Клиентите вече няма да плащат за скъп ток от неефективни топлофикации

Г-жо Диловска, кои са най-съществените промени в закона за енергетиката, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготвя?

Бих казала, че няма промени, които да окажат съществено влияние върху законовата рамки и върху потребителите, но с тях ще се изяснят някои конкретни отношения между пазарните участници в отрасъла.

Една от по-съществените корекции е отпадането на преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия от когенерация, освен ако не е от високотехнологично производство. Това ще засегне основно топлофикационните дружества, за които имаше преходен период за ползване на преференция при изкупуване на тяхната електрическа енергия, въпреки че не е произведена по високо ефективен начин. Положително е обаче, че така ще се насърчат всички да инвестират в по-нови и по-модерни технологии за производство на енергия по комбиниран начин.

Кои топлофикации ще продължат да се възползват от преференциалните цени на тока?

Всички дружества ще получават преференции, но за различен дял от електрическата енергия, произведена по комбиниран начин. Тези, които през последните години инвестираха в по-модерни комбинирани модули – като например в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен, ще получават преференции за по-голям дял от произведената по комбиниран начин електроенергия. Други топлофикации – като софийската, ще загубят значителна част от приходите си, но така те ще имат по-силен стимул за модернизиране на производството си.

От тази година влезе в сила и процедура по издаване на т. нар. сертификати за произход, които удостоверяват, че дадено количество ел.енергия е произведено по комбиниран начин, в това число – каква част от него е високоефективно. Наличието на такъв сертификат ще позволи на дадения производител да си получи преференцията. А останалата енергия – със сертификат, но не високоефективна, ще се изкупува по цени, определяни от ДКЕВР, но без бонуса за висока ефективност.

Така потребителите вече няма да са обременени с плащания на енергия от неефективно производство.

Това ще е добре най-вече за НЕК и електроразпределителните предприятия (ЕРП), чиито печалби пострадаха в последната година именно от вдигането на цените от когенерации, без това повишение да се отрази в техните тарифи?

Трудно ми е да преценя в момента, тъй като все още не се е завъртял цикълът за издаване на сертификати за произход, за да се види какви количества енергия ще получат преференции. Не може да се очаква особено влияние върху цените, тъй като все пак дружествата ще получават покриване на разходите си.

След като се тества системата, ще има пълна яснота и публична информация за това какви количества електрическа енергия са произведени по високо ефективен начин и какво сме платили ние като потребители, за да насърчим производството на тази енергия.

Кога реално ще отпадне преференцията за неефективните топлофикации?

От началото на 2010 г.

Освен от тези промени, законът се нуждае от значими корекции в пазарната си част и по-специално в търговията на природен газ и електроенергия. Там има непълноти, неясноти, пропуски, нови виждания. Но този тип промени не са обект на сегашната ни работа, а ще се подготвят през следващата година, когато предстоят по-фундаментални поправки в енергийния закон, а може да се реши да се прави и изцяло нов. Този е обременен от много корекции, допълнения.

Следващите поправки произтичат и от влизането в сила на третия енергиен пакет на ЕС, които трябва да се транспонират до март 2011 г. Тогава ще се запълват пропуските по либерализацията на тези пазари.

Но все пак вие отсега знаете какво трябва да се прави в тази насока?

Например, трябва да се изпълнят изискванията за отделяне на преносните оператори, което означава, че трябва избраният национален модел да бъде и законово регламентиран. Друг пример - нашият пазарен модел не е завършен и не е налице институцията на доставчик от последна инстанция, но това предлагам да е предмет на друга, последваща дискусия.

Засега отстраняваме един практически проблем. Той се отнася до снабдяването на потребителите, които са клиенти на крайните снабдители и които не отговарят на изискванията за уязвими потребители – не са битови и не са малки фирми. Когато тези потребители не са си избрали доставчик, крайните снабдители имат задължението да ги снабдят с енергия по свободно договорени цени. Този текст е неработещ.

Не може хем да си длъжен да снабдяваш някого, хем това да става по свободно договорени цени. Това са изключващи се взаимно неща.

Затова внасяме известна логика и вече на тези потребители, до момента на избор на свободен доставчик, крайните снабдители ще им доставят енергия по регулирани цени. Защото щом не са си избрали свободно доставчик, значи нямат по-добра алтернатива.

Тоест, малките фирми няма да бъдат принудително вадени на свободния пазар, каквато идея имаше?

