страните, предприели либерализация на финансовата система и капиталовата сметка, само за да ударят на камък: Сред тях са Индонезия, Мексико и Южна Корея. Всяка либерализация открива непознати възможности. Отварянето на капиталовата сметка обаче увеличава не само възможностите, но и неизвестността. Ако отваряната система е осеяна с изкривени цени и затънала в морални рискове, а Китай страда и от двете в огромни размери, то вероятността от неуспех е голяма.

При това, в случай че регулаторите работят в непозната среда, както ще бъде в Китай, шансовете това да се случи стават още по-големи. И ако делът на вътрешните кредити и пари от БВП също е много висок, както е в Китай, шансовете нарастват още повече.

Най-накрая това е повод за глобално безпокойство, при условие че икономиката, за която става въпрос, ще стане най-голямата в света.

Инстинктът на китайската централна банка, че либерализирането на капиталовата сметка може да се превърне в стенобойна машина за реформите, е верен. Освен това, едни такива реформи няма да бъдат само финансови и икономически. Те ще са и политически. Ако капиталовата сметка на Китай бъде напълно либерализирана, то правителството ще загуби контрола върху най-ефективния от всички свои икономически лостове.

Колкото и привлекателно да е натискането на педала на скоростта, този процес трябва да бъде управляван внимателно. За Китай и за света рисковете са прекалено големи, за да се подходи по какъвто и да било друг начин. Със сигурност на всички нас ни е омръзнало от това финансови кризи да продължават дълго време. Китай първо трябва да се реформира и едва след това - да се отвори, в идеалния случай в близък диалог със своите партньори.

В дългосрочен план капиталовата сметка на страната вероятно ще стане до голяма степен отворена и след време, несъмнено, китайските спестители ще притежават обширни части от света. Но, както са казали римляните, бързай бавно.

По БТА