Кланово-родовите структури на властта у нас влошават управлението

В България е налице силно влошаване на качеството на действие на институциите по чисто политически причини, дължащи се на интересите на кланово -родовите структури на властта у нас, заяви политологът Отнян Минчев в четвъртък при представянето на годишния доклад на "Трансперанси интернешънъл". Властта е подредена по патриархален ред и благата се разпределят в рода. Корупция има навсякъде, но тя е по-скоро начин за отмерване на отклонението от нормите, обясни Минчев.

Той смята, че трябва да има ясни и функционални норми, за да може корупцията да бъде разграничена. "Уви, у нас корупцията не е отклонение от нормата, а основен начин на функциониране на институциите. Това може да се реши или с авторитарна мобилизация на властта, като в случая с Путин, или с демократична модернизация", смята Минчев.

Модернизацията обаче може да стане след след натиск от европейските институции, но без те да спират средства към България, а да санкционират определени властимащи слоеве в българското общество.

Високото ниво на корупция се запазва

България продължава да е с постоянно и високо ниво на корупция, заяви Димитър Кюмюрджиев при представянето на анализа, който е извършен въз основа на скала по десетобалната система, като десетката показва липсата на корупция.

Българските политически партии и съдебната система са с ниво на корупция 4.3. Парламентарните, законодателни органи са с 4.2. След тях се нарежда сферата на здравеопазването с 4.1. Индексът на полицията е 4.

Това са изключително ниски нива на индекс за борба с корупцията, коментира Кюмюрджиев. От "Трансперънси интернешънъл" обясниха, че индексът за корупция за различните държави се прави от чуждестранни инвеститори и оценители на риска, че това е бизнес-индикиран индекс. Средна стойност на държавите членки на ЕС имат индекс 6.5.

Българските институции – пасивни към доклада на ЕК

Българските институции реагираха пасивно на междинния доклад на Европейската комисия, вместо ясно да посочат с кои части от него са съгласни, къде смятат, че нещата не са представени в правилна светлина както и да кажат на обществото в каква посока ще се развие всичко това до юни, когато трябва да бъде подготвен заключителният доклад. Тази теза изложи социологът Антоний Гълъбов, който представи анализ на "Трансперънси интернешънъл" , посветен на борбата с корупцията.

Оповестеният на 4 февруари междинен доклад на ЕК критикуваше България, че за една година членство в ЕС не показва убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията по високите властови етажи и организираната престъпност. София реагира на документа с тезата, че Брюксел не е взел под внимание последните резултати в борбата с тези критични области.

Гълъбов припомни, че само България и Румъния като пълноправни членки на ЕС са подложени на допълнителен мониторинг. "Въпреки, че беше заявено, че от това няма да последват санкции, натрапчивият послевкус за втора категория отношения ни връща към темата каква е ефективността на управлението на българското членство в ЕС", добави социологът.

Според анализа на около 70 материала по темата, публикувани в медиите, 70 процента са средни и малки по обем, акцентът в първите два дни е изцяло върху чисто информационния повод. Гълъбов отбеляза, че тематичният анализ на публикациите за доклада е възникналият спор доколко достоверни са данните, с които разполага Брюксел и точен ли е броят на разследванията за корупция и завършили дела с осъдителна присъда. "Това не е истинският спор, тъй като информацията в доклада се основава на официалния отчет на българското правителство от октомври", коментира Гълъбов. Според него темата в медиите е затихнала прекалено бързо, без коментари и анализи.

Гълъбов посочи още, че едва изречение и половина в документа е било посветено на темата за безмитните магазини и бензиностанции по външните граници на ЕС, но това се е превърнало във водеща новина за медиите. Дни след оповестяването на доклада Политическият съвет на управляващата коалиция взе решение за закриването им, последва и гласуване в МС.

За мен е ясно, че определена тема бе фокусирана в публичното пространство като подготовка за решение, което най-вероятно не е било взето в Хисар, коментира Гълъбов, според когото редуцирането на тематичния обхват на доклада само до неща, за които предварително се знае, че ще се случат, означава силно влошена комуникация, която се изразява в институционална неефективност и липса на капацитет за ефективна реакция.

Единствено вътрешният министър Румен Петков е реагирал на доклада почти веднага. "Това беше единственото официално говорене по темата три-четири дни след това".

Социологът смята, че дневният ред в България продължава коренно да се различава от този на ЕС. "Европейските теми продължават да бъдат предмет на външнополитически коментари в българското публично пространство, а европейският политически дневен ред продължава да бъде част от външната политика", посочи той.

Имаме достатъчно на брой институции, които имат какво да кажат по този доклад, но в тази ситуация бяха пасивни, заяви Гълъбов. Според него освен тезата на вътрешния министър е прозвучала и тази на правосъдния Миглена Тачева, която била най-адекватна спрямо текста на доклада.