Философията на либерализацията изключва принуда, тя дава свобода на избор, а не да те гонят от опция, която ти е по-изгодна. Нека да видим какво ще изберат потребителите. Ако не искат друг доставчик, значи регулираният пазар е по-добър за тях. Най-злободневна тема обаче се очерта тази за промяната на дефиницията на преносна и на разпределителна мрежа. Дискусията общо взето върви от преди 2006 г, когато тя бе променена.

След като бяха приватизирани ЕРП-ата.

Да, и оттогава не е имало консенсус в това отношение.

Неяснотата в дефинициите рефлектира в неяснота както в оперативното управление на енергийната система, така и в нейното развитие. Това поражда конфликти между лицензиантите НЕК и ЕРП-ата. Вместо при всеки такъв конфликт да се търси арбитърската роля на ДКЕВР, по-лесният път е да се уточнят дефинициите.

Принципното различие между пренос и разпределение е нивото на напрежение. Тъй като разпределителните дружества носят отговорност за сигурното снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към мрежата средно и ниско напрежение, то тяхното виждане е, че съоръженията, които трансформират електрическата енергия от високо на средно напрежение трябва да бъдат оперативно управлявани и развивани от тях.

Обратното би означавало, че потребителите, присъединени към мрежата високо напрежение ще трябва да плащат за поддържането и развитието на тези съоръжения, които по никакъв начин не служат за тяхното снабдяване.

Това първо е несправедливо; на второ място – представлява кръстосано субсидиране, защото утежнява ненужно заплащаните от тях цени; и на трето, но не на последно място, застрашава надеждното снабдяване на клиентите на средно и ниско напрежение, тъй като се получава разминаване между този, който носи отговорността за това по лицензия и този, от който надеждността зависи на практика.

Искам изрично да отбележа, че за момента това са само предложения за промени в закона – предстои междуведомствена съгласувателна процедура, приемане от МС, обсъждания и от Народното събрание

Ако бъде приета, това ще означава, че подстанциите на НЕК ще бъдат извадени от активите им и ЕРП-ата трябва да ги купят. Как ще се регламентира този процес и няма ли той да доведе до искания от страна на ЕРП-ата да им се признаят тези инвестиции и съответно това да доведе до повишаване на цената на тока за крайните потребители?

Законът за енергетиката не изисква непременно лицензиантът да е собственик на управляваните от него активи, може да е и само техен ползвател.

ДКЕВР ще трябва да прецени каква част от тези активи са необходими за снабдяването на клиентите на средно и на ниско напрежение. Не се обмисля и не е възможно чрез императивен законов текст подстанциите на НЕК да преминат в собственост на ЕРП-тата. Ако дефиницията бъде променена има няколко последващи варианти, уреждащи ползването на активите.

Първата възможност е и сега прилаганата процедура за изкупуване на активи, свързани с лицензионната дейност, когато същите са собственост на трето лице. Второ, изграждане на нови съоръжения, с които да се заместят тези, които принадлежат на НЕК, в случай, че не се стигне до договореност за приемлива цена. Третият вариант е учредяването на възмездно право на ползване на актива или казано по-ясно – плащането на наем.

А предвижда ли се удължаване на срока, в който ЕРП-ата са задължени да изкупят съоръжения от трети лица и който изтича след една година, а дружествата са придобили малка част от частните подстанции и мрежи?

Тази преходна разпоредба бе приета в закона, защото се установи, че много енергийни активи са собственост на лица без лицензи. Целта е всяко енергийно предприятие, а не само електроразпределителните, да има възможност да си купи активите, които са му необходими, за да си изпълнява лицензионните задължения. Важно е да се подчертае, че това е възможност, която е дадена на енергийните дружества, а не тяхно императивно задължение. Дружествата могат да си построят свои съоръжения и това често е по-изгодният вариант от покупката на стари, за които се искат прекомерно високи цени.

ЕРП-ата обаче твърдят, че са длъжни да купят тези активи и редовно се оплакват, че в инвестиционните им рамки не се отпускат достатъчно средства за това.

Те може да твърдят така, но задължението им отпада в случай, че решат да строят свое съоръжение. Имат и правото да поискат да го ползват срещу заплащане на “наем“. Друг е въпросът доколко са им достатъчни финансовите средства като цяло.

Ние действително мислихме дали да не променим сроковете и процедурата по отношение на този проблем, но решихме да оставим тези промени в енергийния закон за следващата година.

Споделяне